О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 131
гр. София,11.03.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на девети март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№1371 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение №537 от 20.02.2015 г. постановено по гр.д.№2405/2015 г. на САС, с което по реда на чл.248 от ГПК е отхвърлена молбата на [фирма] за допълване на постановеното по делото решение №2377 от 19.12.2014 г. в частта за разноските.
В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, като се иска отмяната му.
Ответникът по частната жалба Т. Ц. К. не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да остави без уважение подадената молба за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските, съставът на САС е посочил, че въззивното производство е образувано по жалби, подадени от двете насрещни страни, които жалби са разгледани и са приети за неоснователни, от което е направил извод, че страните следва да понесат направените от тях деловодни разноски, тъй като не се променя съотношението между уважена и отхвърлена част от исковете.
Определението е неправилно.
За да се ангажира отговорността за съдебни разноски на насрещната по спора страна, е необходимо страната, която ги претендира, да е направила искане за присъждането им до приключване на производството в съответната инстанция, пред която са направени, разноските да са от категорията на посочените в чл.78, ал.1 ГПК, да са реално направени или да се фингира извършването им /чл.78, ал.8 ГПК/, да се представят доказателства за извършването на разноски до изтичане на срока, в който може да се прави искане за присъждането им, като също така следва изходът на спора, предмет на разглеждане от съответната инстанция, да е в полза изцяло или частично на страната, претендираща разноските за тази инстанция, съгласно правилата, съдържащи се в чл.78, ал.1, ал.3 и ал.4 ГПК /единственото изключение е хипотезата на ал.2 на чл.78 ГПК, при която ответникът признава иск, за който не е дал повод за завеждането му, какъвто не е настоящият случай/.
В процесния случай, с жалбите на двете насрещни страни по делото, е въведен като предмет на въззивното производство целият материалноправен спор, разрешен с първоинстанционното решение, като с въззивното решение жалбите са приети за неоснователни и решението на първоинстанционния съд е потвърдено изцяло. В този смисъл въззивното решение е постановено в полза на всяка от страните за тази част от спорното право, която е предмет на неуважената жалба на насрещната страна, като пропорционално на тази част се определя и размера на дължимите й разноски /съобразно съотношението на тази част към пълния размер на материалноправния спор, предмет на въззивното производство/.
В светлината на изложеното и при потвърждаване на първоинстанционното решение и в частта, с която предявеният срещу [фирма] иск за разликата над сумата от 12 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв. е отхвърлен, на частния жалбоподател се дължат разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на 2 088 лв. /от общо направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 520 лв./, като разноски за държавна такса в размер на 240 лв., не му се следват.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да се отмени, а въззивното решение – допълни в частта за разноските, като мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение №537 от 20.02.2015 г. постановено по т.д.№2405/2015 г. на САС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ДОПЪЛВА постановеното на 19.12.2014 г. решение №2377 по гр.д.№2405/2015 г. на САС, като ОСЪЖДА Т. Ц. К. [ЕГН] да заплати на [фирма][ЕИК], сумата от 2 088 лв., разноски за въззивното производство по гр.д.№2405/2015 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.