О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
гр. София, 06.07.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на втори юли, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1369 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение от 29.12.2014 г. по в.т.д.№559/2014 г. на АС Варна, поправено с определение №423 от 22.06.2015 г., постановено по реда на чл.247 от ГПК, в частта му, с която е отхвърлена молбата на [фирма] за изменение на решението от 04.11.2014 г. по делото в частта му за разноските, за разликата от присъдените такива в размер на 4 000 лв. до претендирания размер от 6 147.08 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
В жалбата се излагат съображения, че определението в обжалваната част е неправилно, като се иска отмяната му и присъждане на адвокатското възнаграждение до пълния предявен и доказан размер, както и присъждане на разноските направени пред касационната инстанция.
Ответната страна по жалбата – [фирма] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
За да постанови определението в обжалваната част, въззивният съд е приел, че с оглед положения от адвоката на ищеца и настоящ жалбоподател значително по-малък обем труд пред въззивната инстанция, както и поради сравнително високата действителна фактическа и правна сложност на делото и съобразно възражението на другата страна по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, молбата на ищеца по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, следва да бъде отхвърлена за разликата над присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв. до претендирания размер от 6 147.08 лв.
Определението в обжалваната част е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът може по искане на насрещната страна, да намали заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото, като възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена до минимално определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата. По силата на законовата делегация – чл.36, ал.2 от ЗА, минималният размер на възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга, е определен с издадената Наредба №1/09.07.2004 г., респективно при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът е свободен да намали възнаграждението, но до предвидения в Наредба №1/09.07.2004 г. минимален размер, в който смисъл са и разясненията, дадени в т.3 от ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая, минималното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. е в размер на 6 147.08 лв., с включен ДДС /5 122.57 лв. без ДДС/, предвид разпоредбата на §2а от ДР на Наредба №1/2004 г. и липсата на спор, че адвокатът на ищеца е регистриран по ЗДДС. Ето защо определението в обжалваната част следва да се отмени, като се присъди и сумата от 2 147.08 лв., представляваща разликата над присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв. до пълния размер на направените разноски пред въззивната инстанция от 6 147.08 лв.
На частния жалбоподател се дължат и направените разноски в настоящото производство за държавна такса, в размер на 15 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 29.12.2014 г. по в.т.д.№559/2014 г. на АС Варна, поправено с определение №423 от 22.06.2015 г., постановено по реда на чл.247 от ГПК, в частта му, с която е отхвърлена молбата на [фирма] за изменение на решението от 04.11.2014 г. по делото в частта му за разноските, за разликата от присъдените такива в размер на 4 000 лв. до претендирания размер от 6 147.08 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, като вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ решение №293 от 04.11.2014 г. по в.т.д.№559/2014 г. на АС Варна в частта за разноските, като ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК] да заплати на [фирма],[ЕИК], сумата от още 2 147.08 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК] да заплати на [фирма],[ЕИК] сумата от 15 лв., разноски за настоящето производство.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.