О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
София 01.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто
гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 1186/2015 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез пълномощника му адвокат А. Д., срещу определение № 839/16.12.2014 г. по гр. дело № 498/2013 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение №200 от 10.12.2013 год. по гр. дело № 498/2013 г. на Варненски апелативен съд, в частта за разноските.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Твърди, че присъдените разноски от 16 841.48 лв. не са направени, нито са претендирани в такъв размер. Освен това не са определени съобразно изхода на спора, тъй като част от исковете са отхвърлени.
Ответникът по частната жалба Н. п. к.. на с. в Б., [населено място], оспорва жалбата.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд констатира следното:
С исковата молба Н. п. к. на с. в Б. е предявила срещу [фирма] искове с правно основание чл. 108 за предаване на владението върху недвижими имоти, находящи се в [населено място], [улица], представляващи: склад №10135.1504.27.2.41 и самостоятелни обекти №10135.1504.27.2.45 и №10135.1504.27.2.47; искове с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на метална врата от разпределително помещение към самостоятелен обект №10135.1504.27.2.42, за премахване на плоча в разпределително помещение, за осигуряване на достъп до обекти № 10135.1504.27.241, 45 и 47 през прохода откъм [улица]и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 54 484 лв., представляваща обезщетение за ползването на обекти № 10135.1504.27.2.41, 45 и 47 за периода от м. януари 2006 г. до м. януари 2011 г. С решение № 1155/11.06.2012 г. по гр.д. 217/2011 г. Варненският окръжен съд е отхвърлил предявените искове. Първоинстанционното решение е обжалвано от Н. п. к. на с. в Б. в частта, с която са отхвърлени исковете за предаване на владението върху самостоятелни обекти №10135.1504.27.2.45 и №10135.1504.27.2.47, както и в частта, с която са отхвърлени исковете за заплащане на сумите, представляващи обезщетение за ползване на тези два обекта за периода от м.януари 2006 г. до м. януари 2011 г. на основание чл. 59 ЗЗД както следва 4 740 лв. за обект 45 и 2 400лв. за обект 47. С решение №223/12.12.2012 г., постановено по горепосоченото дело, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваните части и е констатирал, че в останалите части решението е влязло в сила. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Н. п. к. на с. в Б.. С решение № 251 от 11.10.2013 г. по гр.д.2062/2013 г. В. касационнен съд, І г.о., е отменил въззивното решение и е върнал делото за разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд. В производство по чл. 293, ал. 3 ГПК, въззивният съд е постановил решение № 200/10.12.2013 г. по гр.д.498/2013 г., с което е отменил решение № 1155/11.06.2012 г., постановено по гр.д. 217/2011 г. на Варненския окръжен съд в частите, с които е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС по отношение на помещения № 45 и № 47 и е отхвърлен искът по чл. 59 ЗЗД за сумата от 7140 лв. и вместо това е осъдил [фирма] да предаде на Н. п. к. на с. в Б. владението на имот с площ 13 кв.м. – обект №45 и санитарни помещения с площ 7,35 кв.м. – обект №47, находящи се в [населено място], [улица] на основание чл. 108 ЗС. Осъдил е на основание чл. 59 ЗЗД [фирма] да заплати на Н. п. к. на с. в Б. обезщетение за ползването на помещенията за периода от м.януари 2006г. до м. януари 2011 г.в общ размер на 7140 лв., както и сумата от 16 841. 48 лв. деловодни разноски.
Направените от ищеца разноски са общо в размер на 11 403.90 лв. Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част на исковете. От описаните по-горе искове са уважени тези с правно основание чл.108 ЗС за два от имотите и с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата 7140 лв.. Общо претендираните разноски за цялото производство пред всички инстанции са в размер на 11 403.90 лв., от които съобразно изхода на спора следва да бъдат присъдени 2 850 лв.
Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, а постановеното решение да бъде изменено в частта за разноските като ответникът по исковете [фирма] бъде осъден да заплати на Н. п. к. на с. в Б. сумата от 2 850 лв., представляваща направените разноски за всички инстанции, съразмерно с уважената част от исковете.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 839/16.12.2014 г. по гр. дело № 498/2013 г. на Варненския апелативен съд.
ИЗМЕНЯ решение № 200 от 10.12.2013 г. по гр.д. № 498/2013 г. на Варненския апелативен съд в частта му за разноските, като
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на Н. п. к. на с. в Б., [населено място], сумата 2 850 лв. деловодни разноски вместо присъдените такива в размер на 16 841.48 лв..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.