О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 44
гр.София, 24.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева ч.гр.д.№ 478 от 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. Д. М. чрез адв.С. Б., против определение от 03.01.2017 г., постановено по ч.гр.д. № 2475 от 2016 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по подадената от него частна жалба с вх.№ 15426 от 28.10.2016 г. срещу постановеното по същото дело разпореждане от 05.10.2016 г., с което е върната частната му касационна жалба с вх.№ 10258 от 12.07.2016 г. В частната жалба се твърди, че обжалваният съдебен акт е неправилен и се моли същият да бъде отменен, като жалбоподателят бъде освободен от задължението за внасяне на държавна такса.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, Първо г.о. счита, че частната жалба е допустима, а по същество- основателна, по следните съображения: В обжалваното определение, съдът е приел, че искането на Е. М. за освобождаването му от държавна такса за частната жалба в размер на 15 лв. следва да се остави без уважение, тъй като не са налице предпоставките затова по чл.83, ал.2 ГПК- в представената декларация за материално и гражданско състояние Е. М. е посочил, че няма никакви доходи, че се намира в затвора, което обстоятелство навежда на извода, че не би могъл свободно да предоставя труд срещу заплащане, както и че е в лошо здравословно състояние, но същевременно е декларирал движимо имущество, което би му осигурило получаването на сравнително минималната сума, необходима за заплащане на дължимата държавна такса.
Това определение е неправилно.Съгласно чл.83, ал.2 ГПК такси по производството не се внасят от физическите лица, за които съдът установи, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Малкият размер на таксата не може да е единствен критерий за отхвърляне на искането по чл.83, ал.2 ГПК. Ако при съвкупното обсъждане на посочените в разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК обстоятелства /доходите на лицето и семейството му, имущественото му състояние, семейното положение, здравословното му състояние, трудовата заетост, възрастта и други/ не може да се стигне до извод, че лицето е в състояние да внесе дължимите за производството такси, дори те да са в минимален размер, искането за освобождаване следва да бъде уважено. В конкретния случай от доказателствата по делото е видно, че Е. М. изтърпява наказание лишаване от свобода, поради което не би могъл да полага свободно труд и съответно да получава доходи от трудово възнаграждение. Женен е, но съпругата му също няма доходи, а двамата имат задължение за издръжка по отношение на непълнолетното им дете. Имуществото му се изчерпва с автомобил на 20 години. Посочените обстоятелства обуславят извода, че заплащането на държавна такса, дори и в минимален размер, би затруднило Е. М. до степен да го лиши от достъп до правосъдие. Евентуалната възможност да реализира доходи в бъдеще /например от продажба или отдаването за ползване на автомобила му/ не е основание да се приеме, че М. е състояние към настоящия момент да поеме заплащането на дължимата по делото държавна такса.
Предвид на гореизложеното обжалваното определение на Софийския апелативен съд следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго- за освобождаването на М. от задължението да заплаща държавна такса по подадената от него частна жалба.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, ГК, състав на Първо г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение от 03.01.2017 г., постановено по ч.гр.д.№ 2475 от 2016 г. по описа на Софийски апелативен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА Е. Д. М. на основание чл.83, ал.2 ГПК от задължението за внасяне на държавна такса от 15 лв. /петнадесет лева/ по сметката на ВКС по подадената от него частна жалба с вх.№ 15426 от 28.10.2016 г. срещу разпореждане от 05.10.2016г. по ч.гр.д. № 2475 от 2016 г. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за по-нататъшно администриране на частна жалба с вх.№ 15426 от 28.10.2016 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.