О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
София,02.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Бойка Стоилова ч.гр.д. № 654 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278 във вр. с чл. 274 ал.3 ГПК по частната касационна жалба на адвокат А.Т. като процесуален представител на П. Й. С., Т. И. И., В. С. К., И. К. М., О. Р. П., Г. В. К. и И. Л. Х., всички от С., срещу определението на СГС от 11.ІІІ.2019г. по ч.гр.д. № 2030/2019г.
Частната жалба е допустима като подадена в срок, от страни, имащи право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С определението от 11.ІІІ.2019г. СГС е потвърдил частната жалба на касаторите срещу определението на Софийския районен съд от 01.ХІІ.2018г. по гр.д. № 67400/2018г., с което исковата им молба е върната и производството по делото е прекратено.
СГС е взел предвид, че предявените претенции са за отмяна като незаконосъобразни на решения на УС на Камарата на независимите оценители в България /КНОБ/, като е приел, че видът на исканата защита обуславя конститутивни искове. Конститутивният иск е допустим в предвидените от закона случаи. Съобразно чл.31 ал.1 т.2 от Закона за независимите оценители /ЗНО/ обжалване на решенията на УС на КНОБ се осъществява пред Контролния съвет. Липсва предвидена възможност за съдебен контрол. С оглед на това е направен извод, че исковете са процесуално недопустими.
В изложението се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /поради липса на практика/ по два въпроса: 1. ако първоинстанционният съд е имал колебание по отношение на правната квалификация на иска следвало ли е при служебната проверка да даде указания на ищците; 2. дадената от съда правна квалификация на субективно съединените искове отговаря ли на търсената от ищците защита по реда на чл.124 ал.1 ГПК при обоснован от тях интерес от отрицателен установителен иск. Твърди се и очевидна неправилност на въззивното определение, обоснована с неточно тълкуване и прилагане на закона предвид формулираните въпроси.
В касационната жалба и в изложението са релевирани съображения, че търсената в случая защита е по предявените отрицателни установителни искове за признаване за установено по отношение на ответника, че всеки от ищците не му дължи заплащане на годишна вноска по решенията на УС на КНОБ, предвидена в Кодекса за професионална етика на независимите оценители, че посочените в пункт втори и трети на исковата молба искания представляват уточнения на подробните фактически твърдения и аргументи на ищците за недължимост на вноски, както и че преценката на съдилищата, че са предявени конститутивни искове, изцяло не отговаряла на търсената защита по реда на чл.124 ал.1 ГПК. Иска се отмяна на определението.
ВКС намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато с оглед твърдението за произнасяне по непредявени искове.
От изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основават претенциите, и петитум е видно, че освен претенции за установяване незаконосъобразност на три решения на КНОБ от 28.ІХ.2018г. и на разпоредба от Кодекса за професионална етика на независимите оценители, приет на Делегатско общо събрание на КНОБ на 16.VІІІ.2018г., и че те не пораждат правни последици, са предявени и искове за установяване, че всеки от ищците не дължи заплащане на годишна вноска съгласно решенията на УС на КНОБ, тъй като те са незаконосъобразни. Въпреки това нито първоинстанционният съд, нито въззивният не са изложили никакви съображения за връщането на исковата молба и прекратяването на производството и по тези искове.
При това положение въззивното определение в частта във връзка с исковете за установяване недължимост на годишни вноски, както и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд в тази част, следва да бъдат отменени и делото да се върне на СРС за извършване на следващите се процесуални действия по тях.
В останалата му обжалвана част въззивното определение следва да бъде оставено в сила – във връзка с извода за недопустимост на исковете за отмяна на решения на УС на КНОБ и на разпоредба от Кодекса за професионална етика на независимите оценители касаторите не са заявили никакви оплаквания в касационната си жалба, освен че такива искове всъщност не са предявили.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определението на СГС, ГО, ІV „А” въззивен състав, 6035/11.ІІІ.2019г. по ч.гр.д. № 2030/2019г.
ОТМЕНЯВА определението на СГС, ГО, ІV „А” въззивен състав, 6035/11.ІІІ.2019г. по ч.гр.д. № 2030/2019г., както и потвърденото с него определение на СРС, І ГО, 27 състав, № 550806/01.ХІІ.2018г. по гр.д. № 67400/2018г., в частите им, с които е върната исковата молба на П. Й. С., Т. И. И., В. С. К., И. К. М., О. Р. П., Г. В. К. и И. Л. Х., всички от С., за установяване спрямо КАМАРАТА НА НЕЗАВИСИМИТЕ ОЦЕНИТЕЛИ В БЪЛГАРИЯ, че не дължат заплащане на годишна вноска съгласно решения на УС на КНОБ от 28.ІХ.2018г. във връзка с глава ІV чл.10 ал.8 от Кодекса за професионална етика на независимите оценители, и ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото на СРС за извършване на следващите се процесуални действия в отменената част.
ОСТАВЯ В СИЛА определението на СГС, ГО, ІV „А” въззивен състав, 6035/11.ІІІ.2019г. по ч.гр.д. № 2030/2019г. в останалата му обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: