2
определение по ч.гр.д.№ 6130 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 68
София, 11.03. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на втори март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 6130 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частни жалби на Ж. К. В., Мима А. Д., Василка И. У., Т. И. П. и В. И. В. против определение на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение, съдържащо се в решение № 94 от 03.04.2015 г. по в.гр.д.№ 147 от 2013 г., с което съдът на основание чл.344, ал.2 ГПК е разпределил между съделителите ползването на допуснатите до делба имоти за периода от влизане в сила на решението по допускане на делбата до нейното окончателно извършване.
В частните жалби на Ж. К. В. и Мима А. Д. се твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като не били събрани доказателства кой ползва имотите- предмет на делбата към момента на постановяване на определението и тъй като присъдените с определението суми били изчислени на грешна база- годишна рента в размер на 65,92 лв. вместо 50 лв., както било по приетото по делото допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза.
В частната жалба на Василка И. У., Т. И. П. и В. И. В. се твърди, че обжалваното определение е немотивирано, тъй като съдът не бил изложил въз основа на кои доказателства е приел, че частните жалбоподатели ползват имотите и че ищците и другите страни по делото са лишени от възможността да ги ползват. Съдът неправилно бил определени обезщетението на база 65,92 лв. вместо 50 лв. годишна рента. Неправилно с оглед притежаваните от тях дялове били изчислени и сумите, които тези частни жалбоподатели и другите страни по делото следва да заплащат. Освен това, обезщетение било присъдено на съделителка, която към този момент била починала- С. Т. П.. Твърди се и че определението е недопустимо, тъй като към настоящия момент било висящо дело пред Районен съд- Каварна за отмяна на решение № 200 от 13.01.2005 г. на ОСЗ-Ш..
В писмен отговор от 25.05.2015 г. ответникът В. И. А. оспорва частните жалби.
Останалите ответници по частните жалби Я. И. А., Т. Ж. Ж., К. Ж. Р., П. В. Г., Василка В. М., З. А. Д., Д. Н. В., В. Ж. М., К. Н. Х., А. К. Т., С. К. А., С. Т. П., Г. П. Г., Т. П. К., Бърдинг лодж Д.“ Е., З. Ж. Т., Н. Ж. К., Т. С. Т., С. Г. С. и К. А. К. не вземат становище по частните жалби.
Частните жалби са допустими: подадени са от легитимирани страни, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт съгласно чл.344, ал.3 ГПК.
По основателността на частните жалби настоящият състав на ВКС, ГК, Първо г.о. счита следното: С обжалваното определение, съдържащо се във въззивното решение, Добричкият окръжен съд е разпределил на основание чл.344, ал.2 ГПК ползването на част от допуснатите до делба имоти и е осъдил част от съделителите да заплащат на друга част от тях суми за обезщетение за ползването на имоти по размер и стойност, по-големи от притежаваните от тях.
Неоснователно е твърдението в частната жалба на У., П. и В., че това определение е недопустимо, тъй като все още имало висящо дело за отмяна на решението на ОСЗ, което легитимира страните като съсобственици на допуснатите до делба имоти. Това обстоятелство, ако се приеме за установено, би било от значение за допустимостта на решението по допускане на делбата. Доколкото в настоящия случай решението за допускане на делба е влязло в сила, дори то да е недопустимо, до неговата отмяна по реда на чл.303 и сл.ГПК това решение произвежда действие и съответно допустимо е и определението по чл.344, ал.2 ГПК за разпределение на ползването на делбените имоти за периода от допускане на делбата до нейното приключване.
Неоснователно е и твърдението за недопустимост на обжалваното определение в частта му, с която са присъдени суми за плащане на починало лице- С. Т. П.. Към настоящия момент по делото не са представени /включително и към частните жалби/ доказателства за смъртта на съделителката С. Т. П.. Дори и същата да е починала, обаче, присъдените суми биха се дължали на нейните наследници- децата й Г. П. Г. и Т. П. К., които също са страни по настоящото дело.
Неоснователен е доводът, че обжалваното определение е неправилно, тъй като по делото нямало доказателства за това кой ползва делбените имоти и затова дали ищците са лишени от това ползване. Липсата на доказателства относно това кой ползва делбените имоти не е пречка същите да бъдат разпредели за ползване между съделителите за периода от допускане на делбата до нейното приключване. Съгласно чл.344, ал.2 ГПК съдът е длъжен да извърши разпределение, ако бъде сезиран с такова искане от един от съделителите. В конкретния случай правилно при разпределението на ползването въззивният съд е съобразил обстоятелството, че с част от делбените имоти са били извършени разпоредителни сделки и е приел, че тези имоти следва да се разпределят за ползване именно на съделителите, които са извършили разпоредителните сделки. Правилно е съобразил и кой от съделителите кой от имотите ползва понастоящем.
Обжалваното определение, обаче, е неправилно, тъй като съдът е разпределил ползването само на част от допуснатите до делба имоти /не и на имотите по т.15 и т.16 от исковата молба, представляващи нива с площ от 39 999 кв.м., с идентификатор № 24102.34.137 в м.“Селски лозя“ и нива с площ от 68 998 кв.м., с идентификатор № 24102.35.11 в м.Излаза“, които са били допуснати до делба между същите съделители с влязлото в сила решение на РС- Каварна/ и само между част от съделителите /не са разпределени за ползване имоти на ищците по делото и на съделителя З. К./. Предвид на това неправилно са определени и сумите, които съделителите, на които са разпределени имоти за ползване, следва да плащат на съделителите, на които не са разпределени имоти за ползване.
Неправилно и дължимите суми за обезщетение са определени на база 65,92 лв., вместо на база 50 лв. годишна рента. Видно от доказателствата по делото, заключението на вещото лице, което е определило годишна рента в размер на 65,92 лв., е било оспорено от страните, допусната е допълнителна експертиза и от нейното заключение е установено, че годишната рента за делбените имоти възлиза на 50 лв. за декар.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено ново разпределение на ползването на имотите като на ищците, които общо притежават 24/84 ид.ч. от сънаследствените имоти с обща площ от 343,057 дка, следва да бъдат предоставени за ползване допуснатите до делба имоти по т.15 и т.16 от исковата молба с обща площ от 108,997 дка. Останалите допуснати до делба имоти следва да бъдат разпределени за ползване между останалите сънаследници по същия начин, по който са били разпределени от въззивния съд, а на съделителя З. А. Д. следва да се присъди обезщетение за лишаването му от ползване на 12,252 дка, колкото е делът му от съсобствените имоти с обща площ от 343,057 дка.
При това разпределение на ползването:
– Съделителката Василка И. У., която с оглед дела й в съсобствеността има право да ползва 16,336 дка, получава за ползване 16,664 дка /имот по т.11 от исковата молба/, тоест с 0,328 дка повече. Поради това следва да бъде осъдена да заплаща обезщетение за тези 0,328 дка на съделител, който е лишен от тяхното ползване.
– Съделителката Т. И. П., която с оглед дела й в съсобствеността има право да ползва 16,336 дка, получава за ползване 16,662 дка /имот по т.10 от исковата молба/, тоест с 0,326 дка повече. Поради това следва да бъде осъдена да заплаща обезщетение за тези 0,326 дка на съделител, който е лишен от тяхното ползване.
– С. В. И. В., който с оглед дела му в съсобствеността има право да ползва 16,336 дка, получава за ползване 16,664 дка /имот по т.9 от исковата молба/, тоест с 0,328 дка повече. Поради това следва да бъде осъден да заплаща обезщетение за тези 0,328 дка на съделител, който е лишен от тяхното ползване.
– Съделителката П. В. Г., която с оглед дела й в съсобствеността има право да ползва 24,504 дка, получава за ползване 9,996 дка /имот по т.8 от исковата молба/, тоест с 14,508 дка по-малко. Поради това на същата следва да бъде присъдена сума за лишаването й от ползване на тези 14,508 дка.
– Съделителката Василка В. М., която с оглед дела й в съсобствеността има право да ползва 24,504 дка, получава за ползване 9,996 дка /имот по т.7 от исковата молба/, тоест с 14,508 дка по-малко. Поради това на същата следва да бъде присъдена сума за лишаването й от ползване на тези 14,508 дка.
– С. Ж. К. В., който с оглед дела му в съсобствеността има право да ползва 24,504 дка, получава за ползване 37,997 дка /имоти по т.14 от исковата молба/, тоест с 13,493 дка повече. Поради това следва да бъде осъден да заплаща обезщетение за тези 13,493 дка на съделител, който е лишен от тяхното ползване.
– Съделителката Мима А. Д., която с оглед дела й в съсобствеността има право да ползва 12,252 дка, получава за ползване 40,006 дка /имоти по т.5 и т.6 от исковата молба/, тоест с 27,754 дка повече. Поради това следва да бъде осъдена да заплаща обезщетение за тези 27,754 дка на съделители, които са лишени от тяхното ползване.
– С. З. А. Д., който с оглед дела му в съсобствеността има право да ползва 12,252 дка, не получава имот за ползване. Поради това на същия следва да бъде присъдена сума за лишаването му от ползване на тези 12,252 дка.
– С. С. Т. П., Г. П. Г. и Т. П. К., които с оглед дела им в съсобствеността имат право да ползват общо 24,504 дка, получават за ползване 10 дка /част от имота по т.12 от исковата молба/, тоест с 14,504 дка по-малко. Поради това на същите следва да бъде присъдена сума за лишаването им от ползването на тези 14,504 дка.
– С. К. Н. Х., А. К. Т. и С. К. А., които с оглед дела им в съсобствеността имат право да ползват общо 24,504 дка, получават за ползване 9,999 дка /част от имота по т.13 от исковата молба/, тоест с 14,505 дка по-малко. Поради това на същите следва да бъде присъдена сума за лишаването им от ползването на тези 14,505 дка.
– Съделителките Д. Н. В. и В. Ж. М., които с оглед дела им в съсобствеността имат право да ползват 49,008 дка, получават за ползване 66,076 дка /имоти по т.2, т.3 и т.4 от исковата молба/, тоест със 17,068 дка повече. Поради това следва да бъдат осъдени да заплащат обезщетение за тези 17,068 дка на съделители, които са лишени от тяхното ползване.
– С. Т. Ж. Ж., К. Ж. Р., Я. И. А. и В. И. А., които с оглед дела им в съсобствеността има право да ползват 98,016 дка, получават за ползване 108,997 дка, тоест с 10,981 дка повече. Поради това следва да бъдат осъдени да заплащат обезщетение за тези 10,981 дка на съделители, които са лишени от тяхното ползване.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение, съдържащо се в решение № 94 от 03.04.2015 г. по в.гр.д.№ 147 от 2013 г., с което на основание чл.344, ал.2 ГПК е разпределено ползването на допуснатите до делба имоти за периода от влизане в сила на решението по допускане на делбата до нейното окончателно извършване И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.344, ал.2 ГПК ползването на допуснатите до делба имоти, считано от влизане в сила на решението за допускане на делбата до нейното окончателно извършване, както следва:
1. На Василка И. У.- ЕГН [ЕГН] /наследница на сина на В. В.- И. В. И., притежаваща 4/84 ид.ч. от наследството на В. В./ разпределя за ползване нива с площ от 16,664 дка, трета категория, представляваща поземлен имот с идентификатор № 24102.13.81 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-13 от 29.03.2006 г. на ИД на А. /нива по т.11 от исковата молба/.
2. На Т. И. П.- ЕГН [ЕГН] /наследница на сина на В. В.- И. В. И., притежаваща 4/84 ид.ч. от наследството на В. В./ разпределя за ползване нива с площ от 16,662 дка, трета категория, представляваща поземлен имот с идентификатор № 24102.13.82 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-13 от 29.03.2006 г. на ИД на А. /нива по т.10 от исковата молба/.
3. На В. И. В.- ЕГН [ЕГН] /наследник на сина на В. В.- И. В. И., притежаващ 4/84 ид.ч. от наследството на В. В./ разпределя за ползване нива с площ от 16,664 дка, трета категория, представляваща поземлен имот с идентификатор № 24102.13.83 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-13 от 29.03.2006 г. на ИД на А. /нива по т.9 от исковата молба/.
4. На П. В. Г.- ЕГН [ЕГН] /наследница на дъщерята на В. В.- Е. В. В., притежаваща 6/84 ид.ч. от наследството на В. В./ разпределя за ползване нива с площ от 9,996 дка, трета категория, представляваща поземлен имот с идентификатор № 24102.19.34 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-13 от 29.03.2006 г. на ИД на А. /нива по т.8 от исковата молба/.
5. На Василка В. М.- ЕГН [ЕГН] /наследница на дъщерята на В. В.- Е. В. В., притежаваща 6/84 ид.ч. от наследството на В. В./ разпределя за ползване нива с площ от 9,996 дка, трета категория, представляваща поземлен имот с идентификатор № 24102.19.35 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-13 от 29.03.2006 г. на ИД на А. /нива по т.7 от исковата молба/.
6. На Ж. К. В.- ЕГН [ЕГН] /наследник на сина на В. В.- К. В. И., притежаващ 6/84 ид.ч. от наследството на В. В./ разпределя за ползване два имота: нива с площ от 19,000 дка, трета категория, представляваща поземлен имот с идентификатор № 24102.11.454 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-13 от 29.03.2006 г. на ИД на А. и нива с площ от 18,997 дка, трета категория, представляваща поземлен имот с идентификатор № 24102.11.453 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-13 от 29.03.2006 г. на ИД на А. /ниви по т.14 от исковата молба/.
7. На Мима А. Д.- ЕГН [ЕГН] /наследник на сина на В. В.- К. В. И., притежаваща 3/84 ид.ч. от наследството на В. В./ разпределя за ползване два имота: нива с площ от 22,002 дка, трета категория, представляваща поземлен имот с идентификатор № 24102.11.80 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-13 от 29.03.2006 г. на ИД на А. и нива с площ от 18,004 дка, трета категория, представляваща поземлен имот с идентификатор № 24102.30.13 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-13 от 29.03.2006 г. на ИД на А. /ниви по т.5 и т.6 от исковата молба/.
8. На С. Т. П.- ЕГН [ЕГН], Г. П. Г.- ЕГН [ЕГН] и Т. П. К.- ЕГН [ЕГН] /наследници на дъщерята на В. В.- С. В. И., притежаващи общо 6/84 ид.ч. от наследството на В. В./ разпределя за ползване нива с площ от 10,000 дка, трета категория, представляваща поземлен имот с идентификатор № 24102.12.70 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-13 от 29.03.2006 г. на ИД на А., обособена от имот № 24102.12.27 по проект за делба /част от нива по т.12 от исковата молба/.
9. На К. Н. Х.- ЕГН [ЕГН], А. К. Т.- ЕГН [ЕГН] и С. К. А.- ЕГН [ЕГН] /наследници на дъщерята на В. В.- С. В. И., притежаващи общо 6/84 ид.ч. от наследството на В. В./ разпределя за ползване нива с площ от 9,999 дка, трета категория, представляваща поземлен имот с идентификатор № 24102.12.68 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-13 от 29.03.2006 г. на ИД на А., обособена от имот № 24102.12.26 по проект за делба /част от нива по т.13 от исковата молба/.
10. На Д. Н. В.- ЕГН [ЕГН] и В. Ж. М.- ЕГН [ЕГН] /наследници на сина на В. В.- Ж. В. И., притежаващи общо 12/84 ид.ч. от наследството на В. В./ разпределя за ползване три имота: нива с площ от 19,999 дка, трета категория, представляваща поземлен имот с идентификатор № 24102.30.17 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-13 от 29.03.2006 г. на ИД на А., нива с площ от 36,076 дка, трета категория, представляваща поземлен имот с идентификатор № 24102.25.39 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-13 от 29.03.2006 г. на ИД на А. и нива с площ от 10,001 дка, трета категория, представляваща поземлен имот с идентификатор № 24102.25.38 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-13 от 29.03.2006 г. на ИД на А. /ниви по т.2, т.3 и т.4 от исковата молба/.
11. На Т. Ж. Ж.- ЕГН [ЕГН], К. Ж. Р.- ЕГН [ЕГН], Я. И. А.- ЕГН [ЕГН] и В. И. А.- ЕГН [ЕГН] /наследници на дъщерите на В. В.- М. В. Ж. и Добра В. С., притежаващи общо 24/84 ид.ч. от наследството на В. В./ разпределя за ползване два имота: нива с площ от 39,999 дка, представляваща поземлен имот с идентификатор № 24102.34.137 в м.“Селски лозя“ по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-13 от 29.03.2006 г. на ИД на А. и нива с площ от 68,998 дка, представляваща поземлен имот с идентификатор № 24102.35.11 в м.“Излаза“ по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-13 от 29.03.2006 г. на ИД на А. /ниви по т.15 и т.16 от исковата молба/.
ОСЪЖДА Василка И. У. да заплаща на П. В. Г. годишна сума в размер на 16,40 лв. /шестнадесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за ползването на 0,328 дка от наследствените имоти.
ОСЪЖДА Т. И. П. да заплаща на П. В. Г. годишна сума в размер на 16,30 лв. /шестнадесет лева и тридесет стотинки/, представляваща обезщетение за ползването на 0,326 дка от наследствените имоти.
ОСЪЖДА В. И. В. да заплаща на П. В. Г. годишна сума в размер на 16,40 лв. /шестнадесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за ползването на 0,328 дка от наследствените имоти.
ОСЪЖДА Ж. К. В. да заплаща на П. В. Г. годишна сума в размер на 674,65 лв. /шестстотин седемдесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за ползването на 13,493 дка от наследствените имоти.
ОСЪЖДА Мима А. Д. да заплаща на Василка В. М. годишна сума в размер на 725,40 лв. /седемстотин двадесет и пет лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за ползването на 14, 508 дка от наследствените имоти.
ОСЪЖДА Мима А. Д. да заплаща на З. А. Д. годишна сума в размер на 612,60 лв. /шестстотин и дванадесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща обезщетение за ползването на 12,252 дка от наследствените имоти.
ОСЪЖДА Мима А. Д. да заплаща на К. Н. Х., А. К. Т. и С. К. А. годишна сума общо в размер на 50 лв. /петдесет лева/, представляваща обезщетение за ползването на 1 дка от наследствените имоти.
ОСЪЖДА Д. Н. В. и В. Ж. М. да заплащат на С. Т. П., Г. П. Г. и Т. П. К. годишна сума в размер на 725,20 лв. /седемстотин двадесет и пет лева и двадесет стотинки/, представляваща обезщетение за ползването на 14,504 дка от наследствените имоти.
ОСЪЖДА Д. Н. В. и В. Ж. М. да заплащат на К. Н. Х., А. К. Т. и С. К. А. годишна сума в размер на 126,35 лв. /сто двадесет и шест лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за ползването на 2,527 дка от наследствените имоти.
ОСЪЖДА Т. Ж. Ж., К. Ж. Р., Я. И. А. и В. И. А. да заплащат на К. Н. Х., А. К. Т. и С. К. А. годишна сума в размер на 549,05 лв. /петстотин четиридесет и девет лева и пет стотинки/, представляваща обезщетение за ползването на 10,981 дка от наследствените имоти.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.