Решение
№. 189
гр. София, 17.12.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 25 ноември , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1605/14 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от К. В. Д. [ЕГН] срещу [фирма] с правно основание чл. 47 ал.1,т.2 ,т4 и т.6 ЗМТА за отмяна на решение от 28.03.2013 г. на арбитър С. М. по арб.дело №981/2013г.по описа на „Арбитър Юстициариум”С..
Искането за отмяна на посоченото арбитражно решение е обосновано с твърденията на ищеца, че арбитражното споразумение е нищожно, доколкото арбитражната клауза не съдържа поименно посочване на С. М. като арбитър компетентен да е произнесе по спора , други лица. Като еветуално основание за отмяна се сочи т.6 от чл.46 ал.1, т.6 ЗМТА-образуването на аритражния съд не съвплада с волята на страните в арбитражното споразумение. Като последващо основание се сочи,че ищцата по настящия иск- ответни в арбитражното производство не е била надлежно уведомена за образуване на арбитраното производство срещу нея , не е получила препис о исковата молба и доказателствата към нея и не е била призована за проведеното заседание по арбитражното дело.
Ответникът [фирма] оспорва иска като неоснователен и моли за отхвърлянето му, като счита за неоснователни всички твърдения на ищеца за допуснати нарушения при постановяване на арбитражното решение.
Съдът, съобразно със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намери за установено следното:
Искът е предявен в срока по чл.48 ал.1 от ЗМТА.
С арбитражното решение, чиято отмяна се претендира ищецът по настоящия иск е осъден да заплати на [фирма] сумата от 9 353,21 лева- парични задължения по договора за револвиращ заем, сключен на 27.04.2011 г., по силата на който ищцата е получила в заем от [фирма] сумата от 8915,56 лева със задължението да възстанови същата на кредитополучателя на при договорените условия включително и възнаграждение за револвинг и договорена лихва, от които са погасени аст от главницата и договорената неустойка от 4 457,78 лева и кредитополучателят е останал задължен за исковата сума от 9353,21 лева.
По оплакванията в исковата молба, настоящит състав на ВКС намира за установено следното:
Налице е арбитражна клауза обвързваща страните, а тук и компетентността на арбитъра да разгледа подигнатия пред него спор . Съгласно чл.13.1 от ОУ на кредитодателя към договор за револвиращ заем на ФЛ предвижда компетеннтостт на едноличен арбитър по всички спорове, произтичащи от или във връзка с договора за револвиращ заем, като в цитираната клауза е изрично посочен поименно и арбитъра към „Арбитър Юстициариум”С. разгледал настоящия спор. Ето защо оплакванията на ищеца, че арбитражното споразумение е нищожно, доколкото арбитражната клауза не съдържа поименно посочване на С. М. като арбитър компетентен да е произнесе по спора , а други лица, и че образуването на арбитражния съд не съвпада с волята на страните в арбитражното споразумение са неоснователни.
Основателен е обаче искът предявен по чл.47 т.4 ЗМТА. Не може да се приеме фингирано, по смисъла на уговорката в чл.13 .4 предл.1 ОУ, връчване на съобщението за образуваното арбитражно производство и ИМ с приложенията, доколкото подобна уговорка не може да дерогира законовата разпоредба на чл.31 ЗМТА във връзка с чл.27 ЗМТА , изискващи редовна ИМ и нейното реално връчване на ответника, както и действителното уведомяване на последния за насроченото открито съдебно заседание. След като е предприето разглеждане на делото в открито заседание, редовното призоваване на ответника е съставлявало абсолютна процесуална предпоставка за законосъобразното развитие на арбитражното производство, в каквато насока е и изричната практика на ВКС по приложението на чл.31 ЗМТА- Решение № 104 от 3.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 1095/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 114 от 27.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 1194/2011 г., II т. о., ТК и Решение № 97 от 22.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 870/2011 г., II т. о., ТК..
От друга страна, причината за невръчването в конкретния случай , според отбелязването в обратните разписки – отсъствие в съответния час на страната на посочения адрес, не попада в нито една от хипотезите на невръчване, които, съгласно чл. 13.4 предл.2 на ОУ се приравняват по последици на редовно връчване. Видно от тази уговорка същите се изчерпват със случаите, когато призовките и съобщенията до страната в арбитражното производство не са връчени, според отбелязването в известието за доставяне, но само ако са отказани, непотърсени , адресатът е преместен на друг адрес, адресът не съществува или е непознат или недостатъчен
С оглед изложеното, съдът намира, че искът за отмяна на арбитражното решение на основание чл.47 т.4 ЗМТА се явява основателен и следва да се уважи. Ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1374 лева-разноски по делото в настоящото производство, представляващи платена държавна такса при завеждане на делото в размер на 374,13 лева и 1000 лева,платено в брой договорено адв. възнаграждение, според приложените в настоящото производство пълномощно и договор за процесуално представителство..
Водим от горното, ВКС, ІІ т.о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 28.03.2013 г. на арбитър С. М. по арб.дело №981/2013г.по описа на „Арбитър Юстициариум”С.
ОСЪЖДА [фирма]-София да заплати на К. В. Д. [ЕГН] сумата от 1374 лева-разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: