О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
гр. София, 10.03.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 37 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Производството по делото спряно с определение № 39/15.01.2015 г. на състава на ВКС, до приключване на т.д.№ 7/2014 г. на ОСГК на ВКС.Производството по посоченото тълкувателно дело е приключило с приемане на тълкувателно решение, поради което са налице предпоставките за възобновяване на производството.
С обжалваното определение, състав на въззивен съд е оставил без уважение молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК, с направено искане за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските, с която част е осъдена П. на Р. Б. да заплати държавна такса в размер на 5 лева, за въззивното обжалване на първоинстанционното решение по делото.
В частната жалба се твърди, че в противоречие с разпоредбата на чл.84, т.1 ГПК, съдът е приел, че Прокуратурата дължи държавна такса, тъй като същата е учреждение и не дължи държавна такса по въззивна жалба по постановено решение на първоинстанционен съд, по предявен против нея иск с правно основание по ЗОДОВ.
Участието на П. на Р. Б. като ответник по исковете за обезщетение на вреди по ЗОДОВ е в изпълнение на възложена компетентност – държавен орган, за когото Конституцията и законите предвиждат да представлява държавата, въпреки че не той е субектът по спорното деликтно вземане (процесуален субституент). Процесуалната субституция по тези искове е пасивна (на страната на ответника по иска), а съгласно чл. 83, ал. 1, т. 3 ГПК такси по производството по делата не се внасят по искове, заведени от прокурора. Последиците от упражняването на правото на иск от прокурора следва да са еднакви – и когато процесуалната субституция е активна, и когато е пасивна. Разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 3 ГПК се прилага и за двата вида. Следователно П. на Р. Б. като ответник по делата по искове за обезщетение на вреди по ЗОДОВ е освободена от държавна такса, а изключението на чл. 84, т. 1 ГПК не се прилага. П. на Р. Б. не дължи държавна такса при обжалване на всеки съдебен акт по тези дела, включително при въззивно и касационно обжалване на съдебните решения. Тя не дължи държавна такса и при подадена молба за отмяна по извънредния способ в глава Х. ГПК. Това разрешение е дадено с цитираното по-горе тълкувателно решение по т.д.№ 7/2014 г. на ОСГК на ВКС. Постановеното в обратен смисъл определение на Окръжен съд – Ямбол е незаконосъобразно и следва да се отмени, като се отмени и определението на същия съд, съдържащо се в решението по въззивното производство в частта, с която П. на Р. Б. е осъдена да заплати държавна такса в размер на 5 лева.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр.д.№ 37/2015 г. по описа на ВКС, ІV гр.отд.
ОТМЕНЯ определение от 03.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 188/2014 г. от състав на Окръжен съд – Ямбол, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ определение по гр.д.№ 188/2014 г., съдържащо се в решение № 113/23.06.2014 г. по същото дело, постановено от Окръжен съд – Ямбол, с което П. на Р. Б. е осъдена да заплати по сметката на Окръжен съд – Ямбол държавна такса за въззивно обжалване в размер на 5 лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.