1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 127
гр.София, 16.05.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
десети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев т.д.№ 60387/ 2016 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 259/ 10.03.2017 г. по настоящето дело по жалба на М. Д. Д. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 76 от 16.06.2016 г. по гр.д.№ 182/ 2016 г. в частта му, в която е отхвърлен предявеният от касатора против [фирма] иск, квалифициран по чл.226 ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 9 000 лв до претендираните 35 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, причинени при пътнотранспортно произшествие на 27.10.2014 г. от застрахован при ответника срещу риск „Гражданска отговорност на автомобилистите” водач, със законната лихва от 27.10.2014 г. до окончателното изплащане.
Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на съда при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при пътнотранспортно произшествие, да вземе предвид и обсъди конкретните икономически условия и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Както е изяснено в решение на ВКС, ІІ т.о. по т.д.№ 3040/ 2014 г. (в което са цитирани и предходни решения на ВКС, имащи отношение към същия въпрос) при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е от значение и общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната. Тя е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Нормативно определените лимити на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно и то със значителен темп. Затова конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение.
Обжалваното решение е постановено в противоречие с така установената практика, тъй като въпреки наведения с въззивната жалба довод за несъобразеност на първоинстанционното решение с конкретните икономически условия и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, въззивният съд не е отдал значение на тези обстоятелства при определяне на размера на дължимото обезщетение. Необсъждането на доводите на страните съставлява съществено процесуално нарушение, а определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при несъобразяване на конкретните икономически условия и нормативно определените лимити на покритие по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е нарушение на материалния закон. По отношение на въззивното решение са налице касационните основания по чл.281 т.3 пр.1 и 2 ГПК и в обжалваната част то подлежи на отмяна. Не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество от касационната инстанция.
От фактическа страна е установено, че на 27.10.2014 г. около 20 часа в [населено място] Н. Н. управлявал лек автомобил Ф. Г. с рег. [рег.номер на МПС] по [улица]. По същото време М. Д. се прибирал от банкет във фирмата, в която работел, където употребил алкохол в количество, даващо концентрация в кръвта от 2,53 промила. Макар денонощието да било в тъмната си част, а видимостта – ниска поради валящия дъжд, Г. Н. Н. управлявал автомобила със скорост около 60 км/ч (при разрешена максимална скорост в района на населено място 50 км/ч). Когато, като пешеходец, ищецът предприел пресичане на пътното платно отляво надясно по посоката на движение на лекия автомобил, водачът Н. е могъл да го забележи на разстояние 30-40 м. Той обаче не възприел пешеходеца като опасност, а и поради движението с превишена скорост не могъл да предотврати сблъсъка. Ударът настъпил между бронята на лекия автомобил и дясната подбедрица на пешеходеца, след което ищецът бил отхвърлен върху предния капак на автомобила и получил травми на главата. Първоначалният сблъсък довел до фрактура на дясната подколенница и на 4-то ребро, като първата травма наложила оперативно лечение, включително интрамедуларна остеосинтеза със заключващ пирон. Болничното лечение продължило 9 дни, съпроводено било със значителни болки и страдания, както и неудобни изживявания за ищеца поради невъзможността да се обслужва сам. Тази невъзможност продължила и през последвалия месец на домашно лечение, като процесът на костно срастване е приключил за 6 месеца и е бил съпроводен със значителни болки и страдания. В момента ищецът е възстановен напълно, но му предстои планова операция за екстракция на поставения пирон в костта.
По фактите в касационното производство не се спори, ответникът не е обжалвал както първоинстанционното, така и въззивното решение и те са влезли в сила в осъдителните си части. По този начин обвързващо е установено, че ищецът има вземане за обезщетяване на вредите от деликт спрямо водача на автомобила, чието виновно и противоправно поведение ги е причинило. Застраховка по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите” този водач е имал при ответното дружество, поради което увреденият може да претендира обезщетяване на вреди направо от него. Касационните оплаквания са единствено досежно размера на дължимото обезщетение (което според касатора не съответства на критерия „справедливост”) и за наличието на съпричиняване и неговата степен.
Както е изяснено в ППВС № 4/ 1968 г., размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда след преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства, каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Изброяването не е изчерпателно, като, за да е справедливо присъденото обезщетение за неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, съдът трябва да има предвид както конкретните икономически условия, така и нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Конкретното в настоящето производство съдът взема предвид характера на увреждането, което предполага обездвижване на млад човек за продължителен период; необходимостта от оперативна интервенция, съпроводена със значителни болки; унизителното състояние на необходима чужда помощ за задоволяване на елементарни битови потребности; обстоятелството, че увреждането е попречило на ищеца да се грижи за семейството си, което го е угнетило допълнително; предстоящата операция за премахване на заключващ пирон. От друга страна съдът преценява, че ищецът е възстановен от получените увреждания, започнал е работа и е в състояние да води активен живот. Икономическата обстановка в страната в периода, в който са настъпили уврежданията, е сравнително благоприятна, минималната работна заплата нараства от 340 лв на 360 лв и на 380 лв, нараства и средната за страната месечна работна заплата. Лимитът на покритие по застраховката за такова събитие е 2 000 000 лв, съгласно чл.266 КЗ. С оглед тези обстоятелства и вземайки предвид размерите на обезщетенията, определяни при аналогични случаи, съдът намира, че обезщетение в размер 35 000 лв е адекватно на търпените от ищеца вреди.
По спора за приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД съдът приема, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредите, като се е поставил сам в състояние на повишена опасност. Пълномощникът на касатора, без да оспорва факта на установеното сериозно алкохолно опиянение към момента на вредоносното събитие, претендира, че то не е противоправно. Счита, че ЗДвП не забранява употребата на алкохол от пешеходци, както и че по делото не е изследвано обстоятелството доколко това опияние е повлияло на възможностите на ищеца за своевременна реакция. Противоправното поведение на пешеходеца обаче не се състои в употребата на алкохол сама по себе си, а в неизпълнение на задължението на пешеходеца по чл.113 ал.2 вр. ал.1. т.1 ЗДвП преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства. Несъмнено тежкото алкохолно опиянение влияе на преценката за разстояние и скорост на пътните превозни и на възможностите за реакция, а от заключението на тройната авто-техническа експертиза се установява, че пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно на нерегламентирано място отляво надясно (според посоката на движение на автомобила). Сблъсъкът обаче е настъпил в лентата за движение на автомобила, т.е. пешеходецът е пресякъл лентата за насрещно движение, което означава, че при обичайно състояние е могъл да съобрази приближаващия автомобил и да го пропусне. Като не е сторил това, той е съпричинил вредите, а каузалният му принос за произшествието е значителен. Поради това дължимото обезщетение следва да се намали наполовина, като съдът намира участието и на двамата участници в събитието за равностойно.
Поради това прекият иск е основателен до размер 17 500 лв, а за разликата до 35 000 лв следва да бъде отхвърлен. С първоинстанционното и въззивното решение са присъдени 9 000 лв, с настоящето следва да бъдат присъдени още 8 500 лв.
Въззивното решение следва да бъде ревизирано и в частта за дължимите разноски. Доколкото искът е основателен отчасти, и ищецът, и ответникът имат право на разноските по делото, ищецът – пропорционално на уважената част от иска, а ответникът – съразмерно на отхвърлената част. Ищецът е направил разноски в размер 5 800 лв, ответникът му дължи 2 900 лв от тях. Ответникът има право на възнаграждение за юрисконсултска защита за първите две инстанции от 3 160 лв, а за касационната инстанция – в размерите по чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25 ал.1 и 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което съдът определя в размер общо 450 лв, общо 3 610 лв. От тях ищецът дължи 1 805 лв, като след компенсация с вземането му за сторените от него разноски като краен резултат ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 1 095 лв. Той следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса за касационното производство, от която ищецът е освободен – чл.78 ал.6 ГПК.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 76 от 16.06.2016 г. по гр.д.№ 182/ 2016 г. в частта му, в която е отхвърлен предявеният от М. Д. Д. против [фирма] иск, квалифициран по чл.226 ал.1 КЗ (отм.), за разликата над 17 500 лв до претендираните 35 000 лв и в частта за държавните такси.
ОТМЕНЯ въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 76 от 16.06.2016 г. по гр.д.№ 182/ 2016 г. в останалата обжалвана част, включително в частта за дължимите разноски за производството, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], Е.[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на М. Д. Д., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], допълнително сумата 8 500 лв (осем хиляди и петстотин лева) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени при пътнотранспортно произшествие на 27.10.2014 г., със законната лихва върху тази сума от 27.10.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1 095 лв (хиляда деветдесет и пет лева) разноски по делото за трите инстанции.
ОСЪЖДА [фирма], Е.[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Върховния касационен съд, дължимите държавни такси за производството пред касационната инстанция в размер 200 лв (двеста лева).
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: