4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 778
София, 29.11.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4297 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на С. на б. у., представляван от председателя Я. Т., приподписана от адв. Т. М., против определение № 258 от 11 април 2013 г., постановено по гр.д. № 874 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2009 г., с което е оставена без уважение молбата на С. на б. у. за изменение на решение № 764 от 18 декември 2009 г. по същото гражданско дело решение в частта му за разноските.
С определение № 531 от 22 август 2013 г. съдът спря производството по делото до постановяване на решение по тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК. Тъй като тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело е постановено, пречката за развитието на настоящото производство е отстранена, и то следва да се възобнови.
В частната жалба се сочи, че съдът в определението си не дава отговор на поддържаното от частния жалбоподател становище за прекомерност на присъдените разноски; предявеният иск е неоценяем, като минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 150 лева, а тройният размер е не повече от 500 лева, при оценка на имота от 4500 лева; с обжалваното определение въззивният съд приел, че жалбоподателят следва да плаща за две дела на ищеца с еднакъв предмет на спора. В допълнение към жалбата, наречено „изложение”, се сочи, че с решение № 764 въззивният съд, без да има жалба и без мотиви, на страница последна приема, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции, а пропускането на възможността от страна на ищеца да поиска това от първата инстанция, е преклудирало възможността разноски да му се присъдят за нея; присъдените разноски са прекомерни предвид цялостната оценка и сложността на делото.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя С. Ч., не представя отговор на жалбата по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението си въззивният съд приема, че е съобразил представения по делото договор за защита и съдействие, в който като договорено и заплатено възнаграждение е посочена сумата от 3400 лева, което се отнася за всички инстанции; първата инстанция не е присъдила възнаграждението, тъй като то не е било платено; пред районния съд са били образувани две дела за два отделни имота, като съдът е предприел обединяване на двете дела; за единия имот по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., във връзка с § 2 от същата, адвокатското възнаграждение за първия имот възлиза на 622,32 лева, а за втория – 1096 лева, или общо за двете дела 1718,32 лева, а за двете съдебни инстанции 3436,64 лева, но според отразеното в договора съдът е присъдил 3400 лева; заплатеното от страна възнаграждение не е прекомерно, а е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и е в минималния размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Частната жалба е основателна.
Относимите обстоятелства са следните:
Предявени са установителни искове за собственост за два имота с цена на иска, определена по чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, съответно от 1124 и 3754 лева като пазарна цена на вещното право. За въззивната инстанция ответникът Б. е представил договор за правна защита и съдействие (л. 28 от въззивното дело), в което е отразено, че предметът на договора е оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на отговор на въззивната жалба срещу решението на първата инстанция и процесуално представителство пред окръжния съд. В скоби е отбелязано, че под общ номер са обединени две дела за два имота. Договорено и заплатено е било възнаграждение от 3400 лева. В писмените бележки процесуалният представител на ответника сочи, че претендира присъждане на разноските по делото за въззивната инстанция, включително адвокатско възнаграждение в размер на записаното в приложения към делото договор за правна помощ. В решение № 764 от 18 декември 2009 г., постановено по гр.д. № 874 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2009 г. съдът приема, че на ищеца (ответник по въззивната жалба) следва да бъдат присъдени деловодните разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 3484 лева.
По смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, заплатеното от страната адвокатско възнаграждение може да бъде намалено до минимално определения размер по чл. 36 ЗА в случай, че бъде счетено за прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Към тази преценка относими биха могли да бъдат наличието на многобройни доказателства, положена грижа за тяхното събиране и изследване, използването на множество доказателствени средства, извършване на множество необходими действия във връзка с делото, съобразяване и снабдяване с голяма по обем, трудно намирана съдебна практика, използване на специализирана или чуждестранна правна литература и пр. усложнения, които в конкретния случай не са налице. По въззивното дело процесуалният представител на ответника е подал отговор на възивната жалба, в която е поискал назначаване на експертиза, участвал е в единственото открито съдебно заседание пред въззивния съд, оспорил е представени документи, представил е писмени бележки.
Съобразно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, възнаграждението за защита по гражданско дело за една инстанция при посочената цена на иска, е от 432,60 лева. Съгласно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в тълкувателно решение № 6 по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК, т. 3, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвърза с предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
В процесния случай ответникът по въззивната жалба е поискал само заплащане на сторените пред въззивния съд разноски, част от които е и заплатеното адвокатско възнаграждение. Според записа в договора за правна защита и съдействие, сумата от 3400 лева е заплатена само за изготвяне на отговор и процесуално представителство пред въззивния съд. Неправилно въззивният съд приема, че тези заявени разноски са за двете инстанции. Тъй като делото при разглеждането му от въззивния съд не се отличава с правна и фактическа сложност, следва да се приеме, че на адвоката на ответника се дължи минималното възнаграждение по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. Обжалваното определение, като неправилно, следва да се отмени, и решението на въззивния съд се измени. От присъдените общо деловодни разноски от 3484 лева, са присъдени 3400 за адвокатско възнаграждение, но дължими са само 432,60 лева, и остатъка над присъденото адвокатско възнаграждение от 84 лева.
Частният жалбоподател претендира заплащане на сторените за касационното обжалване разноски, които са в общ размер на 165 лева и му се дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
ОТМЕНЯ определение № 258 от 11 април 2013 г., постановено по гр.д. № 874 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2009 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 746 от 18 декември 2009 г., постановено по гр.д. № 874 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2009 г. в частта му за разноските, като ОТМЕНЯ решението в частта му, с която „С. на б. у.” [населено място], е осъден да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], съдебни разноски над сумата от 516,60 (петстотин и шестнадесет цяло и шестдесет стотни) лева до присъдения размер от 3484 лева.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], да заплати на Синдиката на българските учители, с адрес в [населено място], [улица], сумата от 165,00 (сто шестдесет и пет) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: