О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
гр. София, 09.07.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на девети юли, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№313 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частни жалби на [фирма] и [фирма] срещу определение №3007 от 05.12.2014 г. по т.д.№621/2014 г. на САС, съответно в частта му, с която е изменено въззивно решение от 16.09.2014 г. по т.д.№621/2014 г. на САС в частта за разноските, като [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 6 760.76 лв., разноски и в частта, с която е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменение на решението в частта за разноските в останалата й част.
В жалбата на [фирма] се излагат съображения, че определението в атакуваната част е неправилно, тъй като при ограничаване на претенцията на молителя до направените пред въззивната инстанция разноски, е недопустимо да се присъждат разноски и за други инстанции и то без да е представен списък по чл.80 от ГПК. Навеждат се доводи, че липсват доказателства, уговореното в договора за правна защита и съдействие от ищеца и процесуалният му представител, адвокатско възнаграждение, да е заплатено. Поддържа се, че възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е следвало да бъде уважено изцяло, като бъде присъден минималният, предвиден в Наредба №1/2004 г. размер на адвокатско възнаграждение. Сочи се, че в нарушение на чл.78, ал.3 от ГПК съдът не е съобразил правото на разноски на ответника, като предвид изложеното се иска отмяна на определението в обжалваната част и присъждане на направените в настоящето производство разноски.
В жалбата на [фирма] се навеждат доводи, че съдът не разполага с процесуална възможност да намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение, когато неговият размер не е оспорен от другата страна до приключване на устните състезания в съответното производство, поради което и тъй като в случая ответникът не е направил такива възражения в производството по т.д.№1979/2008 г. на СГС, ТО и в това по т.д.№2584/2011 г. на САС, се иска отмяна на определението и присъждане на претендирания адвокатски хонорар за тези производства в пълен размер.
Всяка от страните оспорва частната жалба на другата страна, като се претендира присъждането на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищецът има право на допълнителни разноски, тъй като с въззивното решение не са му присъдени всички дължими, с оглед уважената част от исковете, разноски в производството – за адвокатско възнаграждение в първоначалното първоинстанционно производство по т.д.№1979/2008 г. на СГС /5040 лв./ и в първото въззивно производство по т.д.№2584/2011 г. на САС /5040 лв./, а така също за държавна такса и експертизи по т.д.№1979/2008 г. на СГС, извън присъдените 1260 лв. Съдът не е възприел възраженията на ответника за недопустимост на искането по чл.248 от ГПК и за липса на доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение, като е посочил, че на първо място съдържанието на списъка по чл.80 от ГПК не е определящо за предметния обхват на претенцията за разноски, а и в случая такива списъци са били представяни от ищеца във всяка от инстанциите и тяхното значение се запазва, а от друга страна в договорите за правна защита и съдействие от 15.05.2009 г. и от 18.11.2011 г. е удостоверено заплащането на уговореното възнаграждение и в тази им част договорите имат характер на разписка. Приел е за частично основателно възражението на ответника за прекомерност на възнагражденията, като ги е намалил от 4 279.25 лв., в какъвто размер би имал право на разноски ищецът спрямо уважената част от исковете, до сумата от 3 000 лв. по всеки от договорите за правна защита и съдействие.
Настоящият състав намира, че в случая са били налице предпоставките за изменение на решението в частта за разноските, тъй като на ищеца не са присъдени всички дължими, с оглед уважената част от исковете, направени разноски в производството по делото – за адвокатско възнаграждение, за държавна такса и за експертизи в първоначалното първоинстанционно производство по т.д. №1979/2008 г. на СГС, и за адвокатско възнаграждение в първото въззивно производство по т.д.№2584/2011 г. на САС, като наведените от частния жалбоподателя [фирма] доводи не могат да се споделят.
На първо място искания за присъждане на разноски и списъци по чл.80 от ГПК с посочване в тях на претендираните разноски /включващи и тези, посочени в молбата на ищеца по чл.248 от ГПК/, са били съответно заявени и представени от ищеца до приключване на устните състезания и в производството по т.д.№1979/2008 г. на СГС, и в това по т.д.№2584/2011 г. на САС, респективно ищецът не е следвало да описва тези разноски отново в приложения по т.д.№621/2014 г. на САС, списък по чл.80 от ГПК. От друга страна договорите за правна защита и съдействие от 15.05.2009 г. и от 18.11.2011 г., установяват обстоятелството, че уговореното в тях между ищеца и процесуалният му представител, адвокатско възнаграждение, е било заплатено, а при липса на искане по чл.248 от ГПК от страна на ответника, въззивният съд не е разполагал с право да съобразява направените от тази страна разноски.
По отношение на доводите на страните за приложението на чл.78, ла.5 от ГПК, настоящият състав намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът може по искане на насрещната страна, да намали заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Това искане може да бъде заявено както писмено, така и устно в открито съдебно заседание, но крайният срок за упражняването на правото да се иска намаление на адвокатското възнаграждение е ограничен до приключване на устните състезания в съответната инстанция. Както бе посочено, в случая до края на устните състезания, приключили съответно в открити съдебни заседания от 01.10.2010 г. по т.д.№1979/2008 г. на СГС и от 22.11.2011 г. по т.д.№2584/2011 г. на САС, ищецът е направил искане за присъждане на разноски, като е представен и списък по чл.80 от ГПК, но писмено или устно възражение за прекомерност не е направено от ответника – такова е направено едва по т.д.№621/2014 г. на САС и същото може да бъде взето предвид единствено при преценка на направените разноски за адвокатско възнаграждение по това дело /както е и направено с постановеното по делото решение/. След като обаче [фирма] не е упражнил правото си по чл.78, ал.5 от ГПК да възрази срещу размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и да поиска намаляването му поради прекомерност до края на устните състезания по делото пред съответната инстанция, правото на възражение за разноските пред тези инстанции е преклудирано и липсва процесуална възможност за намаляване на възнаграждението.
Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменение на решението в частта му за разноските, за разликата от присъдените такива в размер на 6 760.76 лв. до сумата от 9 319.26 лв., като следва да се присъди и сумата от 2 558.50 лв. /още по 1 279.25 лв. по всеки от договорите за правна защита и съдействие от 15.05.2009 г. и от 18.11.2011 г., по всеки от които се дължи адвокатско възнаграждение от 4 279.25 лв., с оглед уважената част от исковете/, а в останалата част определението следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото [фирма] следва да бъде осъдено да заплати на [фирма], направени разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №3007 от 05.12.2014 г. по т.д. №621/2014 г. на САС, в частта му, с която е оставена без уважение молбата на [фирма] от 24.10.2014 г. за изменение в частта за разноските на решение от 16.09.2014 г. по т.д.№621/2014 г. на САС, ТО, 6 с-в, за присъждане и на разликата от 6 760.76 лв. до сумата от 9 319.26 лв., като вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ въззивно решение от 16.09.2014 г. по т.д. №621/2014 г. на САС, ТО, 6 с-в в частта за разноските, като ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати на [фирма][ЕИК] на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от още 2 558.50 лв., разноски за производството.
ПОТВЪРЖДАВА определение №3007 от 05.12.2014 г. по т.д.№621/2014 г. на САС в останалата му част.
ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати на [фирма][ЕИК] сумата от 300 лв., разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: `ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.