О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
София, 13.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.06. 2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 2064 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], гр.Б. против определение № 124 от 09.04.2014 год., по в.т.д. № 387/2013 год. на Бургаския апелативен съд, с което е уважена молбата на [фирма], [населено място] по чл.248, л.1 и сл. ГПК за допълване на въззивно решение № 13 от 18.02.2014 год., постановено по същото дело, в частта за деловодните разноски.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила – чл.78, ал.3 ГПК, поради което се иска отмяната му. Основно частният жалбоподател изразява несъгласие с обосноваността и процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че молителят, като страна в процеса, е доказал реалното извършване на претендираните деловодни разноски, позовавайки се на липсата на ангажирани доказателства към момента на приключване на последното съдебно заседание по делото, за тяхното плащане, съобразно договорения в приложения договор за правна защита и съдействие начин.
Ответната по частната жалба страна в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността и.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивния съд и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определние Бургаският апелативен съд е приел, че са налице предпоставките на закона за изменение на постановеното от него въззивно решение № 13 от 18.02.2014 год., по в.т.д.№ 387/2013 год. в частта за деловодните разноски.
Счетено е, че с оглед изхода на делото във въззивната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК на ответната по въззивната жалба страна – [фирма], [населено място] следва да бъдат присъдени деловодни разноски, в размер на сумата 680 лв., договорено с договор за правна защита и съдействие № 128 от 05.02.2014 год. с адв. Ал. Й.- ПАК адвокатско възнаграждение, реално заплатено по банков път, съгласно платежно нареждане от 06.02.2014 год. и представен в последното по делото съдебно заседание списък по чл.80 ГПК.
Изложени са съображения,че макар и платежния документ да не е бил представен като доказателство по делото до приключване на последното съдебно заседание на 06.02.2014 год., то доколкото до този момент са били представени списък за деловодните разноски на страната за въззивното производство и договора за правна защита и съдействие с адв. Ал.Й., като неин процесуален представител, в които изрично е указан удостоверения впоследствие начин на плащане, то липсва основание да се приеме за недоказано реалното извършване на същите и да се отрече присъждането им, в каквато насока е било възражението на ответника по молбата – [фирма], гр.Б..
Определението е неправилно и следва да бъде отменено.
Незаконосъобразно е разбирането на въззивния съд, че доказателства за реално извършените от страната деловодни разноски могат да бъдат събирани и извънсъдебно, след приключване на последното заседание по делото в съответната инстанция.
Съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР № 6 от 06.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС разноските по делото могат да бъдат присъдени по правилата на чл.78 ГПК, само когато е доказано реалното им извършване.
Следователно когато с договора за правна защита и съдействие е договорено заплащане по банков път на адвокатското възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита на страната, както е в разглеждания случай, то същото следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Несъмнено е, че това удостоверявано, по арг. от чл.80 ГПК и принципа на равенството на страните в процеса, следва да е осъществено най- късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция.
В случая видно от мотивите на въззивно решение на Бургаския апелативен съд № 13 от 18.02.2014г., по в.т.д. № 387 / 2013 год., чието изменение/ посочено като допълване/ се иска, към датата на приключване на делото във въззивната инстанция [фирма], [населено място] не е представил доказателства, удостоверяващи реалното заплащане на уговорения адвокатски хонорар на адв. Й., съобразно начина, изрично указан в сключения със същата договор за правна защита и съдействие № 128 от 05.02.2014 год..
Такива документи за първи път страната – молител е представила едва с молбата си по чл.248, ал.1 ГПК, с вх. на БАпС № 2680 от 26.03.2014 год., т.е.около месец след постановяване на въззивното съдебно решение. Нещо повече, дори да се приеме, че същия този документ е бил изпратен по пощата, то доколкото и пощенското клеймо на плика е с дата 24.03.2014 год., не би могло да намери приложение и процесуалното правило на чл.62, ал.2 ГПК. Несъмнено ирелевантна за последното е датата, поставена на самия платежен документ, която в този случай удостоверява единствено момента на осъществяване на съответната банкова операция, но и че молителя е доказал деловодните си разходи, съобразно установения в процесуалния закон ред, за да е основателно искането му за изменение на постановения въззивен съдебен акт в посочената му част.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения в т.24 от ТР № 6/ 06.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд за допълване, или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал.2 ГПК, поради което настоящият съдебен състав не се произнася с конкретен отговор по поставените от частния жалбоподател в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси.
Водим от гореизложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение 124 от 09.04.2014 год., по в.т.д. № 387/2013 год. на Бургаския апелативен съд и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ без уважение молбата на [фирма], [населено място] с вх. на БАпС № 2680/26.03.2014 год. изменение на постановеното от Бургаския апелативен съд въззивно решение № 13 от 18.02.2014 год., по в.т.д.№ 387/2013 год., в частта за деловодните разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ