РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. София 01.08.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 05.04.2017 (пети април две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 50 254 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 12 958/08.10.2015 година, подадена от [фирма] [населено място], срещу решение № 1868/03.09.2015 година на Апелативен съд София, търговско отделение, пети състав, постановено по в. т. д. № 4771/2014 година.
С обжалваното решение съставът на Апелативен съд София е потвърдил първоинстанционното решение № 4965/07.07.2013 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-21 състав, постановено по гр. д. № 14 975/2013 година. С последното са отхвърлени предявените от [фирма] [населено място] срещу Столична община искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 198 544.60 лева, представляваща неизплатена част от възнаграждението за 2009 година, определено на база изминати километри общ пробег, по сключен между страните договор № РД-56-1080/24.10.2007 година за обществен превоз на пътници по автобусна линия № 54 от транспортната схема на Столична община, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на иска-05.11.2013 година до окончателното плащане, както и за заплащане на сумата от 61 375.02 лева, представляващи законната лихва за забава върху неизплатената част от възнаграждението за периода от 04.11.2010 година до 05.11.2013 година. В касационната жалба на [фирма] [населено място] са изложени твърдения, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане въззивното решение да се отмени и да се постанови друго, с което предявените от [фирма] [населено място] срещу Столична община искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъдат уважени.
Ответникът по касационната жалба Столична община е подал отговор на същата с вх. № СО15-1100-4748/21.21.2015 година, с който е изразил становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решение № 1868/03.09.2015 година на Апелативен съд София, търговско отделение, пети състав, постановено по в. т. д. № 4771/2014 година, поради което такова не трябва да се допуска, а ако се допусне касационната жалба се оспорва като неоснователна и се иска оставянето и без уважение като атакуваното с нея решение бъде потвърдено.
[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 14.09.2015 година, а касационната му жалба е с вх. № 12 958/08.10.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 23/09.01.2017 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за това до къде се простира възможността на съда да тълкува договорите по реда на чл. 20 от ЗЗД и може ли при извършването на това тълкуване да се пременя действителната воля на страните. По така поставения въпрос е налице формирана съдебна практика, която се споделя от сегашния съдебен състав и съгласно, която на тълкуване подлежат не само неясните или двусмислени уговорки на договора, а и тези, които макар и външно са ясни, но между страните съществува спор за действителното им съдържание. При това тълкуване съдът трябва да преценява уговорката не самостоятелно сама за себе си, а във връзка с останалите уговорки на договора, като при това се изхожда от смисъла на целия договор и целта на същия. Съдът трябва да тълкува договора, прилагайки правилата на чл. 20 от ЗЗД, като при това търси действителната, а не предполагаема воля на страните. Отделните уговорки трябва да бъдат тълкувани във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Всяка уговорка трябва да се преценява с оглед на систематичното й място в договора и общия му смисъл. При съществуващо между отделните уговорки противоречие съдът трябва да извърши преценка може ли отделната уговорка да бъде тълкувана по аргумент на противното или на по-силното основание; преценявайки и обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на страните преди и след сключването му. Уговорките в договора и използваните в тях понятия не трябва да бъдат тълкувани буквално, а в смисъла, който следва от целия договор, като при определени от закона случаи използваните понятия може да се различават от законовата дефиниция и да са съобразени с обичая. Освен това при тълкуването следва да бъдат съобразявани логическите и граматически правила. Съдът извършва тълкуването на договора, прилагайки установените в чл. 20 от ЗЗД, критерии за това, като е задължен да използва всички, а не избирателно само някои от тях. Това тълкуване обаче е способ за установяване на точния смисъл на договора, а оттам и на действителната воля на страните. Съдът е длъжен да изясни тази действителна воля, като не може да я подменя. Не може по пътя на тълкуването на бъде изменено поето с договора задължение или пък да бъдат създадени права, които страните не са уговаряли. Това би представлявало изменение на договора, което по силата на чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД може да бъде извършено само от страните по него. Случаите, когато съдът може да изменя договорите или да определя отделни уговорки в същите са изрично предвидени в съответните законови разпоредби, сред които не е чл. 20 от ЗЗД.
С оглед на така дадения отговора на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно по следните съображения:
В хода на производството е установено, че между страните по делото е бил сключен договор № РД-56-1080/24.10.2007 година за обществен превоз на пътници по автобусна линия № 54 от транспортната схема на Столична община, по който касаторът е бил в качеството на изпълнител, а Столична община е била в качеството на възложител. Договорът е бил сключен за срок от осем години, а в чл. 5, ал. 1 от същия е била уговорена цена в размер на 2.88 лева на километър без ДДС, като общия размер на възнаграждението на изпълнителя се е определял на база действително изминатите километри маршрутен пробег по разписание, съгласно приложение „А“ към договора, въз основа на отчетите за изпълнение. Прието е, че Столична община е заплатила на [фирма] [населено място] възнаграждение за извършения във връзка с горния договор превоз за 2009 година, като същото е било определено по реда на чл. 5, ал. 1 от договора. Това обстоятелство е било посочено от [фирма] [населено място] в обстоятелствената част на исковата молба. Наред с това обаче касаторът е твърдял, че уговорената в договора цена за превоз е такава по чл. 266, ал. 2 от ЗЗД и е следвало да бъде актуализирана с размера на обявената от НСИ годишна инфлация за 2007 година и за 2008 година, така както било предвидено в чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора. Затова претендираната от него сума се явявала разликата между заплатеното от Столична община и определено по реда на чл. 5, ал. 1 от договора възнаграждение за 2009 година и това, което действително се дължало след извършването на надлежната актуализация.
В чл. 5, ал. 3 от договор № РД-56-1080/24.10.2007 година за обществен превоз на пътници по автобусна линия № 54 от транспортната схема на Столична община е било предвидено, че определената при сключването му цена на километър маршрутен пробег се променя:
1) с размера на обявената от НСИ годишна инфлация за предходната година;
2) в случай на увеличение на цената на горивата за една календарна година с повече от 30%;
3) в случай на общо поскъпване на гориво-смазочните материали, гуми и резервни части, надвишаващо с 50% стойностите за предходната календарна година.
Съставът на Апелативен съд София е приел, че сключеният между страните договор има характеристиката на договор за изработка като разпоредбата на чл. 266, ал. 2 от ЗЗД предвиждала, че цената на дължимото се по него възнаграждение може да бъде увеличена ако в течението на срока за изпълнение цената на материалите и труда бъде изменена. Израз на това правило била и уговорката по чл. 5, ал. 3 от договора. Въз основа на нея въззивният съд е приел, че същата предвижда увеличение на уговореното възнаграждение с инфлационния индекс за предходната година само при наличието на увеличение на цената на горивата и на материалите. Ако такова увеличение не е настъпило не се е било сбъднало условието за увеличение на възнаграждението. Този извод на съда е обоснован с извършеното от него тълкуване на уговорката, според крайния резултат от което изменението на уговореното в договора възнаграждение с размера на обявената от НСИ за предходната година инфлация настъпвало само при едновременното проявление на предвидените в чл. 5, ал. 3, т. 2 и т. 3 от договора хипотези, като хипотезата на чл. 5, ал. 3, т. 1 нямала самостоятелно значение. Затова след като не било доказано увеличение на цените по чл. 5, ал. 3, т. 2 и т. 3 от договора не било установено и основание за увеличаване на възнаграждението за 2009 година с инфлационните индекси за 2007 година и за 2008 година.
Горните изводи на състава на Апелативен съд София са неправилни. На първо място [фирма] [населено място] винаги е твърдяло, че всяко едно от предвидените в чл. 5, ал. 3 от договор № РД-56-1080/24.10.2007 година за обществен превоз на пътници по автобусна линия № 54 от транспортната схема на Столична община основание за промяна на определената цена е самостоятелно и независимо от другите. Също така в нито един момент на производството Столична община не е твърдяла, че увеличението на цената може да се извърши с индекса по чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора, но само ако са възникнали и то едновременно предпоставките по чл. 5, ал. 3, т. 2 и т. 3 от същия. Наведените твърдения са само за това, че трите основания са предвидени при условието на кумулативност. На второ място от цитираната по-горе редакция на разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от договора всяко едно от основанията за изменение на цената по чл. 5, ал. 3 от договор № РД-56-1080/24.10.2007 година за обществен превоз на пътници по автобусна линия № 54 от транспортната схема на Столична община е посочено на самостоятелен ред от текста. Същевременно в основната част на текста, сочеща, че определената с договора цена се променя не е посочено, че това става при едновременното осъществяване на трите предвидени за това предпоставки, нито път същите са граматически са свързани по начин даващ възможност да бъде прието, че страните по договора са имали предвид кумулативното им осъществяване. Обратното посочването на всяко едно от трите основания на отделен ред в текста и използвания пунктуационен знак за завършването на всеки един от тези редове-;-сочи на това че страните са целели да придадат на всяко едно от трите условия самостоятелност, без го поставят в зависимост от останалите две. Тази редакция на текста сочи и на това, че страните не са имали за цел в чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора да определят само размера на увеличението на цената, като го поставят в зависимост от проявленията на предвидените в чл. 5, ал. 3, т. 2 и т. 3 от хипотези. Предвид на горното всяко едно от предвидените в чл. 5, ал. 3 от договора три основания за изменение на уговорената цена е самостоятелно и се прилага независимо от останалите две. В случаите на чл. 5, ал. 3, т. 1 от договора уговорената цена се променя с размера на с размера на обявената от НСИ годишна инфлация за предходната година. При това тази промяна настъпва в началото на съответната календарна година, тъй като НСИ обявява годишната инфлация за календарна година, а не за годината, считано от датата на сключването на договора до съответната дата на следващата година.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Г. Т. М. се установява че обявената от НСИ годишна инфлация за 2007 година е 12.50 %, а за 2008 година е 7.80 %. Съобразявайки се с установеното в чл. 5, ал. 3, т. 1 от договор № РД-56-1080/24.10.2007 година за обществен превоз на пътници по автобусна линия № 54 от транспортната схема на Столична община уговорената в него цена от 2.88 лева за километър без ДДС трябва да се коригира с посочените проценти като за 2008 година е 3.24 лева, а за 2009 година, съответно 3.49 лева. От същото заключение се установява, че за 2009 година автобусите на [фирма] [населено място] са изминали пробег от 271 978.91 километра по автобусна линия № 54 от транспортната схема на Столична община. За това Столична община е заплатила на [фирма] [населено място] сумата от 783 299.26 лева по цена 2.88 лева за километър без ДДС, т. е при първоначално уговорената в договора цена. Плащането обаче е трябвало да се извърши с оглед на актуализираната съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от договор № РД-56-1080/24.10.2007 година за обществен превоз на пътници по автобусна линия № 54 от транспортната схема на Столична община цена за 2009 година, която е в размер на 3.49 лева за километър. С оглед на тази цена Столична община е трябвало да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 949 206.40 лева, което е със 165 907.14 лева повече от заплатената. Затова ответникът по касацията е останал задължен към касатора за посочената разлика. Към тази сума обаче трябва да се прибави и сумата от 33 181.43 лева ДДС като по този начин общия размер на задължението на Столична община към [фирма] [населено място] за възнаграждението по договор № РД-56-1080/24.10.2007 година за обществен превоз на пътници по автобусна линия № 54 от транспортната схема на Столична община е в размер на 199 088.57 лева.
От изложеното следва, че предявеният от [фирма] [населено място] срещу Столична община иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен до предявения размер от 198 544.60 лева.
Видно от 3 от договор № РД-56-1080/24.10.2007 година за обществен превоз на пътници по автобусна линия № 54 от транспортната схема на Столична община заплащането на извършената работа е трябвало да става ежемесечно като 30 % от сумите за всеки месец, определени в рамките на разчетеното н договора за всеки месец, се заплащат авансово за текущия месец, а впоследствие, до 20 число на следващия месец, се извършва изравняване. Предвид на това е налице хипотезата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД и Столична община е изпаднала в забава за задължението си с изтичането на срока за плащане на всяка месечна вноска. Към 04.11.2010 година ответникът по касацията е бил в забава за цялото претендирано от [фирма] [населено място] неплатено възнаграждение. Освен това с писмо вх. № 2600-8379/12.10.2010 година касаторът е поискал от Столична община заплащане на неплатената част от възнаграждението, като това е допълнително основание да се счита, че ответникът по касацията е в забава. Тази забава е налице за периода от 04.11.2010 година до датата на предявяване на иска 05.11.2013 година, поради което и предявеният от [фирма] [населено място] срещу Столична община иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е доказан по основание. От заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза с вещо лице Г. Т. М. се установява, че дължимото се от Столична община обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху незаплатената част от възнаграждението по договор № РД-56-1080/24.10.2007 година за обществен превоз на пътници по автобусна линия № 54 от транспортната схема на Столична община за 2009 година за посочения период е в размер на 61 543.20 лева. Искът обаче трябва да се уважи до предявения от [фирма] [населено място] размер от 61 375.02 лева.
Столична община дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата от 198 544.60 лева неплатено възнаграждение за 2009 година по договор № РД-56-1080/24.10.2007 година за обществен превоз на пътници по автобусна линия № 54 от транспортната схема на Столична община , считано от датата на предявяване на иска-05.11.2013 година.
С оглед на всичко гореизложено предявените от [фирма] [населено място] срещу Столична община искове с правно основание чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са основателни до заявените с исковата молба размери и неправилно са били отхвърлени от състава на Апелативен съд София. Затова обжалваното решение трябва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
Предвид изхода на спора Столична община ще трябва да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 46 323.58 лева разноски за производството пред трите съдебни инстанции.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло решение № 1868/03.09.2015 година на Апелативен съд София, търговско отделение, пети състав, постановено по в. т. д. № 4771/2014 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА с адрес [населено място], [улица], на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на [фирма] [населено място], [улица] сумата от 198 544.60 лева, представляваща неизплатена част от възнаграждението за 2009 година, определено на база изминати километри общ пробег, по сключен между страните договор № РД-56-1080/24.10.2007 година за обществен превоз на пътници по автобусна линия № 54 от транспортната схема на Столична община, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на иска-05.11.2013 година до окончателното плащане, както и сумата от 61 375.02 лева, представляващи законната лихва за забава върху неизплатената част от възнаграждението за периода от 04.11.2010 година до 05.11.2013 година и сумата от 46 323.58 лева разноски за производството пред трите съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.