2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
гр. София, 12.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 793 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Х. Б. и Г. Н. Б. против определение №41/18.01.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 12/2019 г. от състав на Апелативен съд – В..
Ответникът по частната касационна жалба я оспорва, с писмен отговор.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състав на въззивен съд е потвърдил определение на първоинстанционен съд, с което е спряно производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на производството по н.о.х.д.№ 318/2018 г. по описа на ОС – Варна.
Производството по делото е образувано по искова молба на М. Х. Б. и Г. Н. Б. против И. Ж. В., по предявен иск с правно основание чл.54 ЗЗД. По делото е представено влязло в сила съдебно решение, с което ищците по настоящото дело са осъдени на основание чл.49 ЗЗД да заплатят обезщетение за претърпени вреди на трети лица, като при разглеждането на делото, като трето лице-помагач на ищците е участвувал ответника И. Ж. В.. Наказателното дело е образувано по обвинителен акт против И. В., за престъпление по чл.123, ал.1 НК, за причиняване на смърт поради немарливо изпълнение на друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Съдът е приел, че в наказателното производство ще бъде установено деянието, противоправността и вината на дееца, като елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, за което е налице влязлото в сила решение, по предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, следващ както от изложението, така и от частната касационна жалба, при наличие на влязло в сила решение, обвързващо в мотивите страните по спора и третото лице-помагач, обуславяща ли е бъдеща присъда на наказателен съд относно същите факти и обстоятелства, като основание за спиране на производството по делото, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК при предявен иск с правно основание чл.54 ЗЗД.
Въпросът е относим към спора, поради касационното обжалване следва да се допусне, в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Действително, привличането на трето лице – помагач в процеса е средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да улесни защитата си срещу противната страна с помощта на привлеченото лице, като при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на задължителната сила на мотивите. И в двете хипотези конституирането на трето лице – помагач има за цел да обвърже третото лице – помагач в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла със задължителната сила на мотивите на решението /чл. 223, ал. 2 ГПК/. При предявен иск с правно основание чл.54 ЗЗД, когато възложителят на работа на причинителят на вредата е заплатил по силата на чл. 49 ЗЗД обезщетение, виновния за настъпването на деликта не може да прави възражение по предявения против него регресен иск относно наличието на елементите на непозволеното увреждане, когато въпросът за неговата отговорност е разрешен с влязла в сила присъда или решение по гражданско дело, в което е участвал той и отговорното по чл. 49 ЗЗД лице. В този смисъл е налице задължителна съдебна практика – ППВС №7/1959 г., актуална и към настоящия момент.
В случая, налице е влязло в сила съдебно решение на гражданския съд, при раглеждането на което като трето лице- помагач е участвувал ответника по делото и той, както и ищците по настоящото дело, поради което и на основание посоченото по-горе тези страни са обвързани със сила на пресъдено нещо от мотивите към решението по предявения на основание чл.49 ЗЗД иск против възложителите на работата /ищци по настоящото дело/, като ответникът по настоящото дело е привлечен и участвувал като трето лице- помагач на тяхна страна в процеса по разглеждането на този иск. Съдът е длъжен да зачете тази обвързваща сила на мотивите по влязлото в сила съдебно решение, на основание чл.223 ГПК. Присъдата на наказателния съд не би се отразила на тази обвързваща сила на мотивите в отношенията между възложителя на работата, отговорен на основание чл.49 ЗЗД и отговорността на прекия причинител на вредата на основание чл.54 ЗЗД, тъй като наличието на присъда на наказателния съд, с която евентуално се признае за невинен по повдигнатото обвинение прекия причинител на вредата няма да има за последица сама по себе си заличаването на обвръзващата сила по чл.223 ГПК. В тази насока не е налице преюдициалност по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 ГПК между спора по предявения иск с правно основание чл.54 ЗЗД и воденото наказателно производство против прекия причинител на вредата. При постановяване на евентуална присъда, с която евентуално се признае за невинен по повдигнатото обвинение прекия причинител на вредата, пътят на защита на страните по спора е отмяна на решението по реда на чл.303 ГПК, по отношение както на иска с правно основание чл.49 ЗЗД, така и по отношение на иска с правно основание чл.54 ГПК, но до наличието на влязла в сила присъда на наказателния съд /задължителна за гражданския/, основание за спиране на производството и преразглеждане на отговорността на причинителя на вредата, както и на отговорните по реда на чл.49 ЗЗД липсва.
Предвид изложеното, постановеното определение за спиране е неправилно и следва да бъде отменено.
Водим от горното, съставът на ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение №41/18.01.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 12/2019 г. от състав на Апелативен съд – В..
ОТМЕНЯ определение №41/18.01.2019 г., постановено по ч.гр.д.№ 12/2019 г. от състав на Апелативен съд – В., с което е потвърдено определение № 3183/04.12.2018 г. по гр.д.№ 2294/2018 г. на ОС – Варна, като вместо него постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по гр.д.№ 2294/2018 г. на ОС – Варна, като неоснователно.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.