Р Е Ш Е Н И Е
№ 175
гр. София, 14.06.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията П. гр.д.№ 6268 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на П. на Р. Б. и В. В. Т. против решение № 1563/14.07.2015 г., постановено по гр.д.№ 842/2015 г. от Апелативен съд – София, ІІ-ри състав. С определение № 138/08.02.2016 г., състава на ВКС е допуснал касационното обжалване само по касационната жалба на В. Т. против въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба я оспорва.
Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, какви „стъпки” включва процеса на оценяване на едно негативно преживяване, както и какъв е обхватът на доказване от страна на ищците, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди по реда на ЗОДОВ във вр. с приложението на чл.52 ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното:
В задължителното за съдилищата Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд, т.ІІ, са посочени примерно критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди. Извън тези критерии, преценката на обективно съществуващите обстоятелства, които са релевантни за размера на обезщетението и формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД, е конкретна и зависи от спецификите на разглеждания правен спор. Във всеки случай обаче съдът, пред който е направено искане за обезщетяване на неимуществени вреди, дължи да посочи кои са тези обстоятелства и как конкретно са се отразили в духовната сфера на ищеца. Посочването на всяко едно обективно съществуващите обстоятелства, както и причинната им връзка с деянието на ответника по предявен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да е водещо при определяне на размера на обезщетението. Доказването на тези обстоятелства е в тежест на ищеца по делото, като за целта са допустими всички предвидени в процесуалния закон средства.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на упражнената процесуална принуда – колко и какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.). На следващо място размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. В този смисъл е налице и задължителна съдебна практика, обективирана в решение №18/20.02.2014 по д.№2721/2013 ІV гр.отд, постановено по реда на чл.290 ГПК.
По касационната жалба на ищцата, състава на ВКС приема следното:
Безспорни са обстоятелствата по делото, а именно за безспорни обстоятелствата по делото, а именно, че с постановление от 01.04.1999г. на следовател по сл.д. № 80/99г. ищцата е привлечена като обвиняема за престъпление по чл.210, ал.1 т.5 във връзка с чл.209, ал.1 НК, като е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, която мярка е изменена в парична гаранция с определение от 09.04.99г. на СРС, НК, 3 състав, по дело № 1481/99г. С присъда от 26.04.2004 г. по нохд № 1051/2000г. на СРС ищцата е призната за виновна по повдигнатите й обвинения. С решение от 12.03.2008г. на СГС по в.н.о.х. № 3419/2007г. присъдата е отменена и делото е върнато на СРС за ново разглеждане. С присъда от 07.11.2008г. по н.о.х.д № 3431/2008г. на СРС ищцата е призната за невинна по обвиненията. По протест на П. е образувано в.н.о.х.д. № 949/2009г.на СГС, НО, , въззивен състав, по което е постановено на 07.12.2009г. решение за потвърждаване на оправдателната присъда, като решението на СГС е окончателно.
Въззивният съд е отчел всички обстоятелства, относими към определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, обсъдени са безспорно установените по делото обстоятелства, че към момента на задържането й ищцата заемала длъжност в Министерство на енергетиката – била доктор по ядрена енергетика, работела и като експерт във В., професионалната й кариера се развивала добре, била изпратена на специализация чужбина, била номинирана за шеф на „Б.” и за пост на заместник – министър. Обсъдени са обстоятелствата, свързани ограничаване на пътуванията, както и последиците от наказателното производство, отразили се в личните й отношения и довели до ограничаване на приятелските контакти с цел да запази случващото се в тайна, изоставянето на професионалната кариера на ищцата, липсата на апетит, безсъние, безспорно установеното, че преди наказателното преследване била жизнерадостен човек, след това станала затворена, подбирала си приятелите. Всички тези обстоятелства са съобразени от въззивният съд, но настоящият състав на ВКС счита, че при преценката на критерия за справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД, съдът е занижил дължимото обезщетение, предвид тежките последици за ищцата, резултат от незаконното наказателно производство против нея. Настоящия състав счита, че сумата от 100 000 лева следва да се определи като справедлив размер на обезщетението, предвид изложеното по-горе. При определянето на горния размер, състава на ВКС отчита и обстоятелството, че при изготвянето на мотивите към присъдата на първоинстанционния наказателен съд, последният е допуснал забавяне с около 4 г., като за това забавяне на наказателния процес, ответникът в настоящото производство не следва да носи отговорност. Въпреки последното, посочения по-горе размер на дължимото обезщетение, според настоящия състав на ВКС, е в състояние да компенсира претърпените от ищцата неимуществени вреди.
С оглед изхода на спора, в полза на ищцата по делото следва да се присъдят направените от нея разноски за производството пред трите инстанции, съразмерно с уважената част на иска. Общо разноските на ищцата, сторени пред трите инстанции са в размер на 18 056,50 лева. Съразмерно с основателната част на претенцията на ищцата, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в нейна полза следва да се присъдят 9 028,25 лева.
Водим от горното, състава на ВКС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1563/14.07.2015 г., постановено по гр.д.№ 842/2015 г. от Апелативен съд – София, ІІ-ри състав в частта, с която е отхвърлен иска за сумата от 50 000 лева до 100 000 лева и в частта за присъдените разноски, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на В. В. Т. съдебен адрес [населено място], [улица], ет., офис сумата 50 000 /петдесет хиляди/ лева, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и съдебни разноски в размер на 9 028,25 /девет хиляди и двадесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/, представляващи разноски за трите съдебни инстанции, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Потвърждава решението в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.