ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 115
София, 09. март 2018 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 783 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е определение № 31880/06.12.2017 на Софийския градски съд по гр.д. № 1345/2017, с което е отхвърлена молба за изменяване на постановеното решение № 6776/06.10.2017 в частта за разноските.
Недоволен от определението е жалбоподателят Ц. Г. Д., извършващ търговия под фирмата [фирма], С., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че се дължат разноски за изплатеното адвокатско възнаграждение, независимо от това дали сключеният договор за адвокатска защита е в писмена, или устна форма.
Ответникът по жалбата Ж. К. К. прави отвод за нейната недопустимост, тъй като не съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и евентуално я оспорва, като счита, че за да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, не е достатъчно да бъде доказано изплащането на възнаграждението, но трябва да бъде представен и договорът, в който е определен дължимия размер.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е за разноски и е въззивно, намира, че то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. Редът за разглеждане на частната жалба обаче е по чл. 274, ал. 2 ГПК съгласно т. 24. ТР № 6/2013, ВКС, ОСГТК, поради което не е необходимо представянето на изложение с основанията за допускане на касационното обжалване.
Като разгледа частната жалба съдът я намира основателна.
Правилно въззивният съд е приел, че молителят е поискал своевременно присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение, като е представил надлежни доказателства за изплащането на сумата 1.200 лева. В нарушение на закона обаче е приел, че за присъждането на разноски е необходимо да бъде представен сключен в писмена форма договор за адвокатска защита.
Действително, ако в договора за адвокатска защита е удостоверено плащането на уговореното възнаграждение, той служи за разписка, на което основание разноските могат да бъдат присъдени, но ако договорът не е сключен в писмена форма или е изгубен или унищожен, неговото представяне не е наложително. Достатъчно е да бъдат представени доказателства за плащане на съответната сума. Отделно стои въпросът, че в случая писмен договор за адвокатска защита съществува и е представен в първоинстанционното производство. Договорът е за процесуално представителство по делото пред районния съд, но включва представителство пред всички инстанции. По този договор е уговорено възнаграждение в размер на 1.200 лева, което е изплатено, но не съществува пречка по същия договор да бъде изплатено възнаграждение и за пред следващи инстанции, в какъвто смисъл са представените доказателства.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 31880/06.12.2017 на Софийския градски съд, по гр.д. № 1345/2017.
ИЗМЕНЯ решение № 6776/06.10.2017 на Софийския градски съд по гр.д. № 1345/2017 в частта за разноските, като
ОСЪЖДА Ж. К. К. от С. да заплати на Ц. Г. Д., извършващ търговия под фирмата [фирма], С. наред с присъдените 40 лева още 1.200 лева разноски за въззивното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.