2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 179
гр. София, 19.04.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1100 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218и ГПК (отм.).
Образувано е по жалба на К. С. Б. от[населено място], против въззивното решение без номер от 13 март 2007 г., постановено по гр.д. № 1774 по описа на Софийския градски съд за 2005 г., с което е оставено в сила решение без номер от 4 юни 1998 г., постановено по гр.д. № 8689 по описа на районния съд в[населено място] за 1997 г. в обжалваната му част по отношение печатарска машина модел Р.-313, с фабричен номер 313723080.
Сочи се касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК (отм.) – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост. Касаторът изтъква, че съдът не е постановил решение съобразно доказателствата и не е взел предвид, че машината е била продадена на трето лице преди датата, за която се твърди, че владението е било отнето по скрит начин; владението на машината е следвало да бъде установено от ответното дружество.
Ответникът не дава отговор по реда на чл. 218г ГПК (отм.).
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че, макар по делото да била представена фактура за продажбата на процесната машина, не е доказано предаването на владението върху вещта на купувача П. П.. В отменителното си решение касационният съд посочил, че процесната машина била продадена според представена фактура, но липсвали доказателства доколко продажбата е действително реализирана с предаване на владението на продадената вещ.
Предявен е иск за предаване владението на редица вещи, като спорът, след постановяването на предходно касационно решение по реда на чл. 218а ГПК (отм.), е останал висящ само по отношение на печатарска машина модел Р.-313, с фабричен номер 313723080, чието владение било отнето по скрит начин от ищеца-ответник по касация – иск по реда на чл. 76 от Закона за собствеността. В исковата молба ответникът в касационното производство сочи, че с ответника по иска осъществявали съвместна дейност, но ответникът сменил патрона на помещението на 28 септември 1997 г. и не го допускал до поставените в помещението машини, инструменти, материали и резервни части.
Искът по чл. 76 ЗС защитава не само владението, но и държането на вещи. Аналогично на защитата по чл. 75 ЗС, е без значение на какво основание почива владението или държането и дали същите са правомерни или не, а за владението – дали е добросъвестно или недобросъвестно. Защитата на чл. 76 ЗС може да бъде предоставена срещу всеки, чието поведение се квалифицира по посочения в закона начин, вкл. и срещу собственик. За уважаване на иска е достатъчно да се докажат фактът на владението, респ. държането и на нарушението – чл. 294, ал. 2 ГПК (отм.). В тази връзка предмет на доказателствената тежест е фактът, че ищецът има качеството на владелец или държател на вещ към момента на твърдяното отнемане, което може да се установи с всякакви доказателствени средства. Трябва да се докаже че ответникът е отнел вещта или имота чрез насилие или по скрит начин към определен момент.
На този етап от процеса не е спорно, че страните осъществявали съвместна дейност и че действително касаторът сменил патрона на бравата на помещението, в което били поставени машини, ползвани от страните по спора. С фактура № 006 от 25 ноември 1997 г. (преди предявяването на иска на 4 декември 1997 г.), касаторът продал на лицето Г. Г. процесната машина. Според свидетелските показания на Г. У. Г., дадени пред първоинстанционния съд в съдебното заседание на 2 април 1998 г., процесната машина, по силата на договор и фактура за покупката, била прибрана от него в склад.
Неправилно въззивният съд е преценявал предпоставките за основателността на иска по отношение на друга машина от същия вид. Видно от решението на ВКС № 1933 от 20 май 2005 г., постановено по гр.д. № 1705 за 2003 г. на ІV ГО, предходното въззивно решение е счетено за незаконосъобразно единствено по отношение на машина Р.-313 с фабричен номер 313723080, като касационният съд е дал указания за събиране на доказателства доколко сключената сделка по покупко-продажбата на машината действително е реализирана. Макар пред въззивния съд да не са представени нови доказателства, от свидетелските показания на купувача Г. Г., дадени в съдебното заседание от 2 април 1998 г., е видно, че вещта не е във владение на касатора като ответник по иска, поради което претенцията е неоснователна.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение без номер от 13 март 2007 г., постановено по гр.д. № 1774 по описа на Софийския градски съд за 2005 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на [фирма], със седалище и адрес на управление в[населено място], [улица], представлявано от Л. Д. П., за осъждането на К. С. Б. от[населено място], ул. “Б. в.”, бл. 237, ап. 90, да му предаде владението върху машина Р.-313 с фабричен номер 313723080 на основание чл. 76 ЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: