РЕШЕНИЕ
№ 280
София, 12. октомври 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1898 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 17.12.2014 г. по гр. д. № 9198/2014, с което е отменено решението на Софийския районен съд от 30.04.2014 г. по гр.д. № 52587/2013, като е отхвърлен предявеният иск за признаване незаконността на уволнението по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за правото на работодателя, след като е отправил до работника или служителя предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, да го оттегли без съгласието на работника или служителя.
По поставения правен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 13 ЗЗД предложителят е обвързан с предложението до изтичането на срока, който е определен в него или е обикновено нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането. Тази обвързаност на предложителя е необходима, за да е възможно сключването на договора, когато пристигне приемането. Оттеглянето на предложението е възможно, но направеното предложение губи действието си, ако съобщението за оттеглянето пристигне преди или най-късно едновременно с предложението. Тези правила важат и при прекратяването на договора по взаимно съгласие (чл. 20а, ал. 2 ЗЗД и чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ). Същите правила обаче намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат изменят или прекратяват права и задължения. Независимо от това дали възникването на правните последици на едностранните сделки е обусловено от достигането на волеизявлението до определен адресат (за разваляне или прекратяване на договор), или не е обусловено от такова достигане (за приемане или отказ от наследство), те установяват окончателни правни последици и не могат да бъдат оттегляни, след като са породили действието си. Едностранното волеизявление също може да бъде оттеглено преди да е породило действието си, но след това то става неоттегляемо. Това общо правило е възпроизведено в чл. 326, ал. 4, изр. 2 и 3 КТ, съгласно който работникът или служителят може да оттегли предизвестието за прекратяване на трудовия договор, ако съобщи за това преди или едновременно с получаването му. Прекратяването на трудовото правоотношение може да бъде осуетено и до изтичането на срока на предизвестието, но със съгласието на работодателя. Същото правило не е възпроизведено в чл. 328 КТ, но то важи в равна степен и при прекратяването на трудовото правоотношение с предизвестие от работодателя. Работодателят също може да оттегли предизвестието за прекратяване на трудовия договор, ако съобщи за това преди или едновременно с получаването му. Прекратяването на трудовото правоотношение също може да бъде осуетено и до изтичането на срока на предизвестието, но със съгласието на работника или служителя.
Нито работникът или служителят може да оттегли предизвестието за прекратяване на трудовия договор, след като то е достигнало работодателя, нито работодателят може да оттегли предизвестието за прекратяване на трудовия договор, след като то е достигнало работника или служителя. Започнал ли е да тече срокът на предизвестието, прекратяването на трудовото правоотношение може да бъде осуетено до изтичането му, но само със съгласието на двете страни.
В чл. 344, ал. 2 КТ е уредена възможността работодателят да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иска за оспорване на неговата законност. Тази разпоредба се намира в раздел ІV КТ „Защита срещу незаконно уволнение” и следва да се разбира само в смисъл, че ако работодателят оттегли заповедта, работникът или служителят губи правния интерес да оспорва с иск законността на уволнението.
Когато има правен интерес да оспорва законността на уволнението, работникът или служителят избира дали да претендира възстановяване на предишната работа с конститутивния иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, или да не предяви такъв иск, защото желае трудовото правоотношение да остане прекратено, макар и с незаконна заповед. Отмяната на заповедта за уволнение от съда по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и отмяната на същата от работодателя по реда на чл. 344, ал. 2 КТ пораждат едни и същи правни последици – уволнението е признато за незаконно, но за да бъде възстановено трудовото правоотношение, в първия случай работникът или служителят трябва да бъде възстановен на предишната работа с решение на съда, а във втория случай с изричен акт на работодателя. Трудовото правоотношение не се възстановява с отмяната на заповедта за уволнение. То се възстановява, ако работникът се яви на работа в двуседмичен срок от получаване на съобщението на съда или на работодателя за възстановяването му (чл. 345, ал. 1 КТ). Работникът или служителят не може да бъде лишен от правото да избере дали да възстанови трудовото правоотношение, след като му е връчена заповед за уволнение. Оттеглената заповед за уволнение той не може да оспори с иск, но може да се позове на прекратяването на трудовото правоотношение като не се яви на работа в срока по чл. 345, ал. 1 КТ. Само ако работникът или служителят се яви на работа в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, трудовото правоотношение се възстановява и едва след това работодателят може да прекрати така възстановеното трудово правоотношение на друго основание.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „търговски пътник” по безсрочен трудов договор, като с едностранно предизвестие от 09.09.2013 г., връчено на ищеца на същата дата, на основание чл. 326, ал. 1 и ал. 2 КТ, вр. с чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ (при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата), ответникът го е уведомил, че след изтичане на законния срок от 30 дни ще прекрати трудовото правоотношение на посоченото основание. Със заповед № 30/02.10.2013 ответникът е оттеглил предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и е разпоредил служителя да се яви на работа за изпълнение на трудовите му задължения. Със Заповед № 38/30.10.2013 на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, поради извършено нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, вр. с чл. 187, т. 1 КТ, изразяващо се в неявяване на работа за периода от 04.10.2013 г. до 21.10.2013 г. Въззивният съд е приел, че момента на прекратяване на трудовото правоотношение е връчването на заповедта за дисциплинарно уволнение, а не с изтичане на срока на отправеното от работодателя предизвестие, тъй като е неприложима нормата на чл. 326, ал. 4 КТ, която предвижда съгласие на работодателя, когато предизвестието се оттегля от работника или служителя до срока на изтичането му.
Правилно въззивният съд е приел, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, но в нарушение на закона е приел, че то е продължило да ги обвързва след 09.10.2013 г. – изтичането на срока на предизвестието от работодателя. Прекратеното на 09.10.2013 г. трудово правоотношение не може да бъде възстановено, освен по реда на чл. 345, ал. 1 КТ. Вече прекратеното трудово правоотношение не може да прекратено повторно с оспорваната последваща заповед № 38/30.10.2013.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове – уважени от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
На ищеца по делото И. Х. Попов следва да бъдат присъдени всички разноски по делото в размер на 2.520,00 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд от 17.12.2014 г. по гр. д. № 9198/2014.
ПРИЗНАВА уволнението на И. Х. П. от С. със заповед № 38/30.10.2013 за незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ОСЪЖДА [фирма], да заплати на И. Х. П. сумата 2.520,00 лева разноски по делото, както и сумата 80,00 лева – такса за разглеждане на предявения иск в полза на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.