О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 799
София, 19.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 2098/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Т. В., лично и като законен представител на С. С. Н., [населено място] и по частна жалба на [фирма], [населено място], и двете срещу определение № 1183 от 19.05.2014 г. по гр. д. № 3371/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което са отхвърлени молбите на В. Т. В., лично и като законен представител на С. С. Н., [населено място] и на [фирма], [населено място] за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по делото решение № 367 от 17.02.2014 г.
Частната жалбоподателка поддържа, че определението е постановено при наличие на отменителните основания по чл.281, т.3 ГПК. Моли за отмяна на въззивния акт и за присъждане на разноски за въззивното производство.
В жалбата си [фирма], [населено място] претендира за отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноски за първоинстанционното и въззивното производство.
Страните взаимно си оспорват жалбите.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че частните жалби са подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими.
За да остави без уважение молбите на В. Т. В., лично и като законен представител на С. С. Н. и на [фирма] за изменение на въззивното решение по реда на чл. 248 ГПК, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че същите са неоснователни, тъй като в представените пълномощни на адвокат Н. Д. – пълномощник на ищците – физически лица, липсва отразяване, че представителството се осъществява безплатно при условията на чл. 38 ЗА, респективно конкретизиране в коя от хипотезите на същия е осъществено представителството, поради което не са налице основания за присъждане на адвокатско възнаграждение. Молбата на [фирма] е отхвърлена по съображения, че дружеството не е поискало изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК и поради това не е налице акт на първоинстанционния съд, който да е предмет на контрол от въззивната инстанция.
І. По отношение на частната жалба на В. Т. В., лично и като законен представител на С. С. Н.:
С определението въззивният съд е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските – относно адвокатското възнаграждение. Правилно е преценено, че след като в представеното по делото пълномощно на адв. Д. не е посочено никое от основанията по чл. 38 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна помощ, то не се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред. Обстоятелството, че ищците са освободени от държавна такса, не рефлектира автоматично върху възможността адвокатът да окаже безплатно адвокатска помощ и съдействие и не предопределя приложението на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
ІІ. По частната жалба на [фирма], [населено място]:
За да остави без уважение искането на частния жалбоподател за изменение по реда на чл.248, ал.1 ГПК на постановеното по делото решение, с което въззивната му жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с което на основание чл.226, ал.1 КЗ на ищците са присъдени обезщетения за неимуществени вреди за разликата над сумата 30 000 лв. за първия и над сумата 60 000 лв. за втория от тях, както и в частта за разноските е счетена за неоснователна, апелативният съд приповторил изложените в решението съображения, че последният не се е възползвал от възможността по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението на първоинстанционния съд в частта за разноските, поради което липсвал съдебен акт по чл.248, ал.1 ГПК, който да подлежи на проверка.
Определението е неправилно.
С въведения с новия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., процесуален ред е изключена възможността за самостоятелно обжалване на постановените съдебни решения само в частта за разноските. По аргумент за противното, когато се обжалва решението по съществото на спора, то може да се обжалва и в частта му за разноските, когато е постановен мотивиран отказ за присъждането им, какъвто е разглежданият случай.
Сезиран с въззивна жалба от настоящия жалбоподател срещу първоинстанционния съдебен акт, постановен по съществото на спора, апелативният съд е дължал произнасяне и по правилността му в частта за разноските. С първоинстанционното решение е прието, че след като не са представени доказателства за заплатено юрисконсултско възнаграждение, такова не се дължи на ответното застрахователно дружество.
Като е приел за приложим реда по чл.248, ал.1 ГПК, решаващият състав е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като вместо него се постанови друг, с който на жалбоподателя се присъди юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство. Когато юридическото лице е било защитавано от юрисконсулт, възнаграждението се определя от съда – чл. 78, ал. 8 ГПК. В този случай, доказателства за плащането не се събират именно поради съществуващите отношения между юрисконсулта и представляваното лице, основани на договор, който урежда правата и задълженията на страните, а не само процесуалното представителство по конкретно дело.
При съобразяване правилото на чл.78, ал.3 ГПК във вр. с ал.8, настоящият състав приема, че на настоящия жалбоподател следва да бъдат присъдени деловодни разноски за първоинстанционното производство, възлизащи на сумата 1 812 лв. – юрисконсултско възнаграждение, изчислено по реда на Наредба № 1/2004 г. на ВАС. С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, разноски за воденото пред нея производство не се следват на настоящия жалбоподател.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1183 от 19.05.2014 г. по гр. д. 3371/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отхвърлена молбата на [фирма], [населено място] за изменение по реда на чл.248, ал.1 ГПК на постановеното по делото решение в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 367 от 17.02.2014 г. по гр. д. № 3371/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА В. Т. В., лично и като законен представител на С. С. Н., [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] деловодни разноски по гр.д.№ 9722/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, 9 състав в размер на сумата 1 800 /хиляда и осемстотин/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: