Р Е Ш Е Н И Е
№ 88
София, 17.06. 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на10.06.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2974 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Б. И. Я. и А. Ж. Я., двамата от [населено място], чрез адв. П. С. – САК, против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 741 от 12.04.2013 год., по гр.д.№ 3389/2012 год., в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд от 26.04.2012 год., по гр. д. № 10166/2010 год. за отхвърляне на предявения от настоящите касатори, като ищци, срещу ЗК [фирма], [населено място] иск по чл. 226, ал.1 КЗ – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 26.07.2009 година пътно – транспортно произшествие за разликата общо от 2 000 лв. за първия ищец и 2 500 лв. за втория, до пълния претендиран от тях размер от по 26 000 лв., заявен като частичен.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗД, касационно основание по чл.281,т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма], гр.София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. е възразил по основателността и, излагайки подробни съображения в пледоарията си по същество.
С определение № 176 от 25.03.2014 год., по горепосоченото дело, настоящият състав на ВКС,ТК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за крайния правен резултат по делото въпроси на материалното право, свързани с: приложение на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ и за критериите за определяне на социално- иконимическите условия в страната към момента на конкретната пътната злополука, относими към същото. Счетено е, че възприетото от въззивния съд разрешение на същите е в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/68 год. и в постановени решения по чл.290 и сл. ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за доказано наличието на предпоставките на чл.226, ал.1 КЗ за ангажиране пряката отговорност на ответното застрахователно дружество за обезвреда неимуществените вреди на ищците, настъпили от пътно – транспортно произшествие на 26.07.2009 год.., виновно предизвикано от водача на л.а. « ПОРШЕ -911» с ДК № СА-1661-ММ – Н. Т. П., чиято гражданска отговорност е застрахована при същото по валиде н застрахователен договор за задължителна застраховка «Гражданска отговорност». При определяне размера на следващото се на ищците обезщетение за обезвреда на поносените от тях неимуществени вреди, който е бил и основният спорен въпрос между страните във въззивното производство, решаващият състав на Софийски апелативен съд е счел , че сумата в общ размер от 2000 лева за Б. Я. и от 2500 лева за А. Я. се явява справедлив паричен еквивалент по см. на чл.52 ЗЗД, предвид установения от доказателствения материал по делото характер, тежест и интензитета на негативните им душевни страдания и отрицателни изживявания, както и ноторните социално – икономическите условия в страната към датата на процесния пътен инцидент.
Въззивното решение, в частта му предмет на подадената касационна жалба е неправилно.
По поставените за разглеждане материалноправни въпроси е формирана задължителна практика на ВКС, изразена както в цитираното от касатора ППВС № 4/68 год., така и в служебно известните на настоящия съдебен състав решения на отделни състави на касационната инстанция, постановени при действащия ГПК: № 749 от 05.12.2008 год., по т.д.№ 387/ 2009 год. на ІІ т.о.; № 99 от 08.10.2013 год., по т.д.№ 44/2012 год.;№ 124 от 11.11.2010 год., по т.д.№ 708/2009 год.;№ 83/06.07.2009 год., по т.д.№ 795/ 2008 год. на ІІ т.о.; № 95 от 24.10.2012 год., по т.д.№ 916/2011 год. на І т.о.; № 60 от 29.04. 2014 год., по т.д.№ 3049 /2013 год. на ІІ т.о. и мн. други, която настоящият съдебен състав изцяло споделя, но с която въззивният съд не се е изцяло съобразил.
Според възприетото със същата разрешение справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства – емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на която, наред с официалната статистика за средна работна заплата, за нивото на инфлация и пр. са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оплакването в касационната жалба за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД, във вр. с чл.226, ал.1 КЗ и за необоснованост на извода на въззивния съд относно приетата достатъчност на определения размер обезщетение за обезвреда неимуществените вреди на всеки един от ищците – настоящи касатори, е основателно.
Видно от събраните по делото гласни доказателства и заключението на изслушаната съдебно -медицинска експертиза, решаващият състав на въззивния съд, в разглеждания случай в недостатъчна степен е отчел реално както икономическата конюнктура в страната, индиция за които са лимитите на застрахователно покритие, установени с § 27 ПЗР на КЗ, макар формално да се позовал на съществуващите към релевантния за спора момент икономически условия, така и всички онези негативни чувства за ищците – страх, тъга, ужас от невъзможността да се избегне идващия удър, надвисналата опасност над двете малолетни деца, предизвикани от силния по тежест на изживяването му емоционален шок, в резултат на непосредственото им участие в автомобилна катастрофа по време на предприетата годишна ваканция и визуално, непосредствено възприемане на внезапно настъпила човешка смърт, поради присъдения на всеки един от ищците размер обезщетение за неимуществени вреди, като парична форма на компенсацията им не съответства на въведения с чл.52 ЗЗД принцип на справедливост.
Като допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е и обстоятелството, че в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, правнозначимите, според т.11 на ППВС № 4/68 год., макар и неизчерпателно изброени критерии за определяне обезщетението за неимуществени вреди, са само частично обсъдени, като необосновано въззивният съд е дал превес на продължителността на негативните емоционални преживявания на пострадалите, както и на отзвучаването на същите към момента на разглеждане на делото, а не на интензитета им и на произтеклите от тях няколкомесечни социални и битови неудобства, промяна в начина на живот и поведение на последните.
Затова, като взе предвид установените от доказателствения материал по делото конкретни обективно съществуващи обстоятелства, свързани с понесената неимуществената вреда на всеки един от ищците в нейния комплексен характер, нарушила душевния баланс на всеки един от тях, макар и за сравнително непродължителен период от време, настоящият съдебен състав намира,че при отсъствие на травматично увреждане, справедливо по см. на чл.52 ЗЗД се явява обезщетението в общ размер от 4000 лв. за Б. И. Я. и 4500 лв. за А. Я..
Следователно обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд ще следва да бъде отменено в отхвърлителната му част, за разликата до горепосочените суми, които на основание чл.226, ал.1 КЗ трябва да бъдат допълнително присъдени на ищците. В останалата обжалвана част решението на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено.
Обстоятелствата, че нравственото и емоционално страдание на ищцата, според показанията на разпитаните свидетели, е било в значително по- тежка степ от негативните преживявания на съпруга и – продължително разстройство на съня, преустановяване управлението на лекия автомобил, страх при пътуване с моторно превозно средство, безпричинен плач, налага и определяне на този различен размер суми, като необходими за репарация на неимуществените вреди на правоимащите.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция и своевременно направените от страните искания за присъждане на деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, във вр. с чл.78, ал.8 ГПК на ответника ЗК [фирма], следва да се присъди общо сумата 250.33 лева, разноски по компенсация, при определено възнаграждение на юрисконсулт В. в общ размер от 500 лева за касационната инстанция и представените 2 бр. договори за правна защита и съдействие за заплатено адвокатско възнаграждение на адв. С. от 2485 лева общо.
На осн. чл. 78, ал.6 ГПК ответникът ЗК [фирма] , [населено място] следва да заплати в полза на ВКС дължимата държавна такса за касационното производство, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на сумата 180 лева/ сто и осемдесет лева/
Водим от изложените съображения и на осн. чл.293, ал.1, пр.2, във вр. с ал.2 ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд №741 от 12.04.2013 год., по гр.д.№ 3389/2012 год., в частта, с която е потвърдено решение на Софийски градски съд от 26.04.2012 год., по гр. д. № 10166/ 2010 год. за отхвърляне на предявения при условията на активно субективно съединяване от Б. И. Я. и А. Ж. Я. срещу ЗК [фирма], [населено място] пряк частичен иск за заплащане на обезщетение за причинени им неимуществени вреди от пътно – транспортно произшествие на 26.07.2009 г. за разликата над 2000 лв. за първия ищец и над 2500 лв. за втория, до пълния размер на исковата сума от по 26 000 лв. за всеки и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК [фирма], [населено място] да заплати на Б. И. Я. от [населено място] допълнително сумата 2000 лева / две хиляди лева / и на А. Ж. Я. от с.гр. сумата 2500 лева/ две хиляди и петстотин лева/ – обезщетение за причинени на всеки един от тях неимуществени вреди от настъпило на 26.07.2009 год. пътно – транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тези суми, начиная от 26. 07.2009 год. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Б. И. Я. и А. Ж. Я., двамата от [населено място] да заплатят на ЗК [фирма], [населено място] сумата 250.33 лева/ двеста и петдесет лева и тридесет и три ст./, деловодни разноски по компенсация за касационната инстанция.
ОСЪЖДА ЗК [фирма], [населено място] да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху допълнително присъдената сума в размер на 180.00 лв./ сто и осемдесет лева/.
В ОСТАНАЛАТА част оставя в сила въззивното решение на Софийски апелатиевн съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: