2
Р Е Ш Е Н И Е
N 136
София, 16.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 436/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Т. Г. П. и А. Д. П. чрез пълномощника им адв. Р. И. са обжалвали въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І-158 от 13.11.2013г. по гр.д.№ 1572/2013г.
Ответниците Г. С. Т., Щ. В. М. и Н. Щ. М. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че решението е правилно и не са налице основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определението по чл.288 ГПК на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по правния въпрос за доказването на елементите от фактическия състав на чл.79 ЗС, в хипотезата когато позоваващият се на придобивна давност упражнява фактическа власт върху имот, който е прехвърлил на лицето, на което противопоставя давността.
Предявени са искове от Т. Г. П. и А. Д. П. против Г. С. Т., Щ. В. М. и Н. Щ. М. с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на втория етаж от двуетажната жилищна сграда с идентификатор 51500.501.105.1.2 по одобрената кадастрална карта на [населено място]. Ищците са посочили, че са придобили собствеността въз основа на договор за продажба, оформен с нот.акт 110/1996г. , продавач по който е Г. С. Т., а ответниците владеят имота без основание.
Ответникът Г. С. Т. е предявил насрещен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК като е поискал да се установи по отношение на Т. Г. П. и А. Д. П. , че е собственик на същия имот на основание придобивна давност. Твърденията в обстоятелствената част на насрещната искова молба са, че имотът е бил продаден на ответниците с уговорка за обратно изкупуване, която не е изпълнена, но те не са ползвали имота и не са заплащали данъци за него.
Бургаският окръжен съд е отменил решението на Районния съд [населено място] № 103 от 30.05.2013г. по гр.д.№ 1092/2012 г. и е решил делото по същество като е уважил предявения от Г. С. Т. против Т. Г. П. и А. Д. П. установителен иск /предявен като насрещен в настоящото производство/ – признал е Г. С. Т. за собственик по силата на давностно владение, продължило от 1996г. до настоящия момент на самостоятелен обект, представляващ втори жилищен етаж в сграда с идентификатор 51500.501.105.1.2 в [населено място], [улица] ет.2. Със същото решение е отхвърлен първоначалния ревандикационен иск на Т. Г. П. и А. Д. П. против Г. С. Т. , Щ. В. М. и Н. Щ. М. за предаване владението на същия имот.
В. съд е приел, че по презумпцията на чл.69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго като при преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид неговите характеристики: да е непрекъснато, спокойно, явно , несъмнително и с намерение вещта да се държи като своя. Тези признаци съдът е приел, че са налице по отношение на владението на Г. С. Т. от 1996г. до предявяване на иска, вследствие на което той е придобил собствеността на имота по давност на основание чл.79 ал.1 ЗС.
Свързан с решаващия извод на съда за приложение на презумпцията по чл.69 ЗС по отношение на владението на продавача по договора, сключен с нот.акт 110/1996г. е и правният въпрос, обусловил основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, по който Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:
Със сключването на договора за продажба по чл. 183 ЗЗД се извършва прехвърляне на собствеността, купувачът придобива правомощията на собственика в пълен обем и получава правото да владее, ползва и се разпорежда с продадената му вещ. Същевременно чл. 187 ЗЗД задължава продавача да предаде на купувача продадената вещ в състоянието, в което се е намирала по време на продажбата, заедно с плодовете оттогава. Ако не изпълни това задължение и остане в имота, той вече упражнява чуждо правомощие , след като не е собственик, затова има качеството на държател – чл. 68 ал.2 ЗС . Държателят упражнява фактическа власт върху вещта за другиго, а не за себе си и затова по отношение на него презумпцията на чл.69 ЗС не намира приложение. За да придобие качеството на владелец, не е достатъчно бившият собственик да реши да започне да свои имота, защото владението не може да бъде скрито. То трябва да е явно и несъмнително, а това изисква промяната в намерението на държателя да намери външна изява чрез предприемане на действия , които да дадат възможност на собственикът да узнае, че неговото владение е отблъснато. Според задължителната практика на ВКС, създадена по реда на чл.290 ГПК – решения № 291 от 09.08.2010г. по гр.д.№ 859/2009г. на ВКС, ІІ г.о. и № 12 от 19.02.2014г. по гр.д.№ 1840/2013г. на ВКС, І г.о. когато ползващият имота е допуснат в него като държател, презумпцията на чл.69 ЗС се счита за оборена и страната, която се позовава на придобивна давност трябва да докаже, че е променила намерението си, но не скрито, а чрез предприемане на явни действия, които са станали известни на собственика.
При това разрешение на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване е неправилен изводът на въззивния съд, че по отношение на фактическата власт на Г. С. Т. върху продадения от него имот е приложима презумпцията на чл.69 ЗС. По делото не са събрани доказателства той да е извършил действия, с които да манифестира спрямо купувачите, че започва да владее за себе си и да е отблъснал тяхното владение повече от десет години преди предявяване на ревандикационния иск срещу него. Свидетелите са установили , че преди 3-4 години е имало спор за ползването на имота и е била образувана прокурорска преписка, което би могло да се приеме за манифестиране на собственическо отношение към имота от продавача, но срокът от този момент до предявяване на иска не е достатъчен, защото чл.79 ЗС изисква владението да продължи десет години, за да настъпят последиците на давността и да се придобие собствеността. Разпитаните по делото свидетели не са установили твърденията в насрещната искова молба, че продажбата обезпечава договор за заем и е уговорено след връщане на сумата имотът да бъде върнат на купувача, което се забранява от закона – чл.152 ЗЗД. От свидетелските показания е изяснено, че имотът е продаден , за да бъде погасен кредита на продавача към банка, обезпечен с ипотека върху процесния имот. Следователно няма основание да се приеме, че продажбата на имота е резултат на уговорено предварително удовлетворяване на кредитора по непредвиден в закона начин, довело до нищожност на договора , от който черпят права ищците.
По тези съображения въззивното решение като неправилно следва да се отмени на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, делото следва да се реши по същество от Върховния касационен съд.
За да бъде уважен иска по чл.108 ЗС ищецът трябва да докаже, че е собственик на имота на посоченото в исковата молба основание, както и че ответникът го владее без основание. В разглеждания случай ищците се легитимират като собственици на имота на основание договорът за продажба, сключен с нот. акт № 110/1996г. Предявения установетелен иск за собственост на ответника Г. С. Т. е неоснователен, тъй като не е осъществен фактическия състав на чл.79 ЗС, на който той основава собственическата си претенция по насрещния иск, не е доказано и възражението за нищожност на договора за продажба, което води до липса на основание за упражняване на фактическата власт както от него, така и от останалите ответници, които е допуснал в имота. Ето защо предявения ревандикационен иск следва да се уважи, а насрещния иск следва да се отхвърли.
При този изход на делото на ищците по първоначалния иск Т. Г. П. и А. Д. П. следва да се присъдят направените разноски в размер на 1409 лв. за касационната инстанция, 1000 лв. за производството пред въззивния съд и 2494 лв. за производството пред първата инстанция общо 4903 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І-158 от 13.11.2013г. по гр.д.№ 1572/2013г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.108 ЗС Г. С. Т., ЕГН [ЕГН] , Щ. В. М. ЕГН [ЕГН] и Н. Щ. М. ЕГН [ЕГН] всички от [населено място], [улица] да предадат на Т. Г. П. ЕГН [ЕГН] и А. Д. П. ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], [улица] владението на втория етаж от двуетажната жилищна сграда в [населено място], ул. А.” № 2 с идентификатор 51500.501.105.1.2 , построена в имот 51500.501.105, по одобрената кадастрална карта на [населено място].
ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание чл.124 ал.1 ГПК , предявен от Г. С. Т. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] за установяване по отношение на Т. Г. П. ЕГН [ЕГН] и А. Д. П. ЕГН [ЕГН] и двамата от [населено място], [улица] , че ищецът е собственик на втория етаж от двуетажната жилищна сграда в [населено място], ул. А.” № 2 с идентификатор 51500.501.105.1.2 , построена в имот 51500.501.105, по одобрената кадастрална карта на [населено място].
ОСЪЖДА Г. С. Т., Щ. В. М. и Н. Щ. М. да заплатят на Т. Г. П. и А. Д. П. сумата 4903лв. /четири хиляди деветстотин и три лева/ разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: