О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 228/19 г.
София, 22.01.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
БОРИС ИЛИЕВ
като изслуша докладваното от съдия Бойка Стоилова гр.д. № 527 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.308 ГПК.
С решение от 04.ІІ.2019г. по гр.д. № 90/2015г. ВКС ІІІ ГО е отменил на основание чл.303 ал.1 т.7 ГПК по молба на Т. И. С. влязлото в сила решение от 28.ІІІ.2007г. по гр.д. № 2976/2005г. на ВКС ІV ГО в частта, с която С. е осъден да заплати на основание чл.10 ал.2 ЗОДВПГ /отм./ 22800лв. държавна такса, и делото e върнато за ново разглеждане от друг състав на ВКС в отменената част.
При новото разглеждане на делото Т. Ив.С. е заявил искане съдът да се произнесе с акт, с който да не му се възлага заплащане на никакви държавни такси във връзка с производството по ЗОДВПГ съобразно чл.10 ал.3 ЗОДОВ.
Прокуратурата на РБ е заела становище за основателност на искането на С..
ВКС съобрази следните относими в случая обстоятелства:
С решение от 13.VІІ.2004г. по гр.д. № 3459/2003г. СГС е осъдил ПРБ и Софийския РС да заплатят солидарно на Т. Ив.С. на основание чл.2 ЗОДВПГ 20000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.ІV.2002г. до окончателното изплащане, отхвърлил е исковете за разликите до пълните предявени размери срещу ПРБ – 550000лв. и срещу СРС – 50000лв. и е присъдил в тежест на С. 23200лв. държавна такса в полза на бюджета на съда.
С решение от 16.VІІІ.2005г. по гр.д. № 2042/2004г. Софийският апелативен съд по въззивни жалби на Т.С. и на ПРБ е отменил първоинстанционното решение в частта за присъдената законна лихва върху главницата за определен период, отхвърлил е исковете в тази им част и е оставил в сила решението в останалите му обжалвани части.
С решение от 28.ІІІ.2007г. по гр.д. № 2976/2005г. ВКС ІV ГО е отменил въззивното решение в отхвърлителната му част за разликата над 20000лв. до 30000лв. и в частта за присъдената държавна такса за разликата над 22800лв. до 23200лв. и вместо него е осъдил ПРБ и СРС да заплатят солидарно на Т. С. още 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 17.ІV.2002г. до окончателното изплащане, и е оставил в сила решението в останалата му част.
За да отмени решението от 28.ІІІ.2007г. по гр.д. № 2976/2005г. ВКС ІІІ ГО с решението от 04.ІІ.2019г. е приел, че с него прекомерността на държавната такса по отменената норма на чл.10 ал.2 ЗОДВПГ не е квалифицирана като нарушение на КЗПЧОС. Съдът е взел предвид, че с решение на ЕСПЧ от 01.VІІ.2014г., ІV секция, е установено нарушение на чл.6 ал.1 от Конвенцията /нарушено право на достъп до съд/ при осъждането на С. да заплати в производството за отговорността на държавата прекомерна държавна такса на основание чл.10 ал.2 ЗОДВПГ, заменен с чл.9а, в сила от 30.V.2008г. С оглед на това решението на ЕСПЧ е основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.7 ГПК. Държавата не е отстранила последиците от нарушението /липсват доказателства за платено обезщетение, включително посоченото в едностранната декларация на правителството на РБ, послужила като основание за решението на ЕСПЧ, а и последното не е достатъчно за отстраняване на последиците от нарушението/. Новото разглеждане на делото в частта относно държавната такса, до което ще се стигне при отмяна на влязлото в сила решение с характер на определение, се явява единствената хипотеза, в която ще е възможно отстраняването на последиците от нарушението на чл.6 ал.1 от Конвенцията.
ВКС взема предвид и следното: спорът между страните по същество е разрешен със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила на 28.ІІІ.2007г. решение на ВКС по гр.д. № 2976/2005г. Към този момент националната правна уредба не предвижда специални правила за определяне размера на държавната такса по делата по закона за отговорността на държавата за вреди и размерът е определян съобразно общите правила, това не е съобразено с КЗПЧОС, която и към момента на разглеждане на спора по същество е била част от вътрешното право /ратифицирана със закон от 1992г./. Националната правна уредба в тази насока е приведена в съответствие с Конвенцията с изменението на чл.10 ЗОДОВ, в сила от 30.V.2008г., с новата ал.3 на който се предвижда, че ищецът не дължи държавна такса, ако искът му е уважен изцяло или частично. При това положение и предвид въстановената с отменителното решение висящност на делото в частта за държавната такса настоящият състав намира, че в разглеждания случай следва да бъде дадено разрешение при съобразяване на последната посочена процесуална разпоредба.
С оглед на изложеното /и предвид обстоятелството, че Т.С. не е внасял предварително държавни такси за образуване на делото и по въззивната и касационната му жалби, което е било в съответствие с чл.10 ал.2 ЗОДВПГ в редакцията му по ДВ бр.60/1988г./ държавна такса за производството по претенциите му за отговорност на държавата за неимуществени вреди от незаконното му обвинение за престъпление Т.С. не дължи. Ето защо решението на въззивния съд в частта за присъдената държавна такса в размер на 22800лв. /за разликата до 23200лв. то е отменено с решението на ВКС от 28.ІІІ.2007г., в сила в тази част/, както и решението на първоинстанционния съд в тази му част /имащи характер на определения/, следва да бъдат отменени.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА решението, имащо характер на определение, на Софийския апелативен съд, ГО, втори състав, от 16.VІІІ.2005г. по гр.д. № 2042/2004г., както и оставеното с него в сила решение, имащо характер на определение, на СГС от 13.VІІ.2004г. по гр.д. № 3459/2003г. в частите им, с които Т. И. С. от София е осъден да заплати 22800лв. държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: