О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 816
София 23.12.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. дело № 3058/2014 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от И. Г. Д. от [населено място] (с вх. № 1 298/12.06.2014 г.) срещу определение № 204 от 26.05.2014 г. на Софийски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 383/2013 г., с което са оставени без уважение молбите му за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. по частната му жалба срещу разпореждането за връщане на касационна жалба срещу решение № 115/06.03.2014 г. и за предоставяне на правна помощ по чл. 23, ал. 2 от ЗПрП.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено.
Ответникът А. Д. А. не е изразл становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и след проверка на данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и процесуално допустима.
По същество частната жалба е частично основателна.
С решение № 115/06.03.2014 г. по в. гр. д. № 383/2013 г., след отмяна на първоинстанционното решение съставът на Окръжен съд-София отхвърлил предявения от И. Г. Д. срещу А. И. А. иск с правно основание чл. 422 ГПК.
Срещу въззивното решение ищецът и настоящ жалбоподател е подал касационна жалба с вх.№ 740/03.04.2014 г. С разпореждане № 146/09.04.2014 г. същата е върната, по съображения, че същата е недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Срещу последното е депозирана частна жалба с вх. № 983/30.04.2014 г., която е оставена без движение, с указания за отстраняване на констатираните нередовности. Частният жалбоподател е поискал да бъде освободен от внасяне на държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв. на основание чл. 83, ал. 2 ГПК и да му бъде предоставена правна помощ по реда на чл. 23, ал. 2 ГПК. С определение № 204 от 26.05.2014 г. (предмет на настоящото производство) съдът е оставил без уважение молбите на И. Д..
І. По частната жалба срещу определението в частта, с която е оставена без уважение молбата за освобождаване от внасяне на държавна такса:
С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят е регламентирал възможността физическите лица да бъдат освободени от внасяне на такси и разноски, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът следва да вземе предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, касаещи липсата на достатъчно средства. Въз основа на представените от страната доказателства, съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните на представена декларация за имуществено състояние. Недопустимо е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такси и разноски, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи, които молителят е реализирал в предходни периоди. В този смисъл е и постоянната практика на Върховен касационен съд.
Видно от данните по делото, молителят, сега жалбоподател, няма доходи от пенсии, наеми, ренти, влогове, дялови участия, ценни книги и др., не притежава МПС и недвижими имоти. Освен това, в хода на производството са представени данни, че същият е осъден с влязла в сила присъда и изтърпява наказание лишаване от свобода (присъда на Военен съд [населено място] – л. 27, І инст. и уведомление от ГД „Изпълнение на наказанията” с рег. № 9 570/01.08.2014 г.) и от 04.10.2013 г. изтърпява наказанието в затвора в [населено място]. Това обстоятелства е и основание да се приеме, че към датата на постановяване на обжалваното определение, макар и в добро здравословно състояние и в трудоспособна възраст, молителят не може да полага труд за реализиране на доходи.
Всички изложени от молителя данни, за които същият носи наказателна отговорност по чл. 313 НК налагат извода, че към момента на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК Д. няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса в размер на 15 лв. Фактът, че същият е заплатил държавна такса в първоинстанционното производство, както и възнаграждения за две инстанции на упълномощения от него адвокат, не налага извода, че молбата му за освобождаване от внасяне на държавна такса е неоснователна. Преценката на съда следва да се основава на имущественото състояние на молителят към момента на искането, а не на предположения, както неправилно е прието в обжалваното определение. По изложените съображения и с оглед конкретните данни по делото, настоящият съдебен състав счита, че са налице основания по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК.
ІІ. По частната жалба срещу определението в частта, с която е оставена без уважение молбата за предоставяне на правна помощ:
Съгласно чл. 24 от Закона за правната помощ, предоставянето на такава помощ следва да бъде съобразено с реалната полза на кандидатстващото лице и претенцията не следва да бъде уважавана, когато е явно неоснователна и необоснована. Видно от данните по делото, към момента на постановяване на обжалваното определение, молителят е имал упълномощен адвокат, от който е оттеглил пълномощията едва с настоящата частна жалба. При това положение е несъстоятелно и противно на закона да иска да му бъде предоставено друго процесуално представителство под формата на правна помощ, още повече, че самият характер на производството по делото не предвижда по закон задължителна адвокатска защита, резервен защитник или представителство – арг. от чл. 23, ал. 1 ЗПрП.
По изложените съображения в посочената част определението като правилно постановено следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 204 от 26.05.2014 г. на Софийски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 383/2013 г. в частта, с която е оставена без уважение молбата на И. Г. Д. за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15.00 лв. по частната му жалба срещу разпореждането за връщане на касационна жалба срещу решение № 115/06.03.2014 г. и вместо това постановява:
ОСВОБОЖДАВА И. Г. Д. от [населено място] от внасяне на държавна такса в размер на 15.00 лв. по сметка на ВКС по подадената от него частна жалба с вх. № 983/30.04.2014 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 204 от 26.05.2014 г. на Софийски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 383/2013 г. в частта, с която е оставена без уважение молбата на И. Г. Д. за предоставяне на правна помощ по чл. 23, ал. 2 ЗПрП.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: