1
2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 281
София, 29 октомври 2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети септември, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретаря Райна Пенкова
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1195/2015 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. К., със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. Н., срещу решение №184 от 07.11.2014 г. по гр. дело №370/2014 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 798/28.05.2014 г. по гр. дело № 3531/2013 г. на Варненския окръжен съд в отхвърлителната му част до размер на 4590 лв. и вместо това касаторът е осъден да заплати на М. Д. К. сумата 4590 лв., представляваща част от стойността на движима вещ – товарен автомобил – бетоновоз марка „Щ.” с рег. [рег.номер на МПС] , придобит по време на брака и включен в предприятието на [фирма], на основание чл.30 във вр. с чл.22, ал.3 СК, заедно със законната лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане. Въззивният съд е приел, че страните са бивши съпрузи. Ответникът по иска е регистриран като едноличен търговец с фирма „М.-Г. К.”. В това си качество той упражнявал транспортна дейност, за нуждите на която наел процесния товарен автомобил по силата на договор за наем, сключен на 04.11.2004 г. с [фирма], [населено място], а впоследствие закупил същия по фактура № 41/10.04.2007 г. за сумата 44180 лв. с включен ДДС. С платежно нареждане от същата дата [фирма] превел на продавача [фирма] сумата 35000 лв., и отделно от това заплатил в брой сумата 9180 лв, което се установява от приложения към фактурата касов бон. На 04.04.2007 г. ищцата е усвоила кредит в размер на 10 000 лв. – седмица преди издаване на фактурата за закупуване на товарния автомобил. Установено е от представения касов бон към фактура № 41/10.04.2007 г, че на същата дата ответникът заплатил в брой на продавача дължимия ДДС. От това следва, че сумата от банковия кредит е била използвана именно за плащане на данъка, който е включен в общата стойност на придобитата вещ. Погасяването на кредита е станало по време на брака с общи средства, от които ищцата има принос в размер на ?. Част от сумата по кредита в размер на 4590 лв., представляваща половината от заплатения ДДС по сделката, е включена в придобивната стойност на движимата вещ – лична собственост на ответника в качеството му на едноличен търговец. Ето защо искът е основателен и доказан за тази сума.
Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел за доказано, че изтеглените като кредит 10 000 лв. от ищцата са му предоставени за заплащане на ДДС за камиона. Не е отчетена стойността на цялото търговско предприятие като съотношение на включените в него активи и пасиви, в това число и на фактически отношения, когато те не могат да бъдат оценени. Стойността на камиона към настоящия момент съобразно приетите по делото технически експертизи не е 44180 лв., а само 17 020 лв. и тази цена трябва да бъде база при евентуално присъждане на част от нея на ищцата ако се приеме, че тя има принос.
Ответницата по касационната жалба М. Д. К., със съдебен адрес [населено място], оспорва жалбата.
С определение №533 от 20.04.2015 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №184 от 07.11.2014 г. по гр. дело №370/2014 г. на Варненския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос относно възможността да се присъди на съпруга – нетърговец паричният еквивалент на дял от определена вещ, включена в търговското предприятие на другия съпруг, оценена към момента на закупуването и.
По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Според ТР №2/2001г. на ОСГК на ВКС, т.2 по реда на чл.29 СК, 1985г./отм./ съпругът-нетърговец може да претендира част от стойността на вещи, права върху вещи и дял от вземания, включени в търговското предприятие, ако същите са били налице към деня на предявяване на иска, съответно към момента на прекратяване на брака или началото на фактическата раздяла. Съобразно сега действащата разпоредба на чл.30 СК във вр. с чл.22, ал.3 СК съпругът-нетърговец може да получи част от стойността на конкретно определени имущества-недвижими имоти, движими вещи и вземания, които са принадлежали на другия съпруг в качеството му на едноличен търговец и за които се твърди,че са придобити с приноса на съпруга-нетърговец и то само ако вещите са били налице към момента на прекратяването на брака или началото на фактическата раздяла. Стойността на тези имущества се определя не към момента на придобиването им, а към момента на прекратяване на брака или началото на фактическата раздяла, респ. към деня на предявяване на иска.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за частично основателна поради следните съображения:
Предявеният иск е за част от стойността на вещ, която принадлежи на другия съпруг в качеството му на едноличен търговец, а не за дял от стойността на предприятието на едноличния търговец. Ето защо не е необходимо да се отчита стойността на цялото търговско предприятие като съотношение на включените в него активи и пасиви, в това число и на фактически отношения, когато те не могат да бъдат оценени. Правилно въззивният съд е приел, че по делото е установено усвояването от ищцата на кредит в размер на 10 000 лв. непосредствено преди плащането на дължимия ДДС за закупуването на процесния товарен автомобил и използването на тази сума за плащане на данъка като част от неговата стойност. Погасяването на кредита е станало по време на брака с общи средства, от които ищцата има принос в размер на ?. По тази причина част от сумата по кредита в размер на 4590 лв., представляваща половината от заплатения ДДС по сделката, е включена в придобивната стойност на движимата вещ – лична собственост на ответника в качеството му на едноличен търговец. Съобразно изложеното по-горе обаче въззивният съд неправилно е присъдил цялата сума от 4590 лв. на ищцата, а не само съответната част от нея, възлизаща на 1 768.38 лв., съобразно стойността от 17 020 лв. на товарния автомобил към момента на настъпване изискуемостта на задължението, който в случая е деня на подаване на исковата молба.
Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени в частите, с които е отменено първоинстанционното решение и искът е уважен за разликата над 1 768.38 лв. до 4 590 лв. и същото решение е потвърдено относно присъдените 3878 лв. деловодни разноски, както и в частта, с която са присъдени 842.80 лв. деловодни разноски за въззивното производство. Искът трябва да се отхвърли за сумата 2821.62 лв. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. На касатора трябва да се присъдят 6085.26 лв. деловодни разноски за всички инстанции по компенсация. Касаторът трябва да бъде осъден на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС на РБ сумата 106.11 лв. – държавна такса.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №184 от 07.11.2014 г. по гр. дело №370/2014 г. на Варненския апелативен съд в частите, с които е отменено решение № 798/28.05.2014 год. по гр.д. № 3531/2013 г. на Варненския окръжен съд и искът е уважен за разликата над 1 768.38 лв. до 4 590 лв. и същото решение е потвърдено относно присъдените 3878 лв. деловодни разноски, както и в частта, с която са присъдени 842.80 лв. деловодни разноски за въззивното производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. К., със съдебен адрес [населено място], срещу Г. Г. К., със съдебен адрес [населено място], иск с правно основание чл.30 СК във вр. с чл.22, ал.3 СК за сумата 2821.62 лв. представляваща част от стойността на движима вещ – товарен автомобил – бетоновоз марка „Щ.” с рег. [рег.номер на МПС] , придобит по време на брака и включен в предприятието на [фирма], като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Д. К., със съдебен адрес [населено място], да заплати на Г. Г. К., със съдебен адрес [населено място], 6085.26 лв. деловодни разноски.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №184 от 07.11.2014 г. по гр. дело №370/2014 г. на Варненския апелативен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Г. Г. К., със съдебен адрес [населено място], на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС на РБ сумата 106.11 лв. – държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.