Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
2439_16_opr_chj_274(2)@248(3)
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
София, 28.06. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 2439 /2016 г.
Производство по чл.274,ал.2 вр. чл.248,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Н. С. срещу определение от 09.02.2016 г. по възз гр. д. № 3013 /2015 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което на основание чл.248,ал.1 ГПК жалбоподателката е осъдена да заплати на В. Ц. Н. и С. Й. Нанова сумата 2 262 лева разноски по делото.
Въззивното решение е по допускането на съдебна делба. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че молбите на В. Ц. Н. и С. Й. Нанова са допустими, тъй като искането е направено своевременно – в последното съдебно заседание по делото на първата инстанция. Въззивният съд е приел искането за основателно, тъй като с решението си е отхвърлил иска на Р. Н. С. срещу съпрузите Н. за делба на част от имотите, приел е, че като съпрузи Н. са необходими другари в производството по делба и разноските не следва да им бъдат присъждани поотделно, още повече, че са представили общ списък и доказателства пред първата инстанция. Съдът е приел искането за доказано с представените договор за процесуално представителство и вносни бележки и че за въззивната инстанция не следва да бъде присъдено адвокатското възнаграждение на В. Н., тъй като по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, от който да се установи договорения размер на адвокатското възнаграждение и наличието на предпоставки за осъществяване на правна помощ по реда на чл.38 ЗА (оказване на безплатна правна помощ и съдействие).
Насрещната страна В. Ц. Н. в писмен отговор оспорва основателността на частната жалбата.
Насрещната страна С. Й. Нанова не е изразила становище по частната жалба.
По основателността на частната жалба:
1) Твърдението, че С. Нанова не е направила искане за присъждане на разноски във въззивното производство е основателно. Такова искане не се съдържа нито във въззивната жалба, не е направено и допълнително до приключване на съдебното заседание във въззивната инстанция. В хода на устните състезания процесуалният и представител е заявила, че не са сторили разноски (л.63).
С. Нанова и В. Н. са подали самостоятелни въззивни жалби и представлявани от отделни процесуални представители.
С. Нанова не е направила искане по чл.248,ал.1 ГПК за допълване или изменение на решението в частта за разноските.
Такова искане е направил само В. Н. (л.80). То е ищцата да бъде осъдена да заплати на него разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА в минимално предвидения размер.
В. Н. не направил искане за присъждане на разноски от името на съпругата си С. Нанова, нито е неин процесуален представител.
Разпоредбата на чл.216 ГПК, уреждаща другарството в процеса, се отнася до процесуалните действия, които се отнасят до съществото на спора, а не до присъждане на разноски, за което страна по делото, която има качеството на другар, не е направила искане. А разпоредбата на чл.265,ал.2 ГПК се отнася до служебното конституиране на необжалвал необходим другар на жалбоподателя. Тя също не предвижда присъждане на разноски, които не са поискани.
Поради което присъждането на разноски на С. Нанова е незаконосъобразно.
2) Твърдението на частния жалбоподател, че с молбата по чл.248,ал.1 ГПК (л.80) В. Н. не е направил искане за присъждане на разноски за първа инстанция, е основателно. В молбата се съдържа единствено искане ищцата да бъде осъдена да заплати на него разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА в минимално предвидения размер.
Въззивният съд е намерил това искане за неоснователно, но не се е произнесъл по него (не го е отхвърлил с обжалваното определение). Вместо това е присъдил разноски за първоинстанционното производство, за които в молбата по чл.248,ал.1 ГПК не се съдържа искане, което е незаконосъобразно.
Крайният извод е, че с обжалваното определение по чл.248,ал.1 ГПК въззивният съд незаконосъобразно е присъдил разноски на С. Нанова и на В. Н., за които не се съдържа искане в молба по чл.248,ал.1 ГПК.
Поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искането на В. Н. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА да бъде отхвърлено.
С оглед изхода от това производство искането на частния жалбоподател за осъждане на В. Н. да и заплати направените в това производство разноски е основателно за сумата 220 рева за държавна такса и възнаграждение за процесуално представителство, за което е представен списък на разноски и чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения платежен документ и в представения договор за процесуално представителство.
С. Нанова не е направила искане по чл.248,ал.1 ГПК във въззивното производство, нито е оспорила частната жалба, поради което не следва да бъде осъждана да заплаща разноски.
С оглед изхода от това производство искането на В. Н. за присъждане на разноски е неоснователно.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 09.02.2016 г. по възз гр. д. № 3013 /2015 г. на Варненския окръжен съд, г.о. с което на основание чл.248,ал.1 ГПК Р. Н. С. е осъдена да заплати на В. Ц. Н. и С. Й. Нанова сумата 2 262 лева разноски по делото.
Вместо това постановява:
Отхвърля искането на В. Ц. Н. за допълване на решение от 07.12.2015 г. по възз. гр.д. № 3013 /2015 г. на Варненския окръжен съд, г.о. с осъждане на Р. Н. С. да му заплати разноски за процесуално представителство във въззивното производство на основание чл.38 ЗА.
Осъжда В. Ц. Н. да заплати на Р. Н. С. сумата 220 (двеста и двадесет) лева разноски за държавна такса и процесуално представителство в настоящото производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2