ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 100
София, 26. февруари 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 349 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 43/01.12.2017 на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 61/2017, с което е потвърдено определението на Софийския градски съд от 09.10.2017 по ч.гр.д. № 7/2017, с което е отхвърлена молба за отмяна на допуснато обезпечение по реда на чл. 12, ал. 3 ЗМИП.
Недоволен от определението е жалбоподателят „У. Ю.” С., Ф. , представляван от адв. Н. Р. от САК, който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за правото на засегнатия от превантивна мярка по чл. 12, ал. 3 ЗМИП, наложена на друго лице да иска нейната отмяна, поради отпадане на причината за нейното допускане, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата Софийска градска прокуратура и [фирма] не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че обжалваното определение е въззивно и е за налагане на превантивна мярка по реда на обезпечителното производство, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Частната касационна жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че основната цел на мерките по ЗМИП е да се разкрие, проследи и предотврати движението на парични средства, придобити по неправомерен начин. Мярката е наложена по искане на С. градска прокуратура и се състои в запор върху преведената сума от молителя по сметката на [фирма]. По делото няма твърдения нито доказателства банковата сметка да е на молителя, твърди се, че той е превел сумата по запорираната сметка и е представено влязло в сила решение, с което титулярят на сметка [фирма] е осъден да заплати на молителя жалбоподателят „У. Ю.” С., Ф. същата сума 455.898,10 евро на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като получена без основание.
По делото не са представени доказателства да е сменен титуляря на банковата сметка или че наличните по нея суми следва да бъдат върнати на молителя. Съдебното решение установява качеството на молителя на кредитор [фирма] и го легитимира да събере сумата от неговото имущество, но не и с правата по чл. 402 ГПК да иска отмяна на обезпечението. С тези права той разполага само ако твърди, че е титуляр на посочената банкова сметка.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно т. 6 ТР № 6/2013 от 14.03.2014, ВКС, ОСГТК легитимирани да обжалват определението на съда по обезпечение на иска са ищецът при отказ да се допусне обезпечение или при допускането му при различни от исканите условия, ответникът, както и всяко лице, чиято правна сфера е накърнена от допуснатата обезпечителна мярка. Същите лица могат да искат и нейната отмяна: ищецът, когато прецени, а ответникът и лицето чиято правна сфера е накърнена, когато отпадне причината за нейното допускане.
Като разгледа частната касационна жалба, съдът я намира основателна.
Правилно въззивният съд е приел, че допуснатата мярка е превантивна и е наложена с цел да се разкрие, проследи и предотврати движението на парични средства, придобити по неправомерен начин. Също правилно съдът е приел, че мярката е наложена по отношение на ответника [фирма], който е титуляр на запорираната банкова сметка. Неправилно обаче съдът е приел, че наредителят на сумата, която след постъпването й по сметката на ответника не е легитимиран да иска отмяна на допуснатата мярка. По делото няма спор, че молителят е превел сумата по сметка на ответника, както и че преведената сума подлежи на връщане. Действително молителят може да събере вземането си от цялото имущество на длъжника, но предмет на делото е, има ли причина той да бъде ограничен от наложената по отношение на ищеца превантивна мярка. По отношение на ищеца може да е налице основание да бъде ограничено правото му да се разпореди с получената сума, доколкото е възможно тя да е била предмет на престъпление. Това обаче не може да бъде препятствие евентуалният пострадал от такова престъпление да получи това, което би му се дължало, дори престъплението да е извършено.
Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено от касационната инстанция, като наложената мярка бъде отменена поради отпадане на причината за нейното допускане.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 43/01.12.2017 на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 61/2017.
ОТМЕНЯ определение № 43/01.12.2017 на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 61/2017.
ОТМЕНЯ допуснатото с определение № 7/20.03.2017 на Софийския градски съд по ч.гр.д. № 7/2017 по реда на чл. 12, ал. 3 ЗМИП обезпечение чрез налагане на запор върху банкова сметка с IBAN BG 85 BPBI 8898 1426 9805 01 в [фирма] с титуляр [фирма] на основание чл. 402, ал. 2 ГПК.
ВДИГА наложения запор върху посочената банкова сметка на основание чл. 402, ал. 3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.