О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
София, 11.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Бойка Стоилова ч.гр.д. № 4335 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278 във вр. с чл. 274 ал.2 ГПК по частната жалба на адвокат Т.Панамска като процесуален представител на И. Л., гражданин на Л., срещу определението на Бургаския апелативен съд от 19.VІІІ.2019г. по гр.д. № 101/2019г.
Ответникът по жалбата „Бора Консулт 2002” ООД София в отговора си чрез адвокат Н.Г. е заел становище за нейната неоснователност.
Частната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решение от 07.VІ.2019г. по гр.д. № 101/2019г. БАС е потвърдил решението на Бургаския окръжен съд от 07.ІІ.2019г. по гр.д. № 1191/2017г., с което са уважени предявените от И. Л. срещу „Бора Консулт 2002” ООД осъдителни и установителни искове. В решението липсва диспозитив по искането на Л. за присъждане на разноски за въззивната инстанция, като в мотивите си съдът е посочил, че такива не й се дължат, тъй като представеният договор за правна защита, в който е вписано 2100лв. възнаграждение, платено в брой, не носи подписа на клиента и по този начин не може да послужи като доказателство, установяващо по несъмнен начин плащането на сумата и понасянето на разноски от страната.
С атакуваното определение БАС е оставил без уважение молбата на И. Л. за изменение на постановеното от него на 07.VІ.2019г. решение в частта за разноските. Съдът е приел, че молбата за изменение не съдържа опровергаващи изводите в решението доводи – че представеният договор за процесуално представителство, в който е посочен хонорар 2100лв., не е подписан от Л. и не може да послужи като доказателство, че сумата е действително заплатена.
В частната жалба са изложени съображения, че договорът за правна защита и съдействие, подписан само от адвоката, следва да се счита за разписка и за годно доказателство за изплатен и получен адвокатски хонорар. Освен това, пълномощникът разполага и с валидно пълномощно, включително и да удостовери получен от клиента адвокатски хонорар.
Частната жалба е основателна.
Разноските са направените от страните разходи по водене на делото, включително разходи за възнаграждение за един адвокат. Плащането може да се извърши и в брой, освен в случаите, когато с нормативен акт е предвидено то да стане по определен начин, например чрез банков превод. При заплащане в брой това трябва да е отразено в договора за правна помощ, който да е приложен по делото, в какъвто случай той има характер на разписка, удостоверяваща, че страната е заплатила адвокатското възнаграждение. Но страните по делото не са задължени да представят договор за правна помощ, за разлика от пълномощното за процесуално представителство, а и за такъв договор писмена форма не е предвидена в закона, поради което съгласието за осъществяване на такава помощ е валидно и ако то не е изразено писмено. Освен това, договор въобще може да няма, но това не лишава адвоката от правото да получи възнаграждение, предвидено в чл.36 ал.1 ЗАдв., което в такъв случай се определя от адвокатския съвет съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В разглеждания случай по делото са представени пълномощно за осъществяване на процесуално представителство на жалбоподателката от адвокат Панамска пред всички инстанции /л.54 от преписката по гр.д. № 1191/2017г./, както и договор за правна защита и съдействие /л.21 от преписката по гр.д. № 101/2019г./, неподписан от Л., в който е посочено, че са заплатени в брой 2100лв. възнаграждение за изготвяне и подаване от адвокат Панамска на отговор на въззивна жалба, подадена от „Бора Консулт 2002” ООД срещу решението по гр.д. № 1191/2017г. на БОС. Документът е подписан от адвоката и представлява негово изявление за получаването на сумата, т.е. документът има характер на разписка, удостоверяваща заплащането на възнаграждението. При тези обстоятелства изводът на въззивния съд, че не са налице доказателства за това, е незаконосъобразен. Ето защо и на основание чл.278 ал.2 ГПК атакуваното определение следва да бъде отменено, като бъде постановено присъждане на адвокатското възнаграждение. Не са налице предвидените в чл.78 ал.5 ГПК предпоставки за намаляването му поради прекомерност /възражение в какъвто смисъл е заявено от страна на дружеството в о.с.з. на 08.V.2019г./ – с оглед вида и броя на предявените искове, предмет на въззивното производство – три оценяеми и два неоценяеми, и предвид разпоредбите на чл.2 ал.5 и чл.7 ал.1 т.4 и чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004г. сборът от минималните размери на дължимите за всеки от тях възнаграждения е 1936лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определението на Бургаския апелативен съд, ГО, № 358/19.VІІІ.2019г. по гр.д. № 101/2019г. и ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „БОРА КОНСУЛТ 2002” ООД София да заплати на И. Л. – гражданка на Л., с адрес в Л., [населено място], П., 14-19, 2100лв. разноски за въззивното производство – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: