Р Е Ш Е Н И Е
№ 300
гр. София, 22.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 527 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на О. п. в [населено място], чрез прокурор С. Я., против въззивното решение № 463 от 24 октомври 2014 г., постановено по в.гр.д. № 560 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2014 г., с което е отменено решение № 349 от 25 април 2014 г., постановено по гр.д. № 4161 по описа на районния съд в гр. Пазарджик за 2013 г. в частта му, с която искът на Я. Ц. П. от [населено място] против П. на Р.Б. с правно основание по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 6000 лева до 10000 лева и вместо това прокуратурата е осъдена да заплати на П. обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване в размер на 4000 лева, и е потвърдено същото първоинстанционно решение в частта му, с която прокуратурата е осъдена да заплати на П. на същото основание сумата от 6000 лева.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 600 от 5 май 2015 г., поради значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на въпроса включва ли се в периода на наказателното преследване, преценяван в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, и периодът от образуване на досъдебното производство по чл. 212, ал. 1, вр. чл. 207, ал. 1 НПК до привличането на лицето като обвиняем по реда на чл. 219 НПК.
В обжалваното решение въззивният съд приема наличието на неразумно дълга продължителност на досъдебното производство (при излагане на установените факти по делото е посочено, че ищецът е разпитан в качеството му на свидетел по досъдебно производство срещу друго лице), което по презумпция водело до обосноваване на извода, че ищецът в този дълъг период е преживявал болки и страдания и съобразно критериите за справедливост, съдът е приел, че за понесените болки и страдания във връзка с незаконното обвинение в извършване на престъпления ищецът следва да бъде обезщетен със сумата от 10 хиляди лева. Същевременно се сочи, че образуването на наказателно производство срещу едно лице неминуемо рефлектира върху неговите права и законни интереси: предявяване на обвинението, предявяване на разследването, призоваването за участие в съответните процесуални дейности засяга до известна степен неприкосновеността на личността, защитените от обществото ценности като чест, достойнство и пр.
Досъдебното производство се провежда по дела от общ характер, като в него се включва разследване и действия на прокурора след приключване на разследването – чл. 191 и 192 НПК. Съгласно чл. 207, ал. 1 НПК, досъдебно производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление, като началото му се слага с постановление на прокурора (чл. 212, ал.1 НПК). Когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер (и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство), разследващият орган привлича лицето като обвиняем със съставяне на постановление, както определя чл. 219, ал. 1 НПК. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие лицето е оправдано, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. първо ЗОДОВ. При тълкуване на изискването на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ (вредите, причинени на граждани от правозащитните органи, да са от „обвинение в извършване на престъпление”), следва да се има предвид, че лицето, срещу което е образувано досъдебно производство, може да търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено, без поради някаква причина да е привлечено като обвиняем със съставяне на постановление от разследващия орган, но не и в случаите, когато е участвало в отделни действия в разследване, без да има качеството на лице, срещу което е образувано досъдебно производство.
Предвид дадения отговор на правния въпрос следва да се счете, че въззивният съд е разрешил въпроса в нарушение на материалния закон. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови процесуални действия, касационният съд постановява решение по съществото на спора.
По делото се установява, че на 15 март 2007 г. е образувано досъдебно производство срещу Д. Г. А. – кмет на [община], за престъпление по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1 НК. По това производство на 16 април 2007 г. е проведен разпит на свидетеля Я. Ц. П. – кмет на [населено място] и ищец в настоящото дело. На 16 май 2008 г. А. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 219, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, тъй като не е упражнил достатъчно контрол върху работата на П.. На същата дата и П. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 219, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение „подписка”. Разследването е предявено на П. на 22 май 2008 г. На 10 юли 2008 г. П. е привлечен като обвиняем с постановление на прокурор при окръжната прокуратура в [населено място] за престъпление по чл. 219, ал. 3, вр. ал. 1 и за престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, и мярката му за неотклонение е потвърдена. Разследването е предявено на същата дата. Обвинителният акт е подаден в първоинстанционния съд на 11 юли 2008 г., оправдателната присъда е постановена на 28 ноември 2008 г., потвърдена от апелативния съд на 4 март 2009 г., оставена в сила с решение № 257 от 14 юли 2009 г. по нохд № 243/2009 г., ІІІ н.о., ВКС. Следователно, наказателното производство спрямо П. е продължило от 16 май 2008 г. до 14 юли 2009 г., или около четиринадесет месеца, в който период са приключени досъдебното и съдебното производство и срокът на провеждането му не е неразумно дълъг.
Като неоснователен следва да се оцени доводът на касатора за осъществено от страна на ищеца съпричиняване на вредите, предвид липсата на реакция от страна на ищеца срещу одитен доклад (съдържащ констатации за съответните нарушения, по които са повдигнати обвиненията), и така увреждането било причинено поради изключителната вина на ищеца. Не е установено ищецът с действията си преди и по време на наказателното преследване да е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконното обвинение, както и виновно да е допринесъл за увреждането. Нито липсата на възражения срещу одитен доклад, нито неподаването на сигнал до полицията във връзка с кражба на тротоарни плочи, имат връзка с възприетото от наказателния съд неналичие на обективната страна на престъплението по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20 НК, поради недоказано невярно отразяване на обстоятелства в протокол, и на престъплението по чл. 219, ал. 3 НК, поради реализирани строително ремонти работи, при които тротоарните плочи са били поставени и е опровергано обвинението за безстопанственост и нанесена щета. Осъществени от ищеца финансови или други нарушения, ако са констатирани по съответния ред, и доколкото не осъществяват престъпен състав, могат да са основа за търсене на отговорност по друг ред.
Безспорно ищецът е бил обвинен в извършване на тежко престъпление, за което е бил оправдан, като присъдата е била протестирана пред въззивната и касационната инстанции. Била му е наложена мярка за неотклонение „подписка”. Твърдението в исковата молба е за претърпени през периода 2006-2009 г. (ищецът включва в периода и времето на досъдебното производство срещу друго лице, в рамките на което е бил разпитван като свидетел) силен стрес, дълбоки душевни и морални терзания, опетняване на добро име в обществото, накърняване на чест и достойнство, злепоставяне пред семейство, роднини, приятели, съседи и пред гражданите на малко населено място, на което за този период бил избран за кмет. Подчертава се, че работата на ищеца като кмет била изключително усложнена и затруднена.
За периода на наказателното преследване ищецът е бил избран и е заемал длъжността кмет на кметство К. (от 20 октомври 2007 г. до 16 февруари 2010 г.). От разпита на свидетелите по делото се установява промяна в поведението на ищеца – бил угрижен, потиснат, загубил самочувствие, чувствал се унизен и притеснен. В града случаят с кмета се коментирал разнопосочно, особено по време на предизборната кампания, вследствие на което ищецът се затворил в себе си.
Наказателното преследване по необходимост е свързано упражняването на процесуална принуда, която обвиненият изтърпява, и неговите вреди от неоснователното обвинение се изразяват в причинените в тази връзка негативни изживявания. Установена е причинната връзка между търпените от ищеца вреди и действията на касатора по повдигане и поддържане на незаконното обвинение. Воденото наказателно преследване се е отразило на емоционалния и социален живот на ищеца, а фактът на преизбирането му за нов мандат като кмет на кметство предвид публичността на позицията и необходимостта от доказване на качества именно в период, в който срещу него се осъществява наказателна репресия, сочи не липса на претърпени в обществения живот вреди, а полагане на допълнителни усилия, за да се компенсира засягането на благата на лични чест и достойнство и професионален авторитет.
Предвид съвкупността от изложените обстоятелства и с оглед периода, за който се дължи обезщетението, отговорността на държавата по ЗОДОВ за причинени на ищеца неимуществени вреди от незаконно предявено и поддържано обвинение се оценява на 6000 лева, а над този размер претенцията е неоснователна.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение № 463 от 24 октомври 2014 г., постановено по в.гр.д. № 560 по описа на окръжния съд в гр. Пазарджик за 2014 г. в частта му, с която П. на Р. Б. е осъдена да заплати на Я. Ц. П. от [населено място] обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в размер над 6000 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Я. Ц. П., с адрес в [населено място], [улица], против П. на Р. Б. по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление за разликата над 6000 лева до 10000 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: