Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
3472_17_opr_chj_274(2)&248gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 197
София, 04.10. 2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 27.09.2017 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 3472 /2017 г.:
Производство по чл.274,ал.2 вр. чл.248,ал.3 ГПК.
Образувано е по частни жалби на Г. В. П. и Д. В. Х. срещу определение № 1728 от 11.07.2017 г. по възз.гр.д. № 1827 /2016 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о., за допълване на решението от 31.05.2017 г. по делото в частта за разноските на основание чл.248,ал.1,изр.1 ГПК.
Насрещните страни Н. К. К. и М. И. К. в писмен отговор оспорват основателността на частните жалби.
Въззивното производство е образувано и въззивното решение е постановено по въззивни жалби на Н. К. и М. К. срещу първоинстанционно съдебно решение, с което е допусната съдебна делба на жилищна сграда в [населено място] с четири апартамента и срещу съдебно решение, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в частта за квотите (делбените части) на страните.
Насрещните страни Г. П. и Д. Х. са оспорили основателността на въззивната жалба в писмен отговор и са поискали присъждането на разноски.
С въззивното решение въззивният съд е потвърдил двете обжалвани съдебни решения, но е приел, че разноски не се присъждат на този процесуален етап по допускане на делбата и остават за страните така, както са направени.
В мотивите на обжалваното определение въззивният съд е приел, че съгласно чл.355 ГПК при обжалване на решението за допускане на делба разноски не се присъждат, тъй като в него не е определена стойността на дяловете, а присъждането на такива се извършва с решение по извършване на делбата.
Настоящият състав намира, че частните жалби са основателни по следните съображения:
В исковото производство страните имат право на разноски за всяка съдебна инстанция, когато изходът от спора е в тяхна полза.
Разпоредбата на чл.355 ГПК, която се отнася до разноските в производството по съдебната делба и предвижда в своето първо изречение, че страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, не представлява изключение от правилото на чл.78, ГПК. Правилото на чл.355 ГПК се отнася до държавните такси, които в делбеното производство се дължат след извършването на делбата. Както и до необходимите за извършването на делбата възнаграждения на вещите лица (за поделяемостта и действителната стойност на имотите). Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата предвижда държавни такси и при спогодба преди съставяне на разделителен протокол (чл.8) и при отхвърляне на иска за делба (чл.9). Общото е, че държавна такса се определя и дължи при приключване на делбеното производство.
Това специално правило не се отнася до задължението за заплащане на разноски за процесуално представителство от страната, в чиято вреда е изходът от спора във всяка една инстанция, за което важи общото правило на чл.78 ГПК, което не се различава от това по всяко останало исково производство.
Така ищецът ще дължи разноски за процесуално представителство на ответниците, които са оспорили иска, ако искът му за делба бъде отхвърлен и ответниците са поискали присъждането на такива разноски и са доказали извършването им. Съответно ответниците ще дължат разноски за процесуално представителство, ако са оспорили иска за делба, но искът бъде уважен, а ищецът е поискал присъждането на такива разноски и е доказал извършването им. Правилото се прилага и за по-горните инстанции в случай, че жалбите са неоснователни или оспорването им е неоснователно.
Така и в случая, след като е приел, че въззивните жалби са неоснователни, а ответниците по тях Г. П. и Д. Х. са ги оспорили и са поискали да им бъдат присъдени разноските, които са направили за процесуално представителство, въззивният съд е следвало да ги присъди, ако намери, че исканията са своевременни и доказани.
В случая разноските са били поискани своевременно и с оглед изхода от производството във въззивната инстанция е следвало да бъдат уважени съгласно представените списъци за разноски (л.26) и представените договори за процесуално представителство (л.22 до 25), в които е отразено уговарянето и заплащането на сумите.
С оглед изхода от настоящото производство на частните жалбоподатели следва да бъдат присъдени и разноските направени в касационното производство в размер на по 225 лева съгласно представените списъци за разноски и представени доказателства, а ответниците нямат право на разноски.
Воден от изложеното съдът настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя определение № 1728 /от 11.07.2017 г. по възз.гр.д. № 1827 /2016 г. на Пловдивския окръжен съд, г.о.. Вместо това постановява:
Осъжда Н. К. К. и М. И. К. да заплатят на Г. В. П. и Д. В. Х. по 750 (седемстотин и петдесет) лева разноски за процесуално представителство във въззивното производство.
Осъжда Н. К. К. и М. И. К. да заплатят на Г. В. П. и Д. В. Х. по 225 (двеста двадесет и пет) лева разноски в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.