2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
гр. София, 25.5.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1896 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. И. Ц. против определение от 26.04.2017 г., постановено по гр.д.№986/2017 г. от 6-ти състав на Апелативен съд – София.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, състава на съда е приел, че не са налице предпоставките за освобождаване от държавна такса по обжалване на постановеното определение по делото, както и за предоставяне на правна помощ на жалбоподателя, поради което е оставил без уважение исканията в тази насока.
На първо място, доводите, че съдът не се е произнесъл по искането за освобождаване от всички такси и разноски пи делото е неоснователен. Съдът е постановил определение по делото, по подадената от жалбоподателя частна жалба. В рамките на производството по подадената частна жалба и обжалването на постановеното определение, съдът е разполагал с процесуална възможност да се произнесе по искането за освобождаване от държавна такса и разноски само за производството пред него, доколкото не е сезиран да разгледа исковото производство по същество, т.е. не и да се произнася по искане за освобождаване от държавни такси и разноски за цялото производство.
Видно от данните по делото, освен посочения от съда размер на доходите от пенсии на семейството на молителя – общо 570 лева, молителят и съпругата му разполагат с недвижими имоти, част от които им носят доход – по данни от декларацията на молителя по около 160 лева на месец. Тези обстоятелства, както и притежаваните от молителя и семейството му недвижими имоти – общо 47 дка земеделска земя, апартамент в [населено място] и дворно място в [населено място], общ. Б., както и размера на дължимата държавна такса от 15 лева, водят и настоящия състав до извод, че материалното състояние на молителя му позволява да заплати държавна такса в размер на 15 лева по подадената от него частна жалба.
Предвид горното обаче, отчитайки възрастта на молителя 87 г., неговото тежко здравословно състояние, липсата на възможност да има други доходи, извън посочените по-горе и тези от недвижими имоти, както и цената на предявения иск /доколкото е посочена/, съобразявайки и минималните адвокатски възнаграждения по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящия състав приема, че молителят не е в състояние да упълномощи адвокат, който да го представлява по делото по подадената жалба и да заплати неговото възнаграждение, поради което следва да му се предостави правна помощ по ЗПП.
Водим от горното, състава на ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 26.04.2017 г., постановено по гр.д.№986/2017 г. от 6-ти състав на Апелативен съд – София само в частта, с която е оставено без уважение искането на Н. И. Ц. за предоставяне на правна помощ на основание чл.23 ЗПП, като вместо него постановява:
ПРЕДОСТЯВА правна помощ на основание чл.23 ЗППН на Н. И. Ц. по гр.д.№ 986/2017 г. по описа на САС, 6-ти състав.
Потвърждава определението в останала част.
Връща делото на САС за изпълнение на процесуалните действия по предоставяне на правна помощ на жалбоподателя.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.