4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
гр.София, 06.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 84/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Прокуратура на Република България (ПРБ) срещу решение на Софийски апелативен съд № 2446 от 23.10.2018 г. по гр.д.№ 1106/ 2018 г. в частта му, в която е отменено определение Софийски градски съд № 32906 от 15.12.2017 г. по гр.д.№ 11821/ 2015 г., след което частният жалбоподател е осъден да заплати на адвокат Е. К. на основание чл.10 ал.3 ЗОДОВ вр. чл. 38 ал.2 ЗА още 363,50 лв адвокатско възнаграждение, над присъдените от първата инстанция 146,50 лв.
Според жалбоподателя въззивният съд неправилно приел, че размерът на възнаграждението на адвокат, оказал безплатна правна помощ на ищец по ЗОДОВ, се определя с оглед единствено уважената част от претенцията. Счита, че разпоредбата на чл.10 ал.3 изр.2 ЗОДОВ не дерогира общата уредба на отговорността за разноски по ГПК, поради което размерът на дължимото възнаграждение следва да се определи като съотношение между цената на иска, дължимото по Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1) и отхвърлената част от исковата претенция. В тази хипотеза, при цена на иска 80 000 лв, дължимо възнаграждение по Наредба № 1 от 2 930 лв и отхвърлена претенция за 76 000 лв на адвоката се дължи възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер 146,50 лв, а не 510 лв, както е прието в обжалваното определение на въззивната инстанция. Поради това моли въззивното определение да бъде отменено, а като основание за допускане на касационно обжалване повдига процесуалноправния въпрос „Как се определя материалния интерес, върху който се начислява дължимият от ПРБ адвокатски хонорар в хипотезата на чл.10 ал.3 ЗОДОВ, респ. чл.78 ал.1 ГПК?”. Счита, че в обжалваното определение този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (ВКС).
Ответната страна адвокат Е. К. оспорва частната жалба като поддържа едновременно, че въпросът не е обуславящ и че е разрешен в съответствие с установената от ВКС съдебна практика. Съответно моли жалбата да бъде счетена за недопустима. По съществото на частната жалба не взема становище.
Частната жалба е допустима, а са налице и предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Пред първоинстанционния съд производството е образувано по искова молба на Х. Т. против ПРБ, като субституент на Държавата, предявен е осъдителен иск по чл.2 ал.1 ЗОДОВ с цена 80 000 лв. Ищецът е бил представляван от делото от адвокат Е. К. въз основа на пълномощно от 09.02.2016 г., на същата дата между двамата е сключен договор за правна защита и съдействие, с който не е уговорено възнаграждение за адвоката. Представен е по делото и договор за правна помощ и съдействие от 01.03.2017 г., в който е посочено, че възнаграждение на адвоката няма да се дължи на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА. Поискано е от съда то да бъде платено от ответника. С решение от 06.11.2017 г. съдът уважил иска до размер 4 000 лв, а за сумата 76 000 лв го отхвърлил. На ищеца е присъдено адвокатско възнаграждение 146,50 лв съразмерно на уважената част от иска. С молба от 30.11.2017 г. адвокат Е. К. поискала изменение на решението в частта за разноските, в което посочила, че възнаграждение се дължи на нея, а не на ищеца и че то е в размер 510 лв, а не 146,50 лв. С решение от 15.12.2017 г. съдът поправил очевидна фактическа грешка в основното решение, според която възнаграждението се дължи не на ищеца, а на адвокат К., след което, с определение № 32906/ 15.12.2017 г. по гр.д.№ 11821/ 2015 г., отхвърлил искането за изменение на основното решение в частта за разноските. Срещу определението, както и срещу основното решение досежно отхвърлящата иска част, са подадени жалби от ищеца и пълномощника му. По тях е образувано гр.д.№ 1106/ 2018 г. на Софийски апелативен съд, който потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлящата иска част, а определението от 15.12.2017 г. отменил изцяло и осъдил ПРБ да заплати на адвокат Е. К. още 363,50 лв адвокатско възнаграждение. Съдът посочил, че приложимата материалноправна норма е тази на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1, а не тази на чл.7 ал.2 т.4 и че при уважен иск с цена 4 000 лв адвокатът има право на възнаграждение от 510 лв.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от жалбоподателя въпрос обуславя обжалвания акт, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Нито едно от цитираните от частния касатор определения на ВКС не разглежда хипотеза на отговорност за дължимо от ПРБ адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА, когато срещу нея е бил предявен иск по ЗОДОВ, който е частично уважен и частично отхвърлен. Касационното обжалване обаче следва да бъде допуснато, тъй като е налице допълнителната предпоставка по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК: по него няма данни за установена практика, а законът не дава ясен и категоричен отговор.
По въпроса съдът приема, че дължимото от ПРБ като ответник по иск по ЗОДОВ адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА се определя въз основа на цената на предявения иск, предвиденото в Наредба № 1 минимално адвокатско възнаграждение съобразно този материален интерес, с редукция съразмерно на уважената част от иска. В този смисъл е практиката на съдилищата в други хипотези на частично уважени искове, по който се присъжда юрисконсултско възнаграждение (определение № 9 от 07.01.2016 г. по ч.т.д.№ 3590/ 2015 г., ІІ т.о.), включително при присъждане на адвокатско възнаграждение (но не при условията на чл.38 ал.2 ЗА) при уважен частично иск по ЗОДОВ (определение № 724 от 02.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 724/ 2017 г., ІІІ г.о.). Няма основания да бъде дадено различно разрешение за приложението на чл.10 ал.3 изр.2 ЗОДОВ в хипотеза, при частично уважаване на иск по чл.2 ЗОДОВ, предявен срещу ПРБ, когато ищецът е бил представляван от адвокат при условията на чл.38 ал.1 ЗА. И в този случай адвокатското възнаграждение, което ПРБ дължи на оказалия безплатна правна помощ адвокат, се определя съразмерно с уважената част от иска. Съдът е длъжен да определи дължимото според цената на иска минимално адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1, да установи съотношението между уважената част от иска и цената на предявения иск и да редуцира в същото съотношение минималното адвокатско възнаграждение.
В случая цената на предявения иск е 80 000 лв. Минималното адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ на ищеца адвокат Е. К. е 2 930 лв – чл.7 ал.2 т.4 Наредба № 1. Искът е уважен до размер 4 000 лв, съотношението между уважената част и цената на иска е 1/20. Редуцираното според това съотношение дължимо възнаграждение е 146,50 лв, колкото е присъдил първоинстанционния съд. Затова въззивното решение в частта му, в която е отменено първоинстанционното определение от 15.12.2017 г., отхвърлящо искането на адвокат Е. К. за изменение на решението по същество по гр.д.№ 11821/ 2015 г. на Софийски градски съд, е неправилно. В тази част то следва да бъде отменено, като искането за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение на адвокат К. (за разликата над 146,50 лв до 510 лв) бъде оставено без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2446 от 23.10.2018 г. по гр.д.№ 1106/ 2018 г. в частта му, в която е отменено определение Софийски градски съд № 32906 от 15.12.2017 г. по гр.д.№ 11821/ 2015 г., след което Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на адвокат Е. К. на основание чл.10 ал.3 ЗОДОВ вр. чл. 38 ал.2 ЗА още 363,50 лв адвокатско възнаграждение, над присъдените от първата инстанция 146,50 лв.
ОТМЕНЯ решение на Софийски апелативен съд № 2446 от 23.10.2018 г. по гр.д.№ 1106/ 2018 г. в частта му, в която е отменено определение Софийски градски съд № 32906 от 15.12.2017 г. по гр.д.№ 11821/ 2015 г. и Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на адвокат Е. К. на основание чл.10 ал.3 ЗОДОВ вр. чл. 38 ал.2 ЗА още 363,50 лв адвокатско възнаграждение, над присъдените от първата инстанция 146,50 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Е. К. за изменение на решение на Софийски градски съд № 7398 от 06.11.2017 г. (поправено с решение № 8540 от 15.12.2017 г.) по гр.д.№ 11821/ 2015 г. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: