Р Е Ш Е Н И Е
N 59
гр. София, 31.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
търговско дело № 53622 / 2015 г., разпределено в гражданска колегия съгласно заповед на Председателя на ВКС № 839 от 18.05.2016г. , за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Подадена е касационна жалба вх. рег. № 13078/ 12.10.2015 г. от „Опал – Ф“ – О. ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], Софийска област срещу решение № 1682 от 24.07.2015 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, девети състав по т.д. № 113 /2015 г., с което е оставено в сила решение от 19.03.2012 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 3192/2006 г.
Ответниците изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 288 ГПК № 621 от 21.12.2016г. на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по правния въпрос на какви изисквания следва да отговарят осъществените от изпълнителя строително монтажни работи, неуточнени по съдържание , количество и качество в договора за възлагане строителство на сграда, поради противоречие на обжалваното решение с решение № 48 по т.д.№ 822/2010г. на ВКС, ІІ т.о. в решаващата му част.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, обсъди доводите на страните и намира следното:
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, на основание чл. 291 ГПК настоящият състав на ВКС споделя практиката в решение № 48 по т.д.№ 822/2010г. на ВКС, ІІ т.о., според която при тълкуване на договор за изработка с предмет построяване на сграда, точното изпълнение в качествено отношение изисква строителните работи да отговарят на уговореното в договора, а ако липсва указание в тази насока, те следва да отговарят на съответните технически правила и норми и на предвиденото в одобрените проекти. Действащите нормативни актове съдържат детайлна уредба на качеството на дължимите строителни работи при построяване на сгради, към които изрично препраща и разпоредбата на чл. 169 ЗУТ. Затова не е необходимо страните по договор за изработка в строителството, непременно да уговорят с какво качество да бъде изпълнението – изпълнителят дължи изработка с качество, отговарящо на специалните нормативни изисквания за строежите. Не е задължително също така в договор с предмет цялостно изграждане на сграда, да бъдат изброени всички дължими от изпълнителя работи, защото съгласно чл. 137 ал.3 ЗУТ строежите се изпълняват въз основа на съгласувани и одобрени инвестиционни проекти, чрез предвижданията в които се конкретизират задълженията на изпълнителя.
По основателността на касационната жалба.
Предявени са с искова молба вх.№ 31438 от 29.06.2006г. , от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], Софийска област против И. Л. Т., Ю. А. Т. и М. А. Т. като наследници на А. С. Т., починал на 09.06.2005г., частични искове за заплащане на разходи, необходими за отстраняване на недостатъци в строителството и за неизвършени работи по договор за строителство от 20.10.1999г., сключен между М. В. Б. – възложител и А. С. Т. – изпълнител. Ищецът по делото извежда активната си материалноправна легитимация от договор за цесия, сключен на 15.09.2003г., с който М. В. Б. му е прехвърлил възмездно всички свои имуществени и прехвърлими права на възложител по отношение на А. С. Т., придобити от неизпълнението на договора за строителство от 20.10.1999г. Длъжникът е уведомен за цесията с нотариална покана и телеграма, с което прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Ищецът [фирма] е предявил частични искове общо за сумата 30 300 лв. – по 10 100лв. срещу всеки от ответниците като наследници на А. С. Т. с равни права на основание чл. 5 ал.1 ЗН , за недостатъци в строителството и за неизвършени строително монтажни работи, уточнени по видове, както следва:
а/ Неизвършени видове работи от архитектурно –строителната част : a.1) неизвършена външна мазилка на сграда с площ от 220 кв. метра , от които по южната фасада от кота терен до кота + 6 метра и по северната фасада между оси 3 и 4 на обща стойност 1493.80 лв. – частичен иск за 400 лв.; а.2) покривни работи – а.2.1) намалени водосточни тръби положени 4 броя вместо 10 броя , разлика от 84.60 лин.м. на обща стойност 483 лв. – частичен иск за 100 лв.; a.2.2) разлика между седящ и висящ олук в 103 лин.м. на стойност 777.65 лв. – частичен за 100 лв.; а.3) непоставена дограма на 45% от сградата в това число, неизпълнена дървена и метална дограма в сутерена, врати на стълбищна площадка и врати на 4 етаж на обща стойност 51030 лв. – частичен иск за 5 000 лв.; а.4) разлика между щурцове от стоманобетон и само от арматура с площ от 14,88 куб. м. на обща стойност 1413.60 лв. – частичен иск за 100 лв.; а.5) неположен хастар под настилка на площ 1 480 кв. м. на стойност 9176 лв. – частичен иск за 1 000 лв.; а.6) неположена топлоизолация: а.6.1) неположена топлоизолация върху покрива на сградата на площ 650 кв.м., над сутерена на сградата с площ от 500 кв.м. и върху терасите на площ от 1 000 кв.м. на стойност 7625 лв. – частичен иск за 900 лв.; а.6.2) неположена топлоизолация върху фасадите на сградата с площ от 1 350 кв.м. на стойност 36450 лв.– частичен иск за 1 000 лв.; а.7) неположена хидроизолация: а.7.1) върху покрива на сградата с площ от 650 кв.м. на стойност 1560 лв. – частичен иск за 100 лв.; а.7.2) върху тераси с площ от 100 кв.м. на стойност 1488 лв. – частичен иск за 100 лв.; а.8) неизвършена шумоизолация до асансьорна шахта от двойна тухлена стена от 36 кв.м. на стойност 619.20лв. – частичен иск за 100 лв.;
б) Неизвършени видове работи – част отопление: б.1) неизвършена изолация на тръбите в стълбищната клетка с площ от 28,20 кв.м. на стойност 65.71лв.– частичен иск за 10 лв.; б.2) немонтиран един брой асансьор за три лица на стойност 34 000 лв. – частичен иск за 21 090 лв.;
в) Некачествени работи,подлежащи на събаряне :в.1) външна мазилка на сграда, с площ от 1 130 кв. м. на стойност 3243.10 лв., частичен иск за 100 лв.; в.2) неправилно положени керемиди, за демонтаж на керемиди с площ от 650 кв.м. на стойност 1261 лв., частичен иск за 100 лв.; в.3) неправилно монтиран висящ олук, за демонтаж на висящи олуци с площ от 120 кв.м. на обща стойност 162 лв., частичен иск за 100 лв. С обжалваното решение Софийският апелативен съд е оставил в сила решението на Софийски градски съд, първо гражданско отделение, 10-ти състав от 19.03.2012 г. по гр.д. № 3192/2006 г. , с което предявените частични искове са отхвърлени.
Решителният мотив на апелативния съд за отхвърляне на исковете е, че липсва достатъчна конкретизация на строителните работи в договора и анексите към него, липсва и проект за изграждането на обекта, като мяра за дължимо изпълнение по договора за изработка относно вид, начин на извършване, количество и качество, което води до невъзможност да се прецени налице ли е неизвършено строителство и строителство, изпълнено с недостатъци. Изводът за невъзможност за отграничаване на дължимо от изпълнено и неизпълнено по договора за строителство, е обоснован и със сключени договори с още трима изпълнители, както и с липсата на други данни по делото, от които да се изведе съгласие на изпълнителя , че СМР посочени в акт образец 10 от 25.02.2003 г. са му били възложени.
Тези изводи са незаконосъобразни по съображенията , изложени по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, както и по съображенията в предходното отменително решение на ВКС, І т.о. № 148 от 30.12.2014г. по т.д.№ 3217/2014г. , с което е прието, че сключеният между страните договор по своята правна същност представлява договор за изработка и е валиден, а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд с указания да бъде разграничено и конкретизирано участието на другите изпълнители по сключените договори въз основа на анекса от 07.08.2000г. и произнасяне по процесуалното възражение за прихващане на ответниците със сумата от 289 497.30 щ.д., представляваща разликата между дължимото и изплатено възнаграждение на А. С. Т. и на възражението за изтекла кратка тригодишна давност.
С договора от 20.10.1999 г. М. В. Б. е възложил на А. С. Т. да построи сграда, представляваща шивашки цех с административна, битова и жилищни части със застроена площ от 567 кв. м., в УПИ ХІІ-121 от кв.122 по плана на [населено място], местност „Л. – Г“ срещу твърдо възнаграждение в размер на 410 000 щ.д., платимо в долари или левовата им равностойност по курса на БНБ в деня на плащането. Бъдещата сграда е индивидуализирана с етажност, застроена площ, вид помещения, посочени са и част от довършителни работи, които следва да бъдат извършени : стените и таваните да са с мазилка и варова шпакловка, без боядисване; покривът на цялата сграда да е от керемиди; да бъде поставена слепена дограма по БДС, вътрешни фазерни врати; подовете да са със замазка без настилки, външно сградата да е измазана, да бъде монтиран асансьор за три лица, уговорено е поставяне на ограда и изграждане на водопроводна и отоплителна инсталация, както и външно електрозахранване и трафопост. Това съдържание на договора ясно определя обема на дължимото от изпълнителя в количествено отношение – цялостно завършване на сградата по одобрените проекти, за изработването на които е поел задължение изпълнителя по т. 2.1 , без изключените довършителни работи в т.2.3 и 2.9 от договора – боядисване и настилки.
По спорния по делото въпрос за уговореното между страните , въззивният съд обосновано и законосъобразно е приел, че подписаният между М. В. Б. и А. С. Т. договор за изработка от 20.10.1999г. е със съдържанието, съобразно екземпляра, представен от ищеца с исковата молба. Възприемайки заключенията на изслушаните по делото експертизи, апелативният съд е установил различията между неподписаните страници от отделните представени от страните екземпляри от договор и при детайлно обсъждане на установените по делото факти, включително и гласните доказателства, е направил обоснован извод, че окончателният договор за строителство от 20.10.1999г. е този, който е представен от ищеца по делото като различието в съдържанието на представените от ответниците договори следва да се обясни с изготвянето на няколко предварителни варианти преди сключване на окончателния договор за строителство.
С договора за изработка от 20.10.1999г., сключен между М. В. Б. и А. С. Т., е уговорена твърда цена 410 000 щ.д., платима на няколко вноски при завършване на съответните етапи на строителството. Уговорено е при сключване на договора да бъде платена сумата 30 000 щ.д. , дължима за проектиране, разрешителни, одобрения на ЧЗР, ЧЗРП и административни такси. С анекс от 07.08.2000г. към договора от 20.10.1999г., М. В. Б. и А. С. Т. са се споразумели да бъдат сключени три нови договора между [фирма] , и фирми „Б.“ , „Х. м.“ и „Д.“ за отделни видове строителни работи като изрично е посочено в анекса, че плащанията по тези договори дублират плащанията в основния договор. У. израз „дублират“ следва да се тълкува в смисъл, че по тези договори не се дължи допълнително плащане, а то се включва в общата договорена твърда цена за изграждането на обекта в готов вид, включващ и довършителните работи и тя е 410 000 щ.д. Това тълкуване следва и от записаното в анекса, че трите договора, които ще бъдат сключени детайлизират строителния процес, но не отменят договореното по основния договор.
Въз основа на анекса от 07.08.2000 г. са сключени следните договори: С договор № 377 от 07.08.2000г. на фирма „Х. м.“ е възложено построяване на ограда в парцела, изграждане на ВиК и електрически инсталации и вътрешни мазилки на сградата, за които не се поддържа неизпълнение на договора в исковата молба. С договор 077 от 07.08.2000г. е възложено на фирма „Д.“ да извърши грубия строеж, включващ подготовка на изкопа за фундиране, тухлените стени и стоманобетонова конструкция. С договор 177 от 17.08.2000г. на фирма „Б.“ са възложени изкопните работи. Не са необходими специални знания на съда, предвид дефиницията в §5 т. 46 от Допълните разпоредби на ЗУТ на понятието „груб строеж“, за да разграничи работите , които след сключване на последващите договори са останали за изпълнение от А. С. Т.. При съпоставката на съдържанието на сключените договори за строителство, се налага извод, че претендираните от ищеца по делото неизвършени и некачествено извършени работи не се включват в предмета на допълнителните три договора с изключение на тези т. а.4 и т. а.8 от исковата молба, които са част от грубия строеж.
От представената по делото счетоводна справка и заключението на счетоводната експертиза е установено, че възложителят по договора за изработка е извършил следните плащания по договора: 1. По представени разписки от 21.10.1999г., 07.08.2000г., 07.11.2000г. , 08.12.2000г., 18.04.2001г. и 30.05.2001г. са платени общо 267 174 щатски долара. По трите допълнителни договора № 077 от 07.08.2000г. , № 177 от 17.08.2000г. № 377 от 07.08.2000г. от [фирма] са платени на [фирма] – 20.903 щ.д., на [фирма] – 19919 щ.д. и на [фирма] – Ю. Т.“ – 45 732 щ.д. или общо са платени 353 728.80 щ.д. С оглед уговореното между М. В. Б. и А. С. Т. от 07.08.2000г. , че плащанията по договорите , които ще сключи „О. Ф“ с други изпълнители дублират плащането по основания договор, следва при съпоставката между дължимото по основния договор да се съобразят всички извършени плащания , без да се прави разграничение на кой от изпълнителите са направени. С основния договор от 20.10.1999г. възложителят М. В. Б. се е задължил да плати твърда договорна стойност 410 000 щатски долара, от които 70 000 щ.д. при цялостно завършване на сградата. При съпоставка между дължимо по договора и платено се установява, че разликата между извършените плащания и договорената твърда цена е 56 271.20 щ.д. Останали са неразплатени и фактури от 11.09.2001г. за 14 880 лв. и от 21.03.2002г. и 21.03.2002г. общо за 20 900лв.
Договорът за изработка по чл. 258 ЗЗД е неформален договор, с който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а тя – да заплати възнаграждение. Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска на основание чл. 265 ал.1 ЗЗД поправяне на работата в даден от него подходящ срок, заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно намаление на възнаграждението. Според задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК – решение №157/08.11.2010г. по т.д.№1135/2009г. на ВКС, ІІ т.о. недостатъците на престирания резултат – предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат право да иска намаляване на неговия размер, както и разваляне на договора когато недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за договореното или обикновеното й предназначение.
На основание чл. 79 ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Границите на отговорността на длъжника при неизпълнение са определени в чл. 82 ЗЗД – обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, ако те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. При неизпълнение на договор за изработка в строителството в количествено отношение, възложителят търпи вреди съизмерими с разходите за извършването на дължимите и заплатени строителни работи. Ако възложителят не е заплатил за неизпълненото строителство, той не търпи вреда, изразяваща се в намаляване на актива от имуществото му и няма право на обезщетение от неизпълнението в размер на паричния еквивалент на непостроеното. В разглеждания случая с договора от 20.10.1999г. е уговорено заплащане на твърди суми на определени етапи на строителството като последното плащане се дължи при цялостното завършване на сградата. От представените по делото документи и счетоводната експертиза е установено, че първоначално плащането на изпълнителите е ставало на ръка , за което са съставени разписки, а след 2001г. по банков път по издадени фактури. При уговорено последно плащане от твърдата цена към момента на цялостното завършване на сградата след построяване на отделните етажи, и извършеното разплащане на страните по издадени фактури, се налага извод, че за частично неизпълнените довършителни работи по т. а и б от исковата молба, не е извършено плащане от възложителя. А щом като той не е платил изцяло дължимото възнаграждение на изпълнителя, не му се дължат на основание чл. 265 ал.1 ЗЗД разноски за неизпълненото строителство.
С акт образец № 10 от 25.02.2003г., съставен на основание чл. 7 т.10 от Наредба № 7 от 22.05.2001 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството /отм. 19.08.2003г./ е констатирано, че в хода на строителството изпълнителят не е съставял необходимите актове, посочени в Наредба №7/2001г. /отм./ и сертификати . Установени са Посочени са всички неизпълнени и некачествено изпълнение работи съобразно предвижданията на одобрения проект. Доводите на ответниците, че поканата до техния наследодател е изпратена на неточен адрес, което опорочава процедурата по съставяне на акта и разрушава доказателствената му сила , са неоснователни. Това, че част от кореспонденцията между страните е получавана друг адрес от А. С. Т. , не обосновава извод за нарушение на чл. 5 ал.2 от Наредба № 7 от 2001г. /отм./ , след като изпратената покана е получена от лице, живеещо на този адрес. На същия адрес е била изпратена телеграма до А. С. Т. /л.175 от първоинстанционното производство/, доставена лично на адресата. На основание чл. 1 ал.4 от Наредба №7 от 2001г. /отм./ съставените и оформени съгласно изискванията на наредбата актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и приемане (въвеждане в експлоатация) на строежите. Съдържанието на акт № 10 от 25.02.2003г, в който са обозначени неизвършените и некачествено извършени строителни работи не е оспорено от ответниците и по делото не са събрани доказателства, опровергаващи констатациите , установяващи състоянието на строежа при спирането му , с оглед на което следва да се зачете доказателственото значение на съставения акт за несъответствието на строежа с одобрените проекти и дължимото качество. От заключението на техническата експертиза е установено, за отстраняване на некачественото строителство по претенциите по т. в.) от исковата молба / т. 1 и 2 раздел ІІ от заключението/ – поправяне на външната мазилка на сградата/ по средни пазарни цени се дължи сумата 9266 лв. , за които е предявен частичен иск за 100 лв. ; по т. 3 и 4 от заключението /т. в.2) от исковата молба / е необходима сумата – 2137.49 лв. като искът е предявен като частичен за 100 лв.; по т. 5 и 6 от заключението /т. в.3) от исковата молба/ поправяне на неправилно монтиран висящ олук са необходими 409.82лв. като искът е предявен частично за 100 лв. Общо претенцията на ищеца по чл. 265 ал.1 ЗЗД е основателна за 300 лв. и исковете следва да се уважат за по 100 лв. срещу всеки от ответниците. Възражението на ответниците за прихващане с дължимото възнаграждение до пълния размер от 410 000 щ.д. е неоснователно, защото сумата по т. 3.8 от договора не е изискуема поради неизпълнението на задължението на техния наследодател за цялостно завършване на сградата. В останалата част исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят. Възражението на ответника за погасяване по давност на вземането с кратката тригодишна давност по чл. 111 ал.1 б.“б“ ЗЗД не следва да се разглежда, защото то е относимо към неизвършените работи, за които искът е неоснователен.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника се дължат направените разноски за всички инстанции, изчислени съобразно отхвърлената част от исковете, размер на 6300 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския апелативен съд , търговско отделение, девети състав № 1862 от 24.07.2015г. по т.д. № 113/ 2015 г., в частта, с която е оставено в сила решение от 19.03.2012 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, 10-ти състав от 19.03.2012 г. по гр.д. № 3192/2006 г. , с което са отхвърлени предявените частични искове за сумата 300 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И. Л. Т. ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул.“П. № 19, Ю. А. Т. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] ет. V ап.7 и М. А. Т. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплатят на [фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], Софийска област по 100 лв. /сто лева/ всеки , предявени като частични искове с правно основание чл. 265 ал.1 ЗЗД за некачествено изпълнени строителни работи по договор за изработка в строителството от 20.10.1999г. – външна мазилка на сградата, неправилно положени керемиди и неправилно монтиран висящ олук , ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 03.10.2006г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплати на И. Л. Т. , Ю. А. Т. и М. А. Т. сумата 6300 лв. /шест хиляди и триста лева/ разноски по делото за всички инстанции.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част, с която частичните искове са отхвърлени до пълния размер от 30 300 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: