Р Е Ш Е Н И Е
№ 218
гр.София, 13.06.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
четвърти юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 845/ 2014 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
С определение № 365/ 17.03.2014 г. по настоящето дело по жалба на Ф. Е. М., Е. Ф. М. и М. Ф. М. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 387 от 24.10.2013 г. по гр.д.№ 1308/ 2013 г., с което са отхвърлени предявените от касаторите против [фирма], [населено място], искове, квалифицирани по чл.200 КТ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от настъпилата при трудова злополука смърт на наследодателката им Ш. Ю. М., в размер 20 000 лв за ищеца Ф. М. и по 10 000 лв за ищците Е. и М. М..
Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос съставлява ли груба небрежност на пострадал при трудова злополука работник поведението, изразяващо се в невъзможност да се реагира на приближаваща опасност поради уплаха. За да отговори на въпроса, настоящият състав взема предвид вече установената от ВКС по реда на чл.291 ГПК съдебна практика, според която грубата небрежност представлява неполагане на тази дължима грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка (срв. решение № 291/ 11.07.2012 г. по гр.д.№ 951/ 2011 г., IV г. о., решение № 548/ 24.07.2012 г. по гр.д.№ 1490/ 2010 г., IV г. о., решение № 18/ 08.02.2012 г. по гр.д.№ 434/ 2011 г., I. г. о.). Не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това, извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Такова е поведението на работника, при което той не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за безопасност.
С оглед така установената практика, на поставения в настоящето производство въпрос следва да се отговори отрицателно. Невъзможността да се реагира на приближаваща опасност поради уплаха не е проява на груба небрежност. Касае се не за поведение, което и най-небрежният би положил в идентична обстановка, а за личностова особеност на съответния работник. Не всеки човек притежава способност за бързо и адекватно реагиране за избягване на непосредствена опасност, нито пък всеки е способен да запази спокойствие, което да му позволи да избегне последиците от нея с активно свое поведение. Когато поради уплаха работник не успее да реагира на опасност и в резултат настъпи трудова злополука, поведението му не може да бъде определено като осъществено при груба небрежност.
С оглед така приетото по въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, касационната жалба се явява основателна. Въззивният съд е окачествил като осъществено при груба небрежност поведението на наследодателката на ищците – Ш. М., която след подаден звуков сигнал от приближаваща влакова композиция не успяла да реагира адекватно и е останала на пътя й поради уплаха, при което е настъпила трудова злополука. Изводът е направен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК, което обуславя отмяна на обжалвания акт. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция.
От фактическа страна по делото е установено, че наследодателката на ищците е работила в ответното дружество – [фирма], [населено място], по правоотношение, възникнало от трудов договор. На 21.03.2009 г., след приключване на работната й смяна, тя тръгнала по обичайния маршрут на придвижване от мястото на работа към дома й. За целта било необходимо да пресече железен релсов път на място, където били поставени предпазни прегради за преминаващите хора. По същото време към мястото на преминаване приближавала влакова композиция, управлявана от свидетелите Я. и К.. Тъй като същите са единствените очевидци на случилото се, а показанията им съответстват помежду си и с огледния протокол, съставен по образуваното впоследствие наказателно производство, съдът не намира основание да не даде вяра на свидетелските показания. От тях се установява, че машинистите на композицията забелязали на прелеза жена, която се канела да премине. Времето било студено и ветровито, пострадалата била с шал и качулка и свидетелите не могат да потвърдят дали е чула подадения звуков сигнал. Тя предприела пресичане на релсовия път когато вече композицията била опасно близо до нея и машинистите незабавно подали нов звуков сигнал. При възприемането му пострадалата се намирала на средата на релсовия път, вцепенила се на място и не реагирала на приближаващата опасност. Поради била блъсната от челната машина на композицията, получила несъвместими с живота травматични увреждания и починала.
Настъпилата злополука е призната за трудова с разпореждане на Национален осигурителен институт – Р. [населено място] № 59/ 01.04.2009 г., като спорът между страните за законосъобразността на този административен акт е разрешен с влязло в сила съдебно решение (по адм.д.№ 313/ 2009 г. на Административен съд – Стара Загора), което е задължително в настоящето производство съгласно чл.302 ГПК. Поради това е безпредметно да се разглеждат възраженията на ответника в отговора срещу исковата молба доколко злополуката е трудова; предпоставките за определянето й като такава са установени с окончателен съдебен акт и въпросът не може да бъде пререшаван.
Единствените други фактически възражения, които ответникът е направил с отговора срещу исковата молба, са за умишлено причиняване на увреждането от пострадалата или за съпричиняване на вредите при условията на груба небрежност. Първото възражение следва да бъде отхвърлено априори, тъй като умишленото причиняване на увреждането изключва възможността злополуката да бъде определена като трудова, а въпросът за характера й е разрешен с влязъл в сила акт. Второто възражение е неоснователно, тъй като от фактическата страна по делото се установява, че злополуката е настъпила след като работничката е била поставена в положение на силна уплаха и не е успяла да реагира адекватно на опасността, на която е била изложена. Възприемайки звуковия сигнал, а след това и визуално приближаващата влакова композиция, докато се е намирала на релсовия път, тя е изпаднала в състояние на невъзможност да предприеме действия за избягването на опасността. Това състояние изключва грубата небрежност, предвид изложеното по въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, поради което не са налице основанията по чл.201 ал.2 КТ за намаляване на отговорността на работодателя.
Неоснователни са доводите на ответника, основани на твърдения, че работничката е предприела пресичане на релсовия път на забранено място без да се огледа преди това и че това и поведение следва да се окачестви като грубо небрежно. Касае се за възражения, основани на факти и възможността за въвеждането им в процеса е преклудирана след изготвянето на доклад по делото. Нито в отговора на исковата молба, нито в първото съдебно заседание ответникът е въвел като част от предмета на доказване по делото твърденията за пресичане на забранено място, поради което същите не подлежат на обсъждане.
Ищците се явяват съпруг и деца на пострадалата при трудова злополука работничка и са легитимирани да претендират обезщетяване на претърпените от смъртта й неимуществени вреди от работодателя. От свидетелските показания по делото се установява, че те са понесли тежко загубата й. Връзките между членовете на семейството са били здрави, смъртта на съпругата на първия ищец и майка на другите двама е довела до сериозното им психическо травмиране, чиито последици са налице и към момента на изслушване на свидетелските показания. Ищците са претендирали общо 120 000 лв обезщетение, 60 000 лв за съпруга и по 30 000 лв за децата, като с оглед доказателствата по делото съдът намира претенцията на ищеца Ф. М. за доказана до размер 40 000 лв, а на останалите ищци – изцяло. Обстоятелството, че след като са получили застрахователно плащане ищците са намалили исковете си до 20 000 лв, респективно 10 000 лв, не означава, че те изменят твърденията си за обема па подлежащите на обезщетяване неимуществените вреди, както изглежда да е прието в обжалваното решение. Намалението на исковете (предприето след осъществено в хода на процеса застрахователно плащане) препятства възможността съдът да присъди по-големи обезщетения от претендираните, но не и при определяне на справедливото обезщетение да прецени твърденията на ищците в исковата молба за техния интензитет и обем.
Доколкото възраженията за съпричиняване на увреждането от пострадалата при условията на груба небрежност са неоснователни, работодателят дължи заплащане на пълния обем неимуществени вреди. От тях следва да се приспаднат (съгласно чл.200 ал.4 КТ) получените от ищците обезщетения във връзка с трудовата злополука, в размер 11 093,04 лв за всеки от тях. След това приспадане, за обезщетяване на неимуществените вреди от ищеца Ф. М. остава да се дължат 28 906,96 лв, той претендира обаче по-малко (20 000 лв) и само в рамките на претендираното обезщетението може да бъде присъдено. Другите двама ищци претендират по 10 000 лв и тъй като дори след приспадане на полученото от тях застрахователно обезщетение претенциите са по-малки по размер от доказаните вреди (по 18 906,96 лв), исковете им следва да се уважат изцяло.
Тъй като въззивният съд е достигнал до друг резултат, решението му следва да се отмени и да се постанови ново с оглед изводите на касационната инстанция. В тежест на ответника следва да бъдат възложени и направените от ищците разноски по делото (чл.78 ал.1 ГПК), както и дължимите за производството във всички инстанции държавни такси (чл.78 ал.6 ГПК). При разпределяне на отговорността за разноските съдът отчита частичното прекратяване на производството поради намаляването на заявените от ищците искания (чл.78 ал.4 ГПК), поради което от разноските в първата инстанция ищците имат право на 1/3 от 1 650 лв, т.е. на 550 лв, а ответника – на 2/3 от 3 600 лв, т.е. на 2 400 лв. Разноските на ответника за останалите инстанции не следва да се възлагат в тежест на ищците, тъй като в тези инстанции исковете са разглеждани в намаления размер и като краен резултат се уважават изцяло. По същите съображения на ищците се дължат всички разноски в останалите инстанции, които са 350 лв за адвокатско възнаграждение. За цялото производството дължимите от ответника на ищците разноски са в размер 900 лв, а тези, които ищците трябва да заплатят на ответника, възлизат на 2 400 лв. По компенсация на ответника следва да се присъдят разноски 1 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 387 от 24.10.2013 г. по гр.д.№ 1308/ 2013 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], да заплати на Ф. Е. М., Е. [ЕГН], Е. Ф. М., Е. [ЕГН] и М. Ф. М., Е. [ЕГН], тримата с адрес [населено място], [община], [улица], обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата при трудова злополука смърт на наследодателката им Ш. Ю. М., в размер 20 000 лв (двадесет хиляди лева) за ищеца Ф. М., 10 000 лв (десет хиляди лева) за ищцата Е. М. и 10 000 лв (десет хиляди лева) за ищецът М. М., със законната лихва върху тези суми от 21.03.2009 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Ф. Е. М., Е. [ЕГН], Е. Ф. М., Е. [ЕГН] и М. Ф. М., Е. [ЕГН], тримата с адрес [населено място], [община], [улица], да заплатят на [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], сумата 1 500 лв (хиляда и петстотин лева) разноски по делото.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 3 230 лв (три хиляди двеста и тридесет лева) – дължими държавни такси за производството във всички инстанции.
Решението е постановено при участието на [фирма], [населено място], Е.[ЕИК], като трето лице – помагач на ответника [фирма], [населено място].
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: