1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 182
гр.София, 13.06.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Цветанка Найденова
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 479 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.290 -293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. „М“ – , чрез юрисконсулт Ж. С., срещу въззивно решение №428/ 06.11.2013 г., постановено по възз.гр.д. №349/2013 г. на Окръжен съд – Хасково, с което е отменено решение №80/01.04.2013 г. по гр.д. № 833/ 2012 г. на Районен съд – Свиленград и вместо това са уважени предявените от Д. Д. А. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281 т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Д. Д. А. изразява становище, че същата е неоснователна и следва да се остави без уважение.
С Определение № 237/14.02.2014 г. на ВКС касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса – при приложението на основанието за прекратяване на трудовия договор с работника/служителя по чл.325 ал.1 т.12 КТ, налице ли е еднородност на трудовите функции за длъжността , заемана от ищеца преди уволнението и длъжността, предвидена с новото щатно разписание в случаите, когато при запазване на част от трудовите функции, са възложени задължения и отговорности в по-голям обем и с по-високи изисквания по отношение на длъжността, предвидена с новото щатно разписание.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и съгласно правомощията си по чл.291 и чл.293 ГПК, намира:
С Решение № 428/06.11.2013г. по възз.гр.д.№349/2013г. Хасковският окръжен съд е уважил предявените от Д. Д. А. обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ, като е приел, че прекратяването на трудовото му правоотношение за длъжността „митнически сътрудник“ на посоченото основание по чл.325 ал.1 т.12 КТ, е незаконосъобразно. В. съд е посочил, че в случая в новия Класификатор на длъжностите в администрацията /К./, приет с ПМС №129/26.06.2012г., в сила от 01.07.2012г., липсва длъжността „митнически сътрудник“; заемането й по служебно правоотношение не е предвидено и с §9 от ПЗР на Наредбата за прилагане на К., а съпоставката на функциите на тази длъжност с тези на новосъздадената – „инспектор в А. М.“ – разкрива различия между двете трудови функции, свързани с обема отговорности и изискванията за заемането им. Поради това е прието, че уволнението на основание чл.325 ал.1 т.12 КТ е незаконосъобразно, тъй като с промените в К. е създадена нова длъжност, определена за заемане по служебно правоотношение, като същата е с променени трудови функции, в сравнение с длъжността „митнически сътрудник“.
Същият материалноправен въпрос е бил предмет на разглеждане в решение № 45 / 20.02. 2013г. по възз.гр.д. № 20/2013 г. на ОС- Хасково и в решение № 432/11.03.2013 г. по възз.гр.д. №383/2013г. на ОС – Варна – влезли в сила, където е намерил противоположно разрешение на това, дадено от въззивния съд. Прието е, че макар в новото щатно разписание да не съществува длъжност „митнически сътрудник“, същата като съвкупност от трудови функции не е премахната, а само е трансформирана в „инспектор в А. М.“, чрез промяна на част от функциите, добавяне на нови и завишаване на изискванията за заемане. Съдилищата са посочили, че единствената предпоставка за законно упражняване от работодателя на правото на уволнение по чл.325 ал.1 т.12 КТ е длъжността да е определена за заемане от държавен служител, като това основание е налице и когато новата длъжност, предвидена да се заеме по служебно правоотношение, е запазила основните, характеризиращи я трудови функции от старата длъжност, заемана по трудово правоотношение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема за правилно това разрешение. Същото е в съответствие и със задължителната практика на ВКС по въпросите, свързани с приложението на чл.325 ал.1 т.12 КТ и за разликите в основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328 ал.1 т.2 и чл.325 ал.1 т.12 КТ /Решение №231/12.06.2013г. по гр.д. №1353/2013г. IV г.о., Решение №268/21.11.2011г. по гр.д.№1414/2010г. III г.о., Решение №117/ 23. 04. 2012г. по гр.д.№967/2011г. III г.о. на ВКС и др./ . По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, вече има и практика по реда на чл.290 ГПК – Решение №168/10.06.2014г. по гр.д.№5342/ 2013г. IV г.о. на ВКС, която настоящият състав споделя.
В цитираните съдебни актове е застъпено становището, че уволнителното основание „съкращаване на щата“ по смисъла на чл. 328 ал.1 т.2 КТ е налице тогава, когато престава да съществува трудовата функция за съответната длъжност. Това се постига както чрез намаляване на броя работници /служители/, които са включени в организацията на труда в предприятието, така и при запазване или увеличаване на щатните бройки /включително при т. нар. „трансформация на длъжности“/. Когато съдът преценява налице ли е реално съкращаване на щата, от значение е дали са запазени, или не, основните /определящи/ трудови функции за длъжността – тези, които я характеризират. В хипотезата на чл. 325 ал.1 т.12 КТ /съгласно установената практика/ единствената предпоставка за законно упражняване на правото на уволнение на работодателя е, длъжността да е определена за заемане от държавен служител. Във всички случаи уволнителното основание по чл. 325 ал. 1 т. 12 КТ ще бъде налице, когато длъжността, заемана досега по трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции.
В този смисъл, за характера и същността на длъжността от значение е не нейното наименование, а правата и задълженията на работника или служителя, определящи съдържанието на трудовите му функции. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механичното сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. При преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа. Ако между тях има съвпадение, тогава и между старата и нова длъжност по щата няма да има същностна разлика. Останалите различия не са определящи, поради което в тези случаи няма да е налице съкращаване на щата.
С оглед на така дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, атакуваното решение е незаконосъобразно и необосновано.
В. съд е отменил решението на Свиленградския районен съд и вместо това е уважил предявените от Д. Д. А. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ – отменена е като незаконосъобразна заповедта на Директора на А. „М.” за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325 ал.1 т.12 КТ; ищецът е възстановен на заеманата длъжност „митнически сътрудник” и работодателят е осъден да му заплати обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ в размер на 4 173.60 лв., ведно с лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Въззивната инстанция е приела, че длъжността, заемана от Д. А. – „митнически сътрудник“ – е изцяло заличена, т.е., по същество е счетено, че е налице съкращаване на щата. Посочено е, в новия Класификатор на длъжностите в администрацията /К./, приет с ПМС №129/26.06.2012г., в сила от 01.07.2012г., липсва длъжност „митнически сътрудник“; заемането й по служебно правоотношение не е предвидено и с §9 от ПЗР на Наредбата за прилагане на К., а съпоставката на функциите на тази длъжност с тези на новосъздадената – „инспектор в А. М.“ – разкрива различия между тях, свързани с обема отговорности и изискванията за заемането им. Поради това е прието, че уволнението на основание чл.325 ал.1 т.12 КТ е незаконосъобразно, тъй като с промените в К. е създадена нова длъжност, определена за заемане по служебно правоотношение, с по-различни /разширени/ функции и отговорности, в сравнение със заличената длъжност. При този извод, въззивната инстанция е намерила, че изискването новосъздадената, различна по съдържание длъжност, да се заема по служебно правоотношение, не може да обоснове хипотезата на чл. 325 ал. 1 т. 12 КТ и уволнението на А. се явява незаконно.
Решението е неправилно. То е необосновано и постановено в противоречие с дадения отговор на поставения въпрос, свързан с тълкуването и приложението на чл. 328 ал. 1 т. 2 и чл.325 ал.1 т.12 от КТ. Решението следва да се отмени, като спорът се разреши по същество от ВКС.
Видно от доказателствата по делото, на мястото на старата длъжност „митнически сътрудник“ е предвидено създаване на друга – „инспектор в А. М.“, но със сходни задължения и статут, без да се засягат същностните характеристики на трудовата функция. От представените по делото длъжностни щатни разписания, действали преди и след уволнението на А. се установява, че длъжността „митнически сътрудник” не съществува в новото щатно разписание, но същевременно числеността на персонала не е променена. По отменения К., приет с ПМС №47/2004г., процесната длъжност е определена като „експертна със спомагателни функции, длъжностно ниво В5. В чл.4 ал.3 от Наредбата за прилагане на новия К. е предвидено, че експертните длъжности със спомагателни функции са посочени в длъжностни нива от 11 до 13, като в длъжностно ниво 11, експертно ниво 7 е посочена длъжността „инспектор в А. М.”, определена за заемане по служебно правоотношение. Новата длъжност също е дефинирана от нормативния акт като „експертна със спомагателни функции”. Фактът, че основните трудови функции, изпълнявани от митническия сътрудник, не са престанали да съществуват, а са поети /респ. разширени и допълнени с нови/ от длъжността „инспектор в А. М.” се установява и от представените по делото длъжностни характеристики. Обстоятелството, че наименованията на сравняваните длъжности са различни, че за заемането на новата длъжност са завишени изискванията /висше образование, вместо – средно образование за старата/, че е разширен обема отговорности, с включването и на допълнителни трудови задължения, не може да обоснове извод за незаконосъобразност на издадената заповед от Директора на А. „М.”, щом не се установява трудовата функция, изпълнявана от ищеца да е премахната. Следователно, касае се за трансформация на длъжност, без заличаване на трудови функции, т.е., не е налице реално съкращаване на щата по смисъла на чл. 328 ал.1 т.2 КТ. Законово установената промяна в изискванията за заемане на длъжността – по служебно правоотношение – обосновава посоченото в оспорената заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца по чл. 325 ал.1 т.12 КТ. С оглед на това, искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли. Обусловените от изхода на делото по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, искове по чл.344 ал.1 т.2 и т.3 вр. с чл.225 ал.1 КТ, са неоснователни и също следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изложеното и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №428/06.11.2013 г., постановено по въззивно гражданско дело №349/2013 г. по описа на Окръжен съд – Хасково и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Д. А. от [населено място], [улица], срещу А. „М.”- искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.325 ал.1 т.12 КТ, извършено със Заповед № 7212/23.07.2012г. на Директора на А. „М.”; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „митнически сътрудник”; и за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ в размер на 4 173.60 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.