О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 246
гр. София, 12.05.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на единадесети май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№306 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение №2963 от 26.10.2015 г. по т.д.№140/2014 г. на САС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ за изменение на постановеното по делото решение №1726 от 11.08.2014 г., в частта за присъдените в полза на [фирма] разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата навежда доводи за неоснователността й.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
С обжалвания акт състав на САС за първи път се е произнесъл по основателността на заявено по реда на чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ искане за изменение на постановеното във въззивното производство решение в частта му за разноските, с оглед което определението на САС подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.2, изр.1, пр.1, вр. ал.1, т.2 от ГПК и не попада в обсега на приложното поле на чл.280, ал.1, вр. чл.274, ал.3 от ГПК, на което частният жалбоподател се позовава.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че молбата по чл.192, ал.4 от ГПК /за изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатски хонорар в полза на ищеца по делото, в минималния предвиден в Наредба №1/2004 г. размер/, е неоснователна, тъй като в решението си, съобразявайки фактическата и правна сложност на спора, е намалил размера на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение от 6 426 лв. на 5 356.92 лв., а молителят не е навел нови доводи и своевременно не са настъпили нови обстоятелства, които да обусловят промяна в изразеното от съда становище.
Определението е частично неправилно.
Заплатеният от ищеца по делото – [фирма] адвокатски хонорар в размер на 6 426 лв. с ДДС, е за осъщественото пред въззивната инстанция процесуално представителство при разглеждането по реда на ГПК /отм./ на предявените срещу [фирма] искове по чл.236, ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД с размер на цената им съответно от 51 782 лв. и 15 000 лв., като с постановеното по делото решение, въззивният съд е намалил размера на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение от 6 426 лв. на 5 356.92 лв. Съобразявайки обаче обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа /не може да се приеме, че в съдебното производство, развило се в едно редовно съдебно заседание са изследвани и установени широк кръг обстоятелства, като релевантни към правния спор/ и с правна сложност /предметът на правния спор и формираните от въззивния съд правни разрешения не могат да доведат до такъв извод/, настоящият състав намира, че размерът на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на ищеца, който е следвало да се присъди е бил от 3 100 лв. с вкл. ДДС /който размер е над предвидения в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 01/2004 г. минимум/, в който смисъл е следвало да се измени и решението в частта за разноските.
С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде частично отменено, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №2963 от 26.10.2015 г. по т.д.№140/2014 г. на САС в частта, с която е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменение на основание чл.192, ал.4 от ГПК /отм./ на постановеното по делото решение №1726 от 11.08.2014 г., в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] разликата над сумата от 3 100 лв. до 5 356.92 лв., разноски по делото, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ решение №1726 от 11.08.2014 г. по т.д.№140/2014 г. на САС в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] разликата над сумата от 3 100 лв. до сумата от 5 356.92 лв., разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА определение №2963 от 26.10.2015 г. по т.д.№140/2014 г. на САС в останалата част.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.