Р Е Ш Е Н И Е
№ 350
София 17.10.2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1382/2010 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. Х., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Д. Е., срещу въззивно решение №498 от 07.06.2010 г. по гр. дело № 138/2010 г. на Пловдивския апелативен съд. С него е оставено в сила решение № 1948 от 30.11.2009 год. по гр. дело №1917/2009 г. на Пловдивския окръжен съд в обжалваната част – за присъждане на Е. М. Ш. на основание чл.45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 9 000 лв. до 21 000 лв. от ПТП, причинено по непредпазливост на 29.10.2006 г. Въззивният съд е приел, че за обезщетяване на ищцата съобразно критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД трябва да се присъдят общо 21 000 лв. Ищцата не е съпричинила ПТП. Тя е знаела, че ищецът няма свидетелство за правоуправление на МПС и е настоявала за пътуването до [населено място], при което е станало процесното ПТП, но въпреки това няма пряк и непосредствен принос за причиняването на самото произшествие.
Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него присъденото обезщетение е прекомерно завишено и не е съобразено с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Освен това пострадалата е знаела, че той няма свидетелство за правоуправление, т.е. самата тя е допуснала да пътува с неправоспособен водач на МПС и е приела съзнателно риска от увреждане. Ето защо изводът за липса на съпричиняване на вредоносния резултат е неправилен.
Ответницата по касационната жалба Е. М. Ш., [населено място], оспорва жалбата.
С определение №635 от 02.05.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №498 от 07.06.2010 г. по гр. дело № 138/2010 г. на Пловдивския апелативен съд поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси за това дали когато пострадалият е знаел, че шофьорът няма свидетелство за правоуправление, т.е. допуснал е да пътува с неправоспособен водач на МПС и е приел съзнателно риска от увреждане, има съпричиняване на вредоносния резултат.
По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Според разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите обезщетението може да се намали. Допринасянето може да бъде както с действия, така и с бездействия. В този случай вредоносният резултат трябва да е в причинна връзка и с деянията на увредения. Според ППВС №17/1963 г. е необходимо единствено да има такава причинна връзка, а не и вина. Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, той съпричинява същата. Съгласието да бъдеш превозван от неправоспособен водач на МПС означава сам да се поставиш в ситуация на повишен риск от увреждане с оглед некомпетентността на шофьора. Рискът следва от знанието за липса на квалификация за управление на МПС и от съответната възможност да се направи основателно предположение за настъпването на вредоносния резултат. Поемането на такъв риск представлява съпричиняване на увреждането по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за частично основателна поради следните съображения:
Установено е по безспорен начин, че вследствие претърпяното на 29.10.2006 г. ПТП ищцата, тогава осемнадесетгодишна, е претърпяла тежки увреждания, като и е поставена диагноза – политравматизация, контузия на главата и на тялото, травматичен шок, счупване на двете бедрени кости, охлузвания по кожата на двете подбедрици, състояние след кръвна репозиция и метална остеосинтеза на двете бедрени кости. Вследствие на получените травми е изпитвала болки продължително време. Претърпяла е оперативни интервенции. За дълго е била обездвижена. Ползвала е инвалидна количка. Била е затруднена в социалните си контакти и е имала значителни неудобства в общуването с приятелите си. Получила е скъсяване на десен долен крайник с 2 см. Походката и е затруднена и придружена с накуцване. Ограничени са движенията и в дясната тазобедрена става.
При тази безспорно установена фактическа обстановка въззивният съд като е преценил вида и тежестта на причинените телесни повреди и психични увреждания правилно е приел, че дължимито обезщетение е в размер на 21 000 лв. Справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики – вид и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие. Съобразявайки всички тези обстоятелства въззивният съд обосновано е направил крайния извод, определящ размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Според изложеното по-горе обаче неправилно е прието, че липсва съпричиняване на вредоносния резултат. По делото е установено, че страните заедно със свои приятели са се черпили за успешното издържане от ответника на теоретичния изпит за свидетелство за управление на МПС, поради което ищцата е знаела, че същият все още няма придобита шофьорска правоспобност и въпреки това е настоявала да предприемат пътуването, при което е станало процесното ПТП. Ето защо ищцата сама се е поставила в ситуация на повишен риск от увреждане с оглед знанието и за липса на правоспосбност на ответника за управление на МПС, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД и дължимото обезщетение се намали с 50 %.
Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе трябва да се отмени въззивното решение в частта относно разликата над 10 500 лв. до 21 000 лв. и искът в тази част да се отхвърли като неоснователен.
Съобразно изхода на спора по делото на М. Г. Х. трябва да се присъдят 1204.25 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №498 от 07.06.2010 г. по гр. дело № 138/2010 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 1948 от 30.11.2009 год. по гр. дело №1917/2009 г. на Пловдивския окръжен съд за осъждане на М. Г. Х. да заплати на Е. М. Ш. на основание чл.45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 500 лв. до 21 000 лв. от ПТП, причинено по непредпазливост на 29.10.2006 г., както и в частта относно присъдените деловодни разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. М. Ш., [населено място], срещу М. Г. Х., [населено място], иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата над 10 500 лв. до 21 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено по непредпазливост на 29.10.2006 г.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №498 от 07.06.2010 г. по гр. дело № 138/2010 г. на Пловдивския апелативен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Е. М. Ш., [населено място], да заплати на М. Г. Х., [населено място], 1204.25 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.