РЕШЕНИЕ
№ 136
София, 08. май 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на девети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4488 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 122/13.03.2013 на Старозагорския окръжен съд по гр.д. № 408/2012, с което е потвърдено решение № 808/13.07.2012 на Старозагорския районен съд по гр.д. № 788/2012, с което е отхвърлен предявеният иск за прекратяване на издръжка на пълнолетен от родител поради изменение на обстоятелствата, при които е присъдена по чл. 150 СК. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за последиците от неизпълнението от страната на указанията на съда да представи доказателства, за които тя носи доказателствената тежест, както и по материалноправния въпрос за съотношението между възможностите на пълнолетния претендиращ издръжка да си я осигури сам и възможността на родителя да я предоставя без съществени затруднения, като основание за прекратяването й в различни периоди след присъждането на издръжката.
По поставения процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че първоинстанционният съд може да приеме за безспорен и ненуждаещ се от доказване правно релевантен факт, който се признава от страната, за която този факт поражда задължение или други неблагоприятни правни последици. Независимо от това дали пораждащ благоприятни правни последици за едната страна факт е оспорен, или не е оспорен от насрещната страна, първоинстанционният съд е длъжен да укаже на съответната страна, че в нейна тежест е да го докаже, съответно – че не сочи доказателства за установяване на този факт. Ако след тези указания фактът остане недоказан, съдът е длъжен да го приеме за неосъществил се – това са процесуалноправните последици на доказателствената тежест.
Ако първоинстанционният съд пропусне да даде или даде погрешни указания, страната, която носи доказателствената тежест може да представи или поиска събирането на съответните доказателства с въззивната жалба – тези доказателства ще са допустими съгласно чл. 266, ал. 3 ГПК.
След подаването на въззивната жалба страната може да сочи и представи доказателства за новонастъпил или новооткрит факт, който поражда благоприятни за нея правни последици. След подаването на въззивната жалба страната може да сочи и представи доказателства за неновонастъпил или неновооткрит факт, който поражда благоприятни за нея правни последици и по указания на въззивния съд, който служебно дава вярната правна квалификация на спорното право и това променя доказателствената тежест или по указания за страната, че не сочи нито представя доказателствата, за които е посочила във въззивната жалба, че не е могла да посочи или представи поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство.
По поставения материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че издръжка се присъжда до настъпването на основания за изменяването или прекратяването й.
Родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца до навършването на пълнолетие. В тоз момент (както и при смърт на една от страните) издръжката се прекратява по закон, без да е необходимо изявление на някоя от страните или постановяването на друг акт. След навършване на пълнолетие децата дължат издръжка на своите родителите, ако те не могат да се издържат от имуществото и доходите си. По изключение родителите дължат издръжка и на пълнолетните си деца, ако те не могат да си я осигуряват сами и учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, но само ако родителите могат да предоставят издръжката без особени затруднения. Тази издръжка също се прекратява по закон с навършването на двадесет или двадесет и пет годишна възраст (както и при смърт на една от страните), без да е необходимо изявление на някоя от страните или постановяването на друг акт. Когато обаче са налице други основания за прекратяване на издръжката: придобиване на възможност правоимащият да се издържа от собствено имущество и доходи, прекратяване на обучението или изпадане в затруднено положение на правно задължения – издръжката може да се прекрати по съгласие на страните, а в случай на спор – с акт на съда. Съдът прекратява издръжката към момента, в който е настъпило основанието за това.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с решение от 17.07.2010 г. ищецът е осъден да плаща издръжка на пълнолетния ответник, който е записан като редовен студент в С. П. К. за пролетния семестър от 18.01. до 15.05.2012 г. и се очаква да го завърши през месец май 2013 г. Общите разходи за обучението в колежа възлизат на 44.140 щатски долара годишно, които ответникът може да получи в пълен размер, ако кандидатства и получи всички видове финансиране, като за пролетния семестър на 2010 г. е представена справка, от която е видно, че таксите за обучение са 19.015 щатски долара, като след приспадане на очакваната финансова помощ в размер на 7.000 щатски долара, дължимата от студента сума е 12.015 щатски долара. По време на обучението ответникът е работил в колежа и през 2009 г. е получил брутен доход 872 щатски долара, а през 2010 г. – 1.996 щатски долара. Той притежава и апартамент в Стара Загора с площ 65,68 кв.м. На 24.06.2001 г. той е придобил и 1/3 ид.ч. от апартамент в С. с площ 43,02 кв.м. по изпълнителното дело срещу ищеца на присъдената издръжка. Ищецът е получавал през 2009 г. месечно трудово възнаграждение в размер на 2.870,42 щатски долара, през 2010 г. – 2.797,33 щатски долара, а през 2011 г. 3.045,44 щатски долара, има нужда да лекува заболяването си от диабет и притежава незначителни суми по сметки в банки. Той притежава къща в САЩ на стойност 341.747 щатски долара и плаща годишен данък за това в размер на 4.174,81 щатски долара, както и незначителни идеални части от други поземлени имоти, в т.ч. земеделска земя, която е отдадена под аренда. През 2010 г. ищецът е подарил е на сестра си 1/6 ид.ч. от наследствен апартамент в С. с площ 107,53 кв.м., а на майка си – 1/6 ид.ч. обитаема сграда в С. с площ 30 кв.м., построена в дворно място с площ 1.200 кв.м., които сделки се оспорват от ответника като увреждащи го. Майката на ответника работи като съдия в Софийския окръжен съд и е изпратила на сина си 400 щатски долара през 2010 г. и 8.200 щатски долара през 2011 г. Въззивният съд е приел, че към 06.07.2012 г. ответникът продължава да учи редовно, не са променени необходимите разходи за издръжката му (в т.ч. за обучение) нито възможностите му да реализира някакъв доход, в т.ч. от наем на притежаваното от него неголямо жилище в провинциален град и идеални части от недвижими имоти, придобити от принудителното изпълнение срещу ищеца; докато доходът на ищеца 2011 г. се е увеличил. Действително той не разполага със спестявания, но не са представени доказателства наличните преди това да са намалели във връзка с финансовата криза. Не са увеличени и разходите за лечението му, тъй като представеното доказателство съставлява предложение за цена на лечението му, а не документ за реално извършен разход за лечение.
Правилно въззивният съд е приел, че ответникът е редовен ученик в С. П. К. за пролетния семестър от 18.01. до 15.05.2012 г. и се очаква да го завърши през месец май 2013 г., но в нарушение на съдопроизводствените правила е приел, че той е редовен ученик след 15.05.2012 г. В представеното удостоверение не е посочен статуса на ответника нито към 06.07.2012 г., нито към 05.12.2012 г. Също в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел, че за решението по делото правно значение имат фактите, настъпили до 06.07.2012 г. – приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд. Въззивният съд е инстанция по същество и за решението по делото правно значение имат фактите, настъпили до 05.12.2012 г. – приключване на съдебното дирене пред въззивния съд. Също в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел, че ответникът може да финансира обучението си единствено с налични собствени средства, ответникът не е изпълнил указанията на съда да представи доказателства за начина на финансиране на своето обучение: стипендия, грантове (безвъзмездно подпомагане) и финансови пакети за заплащане на такси за обучение и ползване на жилище (субсидирани и несубсидирани заеми). В нарушение на материалния закон съдът е приел, че нужда от лечение е налице не когато е възникнала, а когато са извършени съответните разходи.
Видно от изложеното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че с влязло в сила решение № 170/12.07.2010 на Старозагорския окръжен съд по гр.д. № 216/2010 ищецът е осъден да плаща на пълнолетния ответник месечна издръжка в размер на 700 лева, считано от 01.09.2009 г. до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване. Издръжката е присъдена, въпреки че правоимащият може да покрива с получаваните стипендия и доходи от труд ежедневните си нужди, но не може да финансира пълно таксите за обучението си в размер на 24.030 щатски долара годишно или 2.002 щатски долара месечно, а задълженият родител може да поеме без особени затруднения посочената част от необходимата сума, тъй като получава чист месечен доход от труд в размер на 1.757,80 щатски долара до 01.04.2010 г. и 1.054,82 щатски долара след тази дата, след приспадане на дължимите погашения по ипотечен кредит за притежаваното от него жилище в САЩ, но притежава недвижими имоти в България и спестявания в размер на 25.446,31 щатски долара, само които са достатъчни да покрият задължението му в течение на четирите години до края на обучението.
Към 05.12.2012 г. (приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция) е установено, че ищецът е редовен ученик в С. П. К. за пролетния семестър от 18.01. до 15.05.2012 г. и няма доказателства дали той продължава редовното си обучение след тази дата до месец май 2013 г., когато се очаква да завърши пълния курс на обучението. По делото са представени доказателства, че спестяванията на ищеца са изчерпани и за намаляване на доходите му за месец ноември 2012 г. и от ответника не са представени доказателства, с които той разполага – за начина на финансиране на неговото обучение: стипендия, грантове (безвъзмездно подпомагане) и финансови пакети за заплащане на такси за обучение и ползване на жилище (субсидирани и несубсидирани заеми), поради което следва да се приеме, че такава възможност съществува.
Видно от изложеното не са налице основания присъдената издръжка да бъде прекратена преди 15.05.2012 г., тъй като още в началото на обучението ищецът е разполагал със спестявания да я осигурява до неговия край. По делото обаче не са представени доказателства спестяванията на ищеца да са изчерпани за по-належащи нужди или макар ответникът да е имал възможност да финансира по-голяма част от таксите за обучението си, тази възможност да е била за пълно покриване на всички такси за учебната 2011/2012 година, т.е. и на остатъка от 12.015 щатски долара. Правото на пълнолетния ответник да получава издръжка от баща си е погасено от 16. 05.2012 г., когато е изгубил качеството редовен ученик в С. П. К., поради което същата следва да бъде прекратена от този момент.
Предвид изложеното без правно значение, с оглед предмета на делото, е възникналата през месец август 2012 г. нужда на ищеца от лечение, намаляването на доходите му от труд след месец ноември 2012 г. и увеличената възможност ответникът да реализира доход от имуществото си след 15.05.2012 г.
На ищеца следва да бъде присъдена и сумата 2.058 лева разноски за всички инстанции.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 122/13.03.2013 на Старозагорския окръжен съд по гр.д. № 408/2012.
ПРЕКРАТЯВА издръжката на пълнолетния И. К. Т. от С. З., [улица] в размер на 700 лева месечно от баща му К. И. Т. от С., [улица], считано от 16.05.2012 г.
ОСЪЖДА И. К. Т. от С. З. да заплати на К. И. Т. от С. сумата 2.058 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.