Р Е Ш Е Н И Е
№ 151
София 12.11. 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 24.09.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 486 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. Г. Г., чрез пълномощника и адв. П.К., против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 179 от 08.02.2012 год., по гр.д.№ 3407/2011 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 28.07.2011 год., по гр.д.№ 4033/ 2010 год. за отхвърляне на предявената от касатора, като ищец, осъдителна искова претенция, основана на чл.226,ал.1 КЗ срещу ЗК [фирма], [населено място] за разликата над присъдената сума общо от 22 500 лв. до пълния заявен размер от 65 000 лв. – обезщетение за причинени и неимуществени вреди в резултат настъпило на 13.06.2008 год. пътно – транспортно произшествие в района на [населено място], Софийска област, ПТП.
С касационната жалба е въведено оплакване за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна, чрез процесуалния си представител адв. Д.Р. – САК, е възразила по основателността и, излагайки подробни съображения, че определеното на пострадалата обезщетение в присъдения размер е в пълно съгласие с принципа на справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД и е съобразено с доказателствения материал по делото относно вида и характера на претърпените от същата морални вреди.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи , във вр. с въведените касационни основания, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
С определение № 220 от 03.04.2013 год. е допуснато касационно обжалване по отношение на горепосоченото въззивно решение на Софийски апелативен съд,в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 28.07.2011 год., по гр.д.№ 4033/2010 год. за отхвърляне на предявения от В. Г. Г. иск по чл.226, ал.1 КЗ за разликата над сумата 22 500 лв. до пълния размер от 65 000 лв., на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Прието е, че даденото от въззивния съд разрешение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право, свързан с приложението на въведения с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ срещу застрахователя на делинквента е в отклонение от задължителната практика на ВКС, изразена в ППВС № 4/68 год. и постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на ІІ т.о. на ВКС решение № 749/05.12.2008 год., по т.д.№ 387/2008 год..
Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно установени предпоставките за пряко ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на застрахователя на гражданската отговорност на делинквента по реда на чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 ЗЗД, въззивната инстанция е счела, че и в хипотезата на упражнено по реда на чл.226, ал.1 КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, който съобразен както с конкретния обем преживяни болки и страдания, така и с икономическите условия, при които деликът е бил осъществен сочи, че справедлив паричен еквивалент на понесените от Г. страдания в случая се явява сумата от 22 500 лв..
При определяне размера на дължимото на ищцата обещтение за понесените болки и страдания Софийски апелативен съд е преценил като неоснователно въведеното от ответника – застраховател защитно възражение за съпричиняване на вредата, поради което е отрекъл да е налице основание за намаляване на така следващите се за обезвреда суми.
Решението, в частта, с която исковата претнеция, основана на чл.226, ал.1 КЗ е отхвърлена за разликата над присъдената сума от 22 500 лв. до 35 000 лв. е неправилно.
При постановяването му, съставът на въззивната инстанция, макар и да е посочил конкретните обстоятелства, релевантни за определяне на справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди, всъщност не ги е съобразил в тяхната съвкупност, поради което е приложил неточно критерия за справедливост, установен с чл.52 ЗЗД, което от своя страна е довело до отклонение от създадената по приложението му задължителна практика на ВКС и занижен паричен еквивалент на понесените от ищцата морални вреди.
Според последователната практика на ВКС, израз на която е и цитраното ППВС № 4/68 год., понятието «справедливост» по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а винаги свързано с общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото обещество, в основата на което е както преценката на конкретни обективно съществуващи и значими за физическото и духовно здраве на индивида обстоятелства, така и на икономическата конюнктура в страната, която последна, съгласно постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ІІ т.о. на ВКС: № 66 от 03.07.2012 год., по т.д.№ 619/2011 год. и № 749/05. 12. 2008 год., по т.д.№ 387/2008 год., се явява база за непрекъснато осъвременяване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица
Следователно, за да се обевъзмезди справедливо увреденото от деликт лице за понесените от него морални болки и страдания е нужно да бъдат отчетени и взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането.
В случая именно тази преценка на решаващия състав на Софийски апелативен съд е извършена в нарушение на закона и доказателствения материал по делото, тъй като не са отчетени в пълнота тежестта и вида на травматичното увреждане на ищцата, имащо правната характеристика на средна телесна повреда и довело до временна реална опасност за живота на пострадалата и то на една твърде млада възраст – 25 години, преживяните физически болки и негативни емоции, свързани освен с ползвания в продължение на 45 дена постелен режим и физическа невъзможност през времетраенето му за самостоятелно обслужване, но и с последвалото го придвижване на лицето с две патерици и обучението му да ходи с тях, отлагането на вече определената дата за едно от ноторно общоприетите за най – значими събития в живота на човек, особено във възрастта на пострадалата – сключване на граждански брак, наложилото се раждане с цезарово сечение, което според изричното отбелязване в епикризата от му, констатирано и от в.л. в допусната и изслушана пред СГС съдебно – медицинска експертиза е именно «поради състояние след счупване на горното рамо на срамната кост двустранно», несъмнено преживяваните и понастоящем отрицателни емиции от останалия на лицето на младата жена видим козметичен дефект и възможност за прояви на неприятни усещания до явна болка за период от няколко години и след оздравяването при промяна на времето и по- висока влажност.
Или, в резултат на така допуснатите от въззивния съд нарушения присъденото на ищцата парично обезщететение, имащо характер на заместваща физическото отстраняване на понесените от нея морални вреди, е занижено спрямо действителните и болки и страдания. Следователно, за да бъде точно приложен закона – чл.52 ЗЗД, се налага присъдените за обезвреда суми да бъда увеличени с още 12 500 лв., т.е., общият размер на следващото се на ищцата обезщетение трябва да е в общ размер от 35 000 лв., в който смисъл следва да бъде изменен и въззивният съдебен акт. Върху допълнително определената на увреденото лице сума се дължи и законна лихва, считано от датата на непозволеното увреждане.
В останалата отхвърлителна част на иска по чл.226, ал.1 КЗ решението на Софийски апелативен съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
С касационната жалба е претендирано и възнаграждение за осъществена пред касационната инстанция от адв. П.К.- АК [населено място] безплатна правна помощ и защита, съгласно чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, което искане настоящият съдебен състав счита за основателно.
Видно от приложения на л.7 от първоинстанционното дело договор за правна защита и съдействие уговореното, при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, процесуално представителство на адв. П.К. – АК [населено място] е за всички инстанции.
Следователно на процесуалния представител на касатора, съгласно препращането от чл.38, ал.2 ЗА и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, следва да бъде определено адвокатско възнаграждение при условията на чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата на Висшия адвокатски съвет, във вр. с чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, възлизащо в случая на сумата 700 лв. за настоящата инстанция.
На осн. чл. 78, ал.6 ГПК ответникът ЗК [фирма] , [населено място] следва да заплати в полза на ВКС дължимата държавна такса в размер на сумата 500 лв./ петстотин лева/.
Що се касае до оплакването на касатора във вр. с присъдените с обжалваното въззивно решение деловодни разноски на ответната страна, то същото е неоснователно.
Както правилно е счел решаващият състав на Софийски апелативен съд , с освобождаването на ищцата от заплащане на държавна такса, последната, като страна в процеса не е освободена и от отговорността за деловодните разходи, съобразно процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, от което законодателят не е предивидил изключение в сочената с касационната жалба хипотеза.
Следователно при безспорно осъществената по делото от юрисконсулт В. Н. защита на ответното ЮЛ законосъобразно въззивният съд е счел, че на последното се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.78, ал.8 ГПК. Същото, обача, с оглед изхода на делото в настящата инстанция и отхвърлената част на исковата претенция по чл. 226, ал.1 КЗ следва да бъде намалено до размера на сумата 528.00 лв.и този смисъл следва да бъде изменен и обжалвания въззивен съдебен акт.
Водим от изложените съображения и на осн. чл.290-293 и сл. ГПК настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 179 от 08.02.2012 год., по гр.д.№ 3407/2011 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 28.07.2011 год., по гр.д.№ 4033/2010 год. за отхвърляне на предявения от В. Г. Г. срещу ЗК [фирма], [населено място] иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата общо над 22 500 лв. до пълния размер на исковата сума от 65 000 лв., както и в частта, относно присъдените на ЗК [фирма], [населено място] деловодни разноски над сумата 528.00 лв. / петстотин дведесет и осем лева/ и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК [фирма], [населено място] да заплати на В. Г. Г. допълнително сумата 12 500 лева / дванадесет хиляди и петстотин лева/ – обезщетение за причинени и неимуществени вреди, в резултат на получени телесни увреждания от настъпило на 13.06.2008 год. пътно –транспортно произшествие, възлизащо в общя си размер на 35 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 13.06.2008год. до окончателното и изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски апелативен съд № 179 от 08.02.2012 год., по гр.д.№ 3407/2011 год., в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК [фирма] [населено място] АД, да заплати по сметка на ВКС държавна такса върху допълнително присъдената сума в размер на 500 лв./ петстотин лева/, както и адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, на осн. чл.38 ЗА, в размер на 700 лв. / седемстотин лева/ на адв. П.К. – АК [населено място].
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: