О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
Гр.София, 12.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 3075/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на Н. С. К. срещу определение № 179/20 юни 2018 г. по ч.т.д.№ 137/2018 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 120/6 февруари 2018 г. на Бургаския окръжен съд по т.д.№ 623/2015 г. по описа на същия съд в обжалваната му пред въззивния съд част, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя К. за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса за въззивно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд от 13 април 2017 г. по т.д.№ 623/2015 г. В частната жалба се поддържа, че отказът за освобождаване на ответника от задължението да заплати дължимата държавна такса 29 700 лв. е незаконосъобразен и се основава на реализирането на предполагаеми доходи от търговска дейност. Претендира се отмяната му и освобождаване на молителя от заплащане на дължимата държавна такса за въззивно обжалване.
В едноседмичния срок за отговор на жалбата „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД изразява становище, че обжалваното определение е законосъобразно и правилно, а искането за освобождаване от ДТ е направено в заобикаляне на закона и се явява злоупотреба с процесуални права на въззивника.
Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу определение на въззивен съд, с което се потвърждава акт от вида на преграждащите развитието на делото и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима. В изложение по чл.284 ал. 3 т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси.
За да постанови обжалваното определение, Бургаският апелативен съд е приел, че молителят е отчуждил по безвъзмезден начин недвижими имоти в полза на децата си и с разпоредителните сделки сам се е поставил в положение да няма достатъчно имущество, за да обезпечи изпълнението на задълженията си, включително и плащането на дължимата държавна такса за въззивно обжалване на Решение № 118/13 април 2017 г. по т.д.№ 623/2015 г. на Бургаския окръжен съд, чийто размер е значителен. Проверка в търговския регистър установява, че „Качика“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е жалбоподателят Н. К., не е в несъстоятелност. Споделени са изводите на първоинстанционния съд за несъответствие между декларираните от молителя факти, свързани със здравословното състояние на съпругата му, както и с неговото. Въззивният съд е заключил, че не са налице основания за освобождаване от държавна такса, която е нормативно определена и предвидима. Декларирал е, че е анализирал установените чрез писмени доказателства по делото обстоятелства, релевантни за формиране на извод относно възможностите на жалбоподателя да заплати дължимата държавна такса. Тези обстоятелства не са конкретизирани. Съдът не е изследвал имущественото състояние на молителя към датата на заявяването на искането и е достигнал до извода за неоснователност на молбата въз основа на факти и обстоятелства, настъпили в предходен момент – разпоредителни сделки с недвижими имоти.
Предвид съдържанието на мотивите на обжалваното определение следва да се приеме, че изведените от жалбоподателя въпроси по т.2 и т. 4 са обусловили решаващата воля на въззивния съд за потвърждаване на определението с което е отказано освобождаване от ДТ. Въпросът към кой момент следва да се преценяват предпоставките за освобождаване от задължението за плащане на държавна такса по реда на чл.83 ал. 2 ГПК е решен в отклонение от практиката на ВКС, според която преценката дали молителят разполага с достатъчно средства се осъществява съобразно данните от събраните доказателства за доходите и имущественото състояние на лицето към момента на подаване на молбата /Определение № 274 от 12 май 2015 г. на ВКС, ІІІ ГО по ч.гр.д.№ 1842/2015 г., Опр. № 612 от 12 август 2010 г. по ч.т.д.№ 564/2010 г. на Второ ТО на ВКС и др./.
Съдържащият се в обжалваното определение утвърдителен отговор на въпроса „Допустимо ли е съдът да откаже освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса, основавайки отказа си на реализирането на предполагаеми доходи„ също е в отклонение от трайно установената съдебна практика, според която съдът не може да откаже освобождаване от ДТ с мотиви досежно предполагаеми доходи при липса на доказателства за такива /Определение № 603 от 25 май 2014 г. на Второ т.о. на ВКС по ч.т.д.№ 2139/2014 г./.
Предвид изложеното следва да се приеме, че е налице основание за достъп до касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Въз основа на приложената към делото декларация за материално и гражданско състояние следва да се приеме, че източник на издръжка на семейството са пенсиите на молителя и съпругата му – съответно 460 лв. и 451,64 лв. Съпрузите не притежават недвижимо имущество и МПС, не получават доходи от наем, Н. С. К. е едноличен собственик на капитала на „Качика“ ЕООД, а съпругата му обслужва банков кредит с месечна вноска 462,70 лв. Двамата страдат от хронични заболявания, изискващи ежемесечни разходи за медикаментозно лечение, за които не са представени надлежни доказателства. Поради констатирани несъответствия в декларираното имуществено състояние с данните по делото относно осъществени възмездни и безвъзмездни разпоредителни сделки с активи на дружеството и недвижими имоти на съпрузите от първоинстанционния съд са събрани допълнителни доказателства от Служба по вписванията Бургас и от ЧСИ Т. М., а жалбоподателят е представил пред въззивната инстанция протокол за извършено разпределение по изп.д.№ 20148030401061, справка на Служба по вписванията по партидата на „КАЧИКА“ ЕООД за периода 1992 г. – 8 март 2018 г. и съдебни решения по чл.435 ал.3 ГПК на Бургаския окръжен съд, с които са оставени без уважение жалби срещу възлагателни постановления относно недвижими имоти – жилища и гаражи, изнесени на публична продан от ЧСИ Т. М..
Едновременно с искането за освобождаване от ДТ молителят е представил доказателства за запориране на притежаваните от него дружествени дялове от „Качика“ ЕООД с капитал 5000 лв. по изп.дела с взискател „Райфайзенбанк „България“ ЕАД, както и за налагане запор върху пенсията му до размер на 174, 61 лв. със запорно съобщение от 14.10.2014 г.
Не са представени доказателства, установяващи реализирани доходи от търговска дейност. Материалното положение и имотното състояние на жалбоподателите, съпоставено с размера на дължимата ДТ за въззивно обжалване 29 700 лв. води до извода, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства да заплати част от значителната по размер държавна такса. Съобразявайки осъществяването на възмездни разпоредителни сделки с недвижими имоти през 2015 г. и получаване на остатъчни суми след принудително удовлетворяване на взискатели в изпълнителни производства срещу „Качика“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е Н. К., настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят не разполага със средства да заплати Ѕ част от дължимата държавна такса.
Налице е основание за частично освобождаване от задължението до размер на 14 850 лв. Молбата за освобождаване от ДТ за разликата над посочения размер до 29 700 лв. е неоснователна, поради което определението на Бургаския АС следва да бъде потвърдено като правилно в посочената част и отменено в останалата обжалвана част.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 179/20.06.2018 г. по ч.т.д.№ 137/2018 г. на Бургаския апелативен съд.
ОТМЕНЯ Определение № 179/20.06.2018 г. на БАС, в частта, с която е потвърдено определение № 120/6.02.2018 г. на Бургаския ОС по т.д.№ 623/2015 г. за отказ от освобождаване на Н. К. от задължението да заплати държавна такса за въззивно обжалване на Решение № 118/13 април 2017 г. по т.д.№ 623/2015 г. по описа на ОС Бургас – до размер на 14 850 лв. и вместо него
П О С Т А Н О В Я В А:
ОСВОБОЖДАВА Н. С. К. от внасяне на ДТ за въззивно обжалване на решение то по т.д.№ 623/2015 г. на Бургаския ОС ЧАСТИЧНО – до размер на 14 850 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 179/20.06.2018 г. на Бургаския апелативен съд по ч.т.д.№ 137/2018 г. в останалата му обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: