2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 250
гр.София, 19.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 768/ 2017 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 642/ 09.06.2017 г., постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 4921 от 14.06.2016 г. по гр.д.№ 17934/ 2014 г., с което И. М. П. и С. М. М. са осъдени да заплатят на [фирма], [населено място], 9 200 лв – обезщетение за ползване на собствения му недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със законната лихва от 31.03.2010 г.
Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос дължи ли се обезщетение за ползване на недвижим имот, когато с влязло в сила съдебно решение е установено по отношение на собственика, че ползващите го имат правно основание да го държат до настъпване на едно бъдещо събитие.
Съгласно чл.297 и чл.298 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съдилищата, учрежденията и общините, страните по делото и техните правоприемници, относно разрешеното с него искане и основание. Когато при спор за собственост върху недвижим имот съдът постанови, че една от страните е собственик на вещта, но другата има правно основание в отношенията си с първата да го държи до настъпване на едно бъдещо събитие, след влизане на решението в сила всички съдилища и страните по делото, по което то е постановено, са задължени да се съобразят с него. Спорът не може да бъде пререшаван (чл.299 ал.1 ГПК) докато не настъпи бъдещото събитие. Влязлото в сила решение установява със сила на пресъдено нещо, че съществува основание за ползване на същата вещ, което е противопоставимо на собственика й. В този случай не може в патримониума на този собственик да възникне вземане за изравняване на неоснователно обогатяване, произтекло от това, че другата страна ползва вещта му. Фактическият състав, от който това вземане възниква, изисква за ползването да няма валидно основание, а наличието на такова основание (до настъпване на бъдещото събитие) е установено с влязло в сила съдебно решение.
В обжалваното въззивно решение съдът е дал противоположен отговор на поставения въпрос. Макар да установил наличие на влязло в сила решение, според което ответниците имат основание да ползват процесния имот до настъпване на определено събитие, той счел, че те нямат правно основание да държат вещта и щом за исковия период са я ползвали, следва да платят на ответника исковата сума за изравняване на неоснователното обогатяване. Предвид отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, решението е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК – и следва да бъде отменено. Не се налага извършването на други съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция (арг. чл.293 ал.3 ГПК).
Касаторите са правоприемници на М. С. П., починал на 27.12.1998 г. От неговата майка бил отчужден по реда на З. (отм.) със заповед от 11.10.1979 г. недвижим имот на [улица] [населено място] за построяване на ведомствен жилищен блок за нуждите на Д. „Р. м.”. Отчужденият имот е зает преди 30.10.1998 г. Определеното обезщетение за отчуждаването е имотно – апартамент в сграда, която предстои да бъде построена и то е в полза на М. С. П. – низходящ на отчуждения собственик. Със заповед по чл.100 З. (отм.) имотното обезщетение е конкретизирано – апартамент 16 в бл.А1, ведомствен на Д. „Р. м.”, който се явява негов инвеститор. До приключване на строителството на определения като обезщетение имот, М. С. П. и семейството му (ответниците са негови дъщери) са настанени в оборотно ведомствено жилище на Д. „Р. м.” (процесният апартамент № 18, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]). Настаняването е извършено със заповед от 1985 г. на основание ЗНО (отм.). Блок А1 обаче не е построен и понастоящем, съответно отчужденият собственик и неговите правоприемници не са получили определения в обезщетение имот. Налице е неприключило отчуждително производство по смисъла на пар.9 ал.1 ПЗР ЗУТ, за което се прилагат отменените разпоредби на глава V, раздел І З. (отм.) и чл.102 (отм.) ЗС.
През 2004 г. жалбоподателката И. П. е поискала от кмета на С. о. изменение на заповедта за обезщетяване, като вместо непостроеното жилище в обезщетение й бъде определено друго такова – оборотното, в което е настанено семейството на праводателя й. Мълчаливият отказ на административния орган да се произнесе по това искане е отменен с влязло в сила на 15.05.2009 г. решение на Софийски градски съд по адм.д.№ 3727/ 2004 г. През 2005 г. [фирма], легитимирайки се като собственик на същото жилище чрез правоприемство от Д. „Р. м.”, предявило ревандикационен иск срещу ответниците в настоящето производство. С влязло в сила от 29.01.2013 г. решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 3547/ 2008 г. е признато за установено в отношенията между [фирма], С. М. М. и И. М. П., че дружеството е собственик на недвижим имот – апартамент № 18 находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Със същото решение съдът отхвърлил претенциите за предаване на владението на имота. Приел е, че ответниците са били настанени в имота в приложение на нормата на чл.13 ал.2 ЗНО (отм.) и на основание чл.22 б.”а” ЗНО (отм.) – до предаването на определения в обезщетение имот. Прекратителното условие за настаняването обаче не е осъществено, тъй като определеният в обезщетение имот не е построен и предаден. Затова ответниците държат вещта на основание, което е противопоставимо на ищеца.
Предвид дадения отговор на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните по делото е установено, че ищецът е собственик на процесния имот, но че ответниците имат противопоставимо нему основание да държат вещта до получаване на определения в обезщетение имот. Този спор не може да се пререшава при липса на новонастъпили факти. А когато държането на един имот е на годно по отношение на собственика му основание, то държателите не се обогатяват неоснователно. Претенция за изравняване на неоснователно обогатяване, произтекло от ползването на същия имот, собственикът би могъл да заяви само за времето, в което имотът би бил ползван след настъпване на прекратителното условие, установено във влязлото в сила решение – построяване и предаване на ответниците на определения като обезщетение имот.
При неприключила отчуждителна процедура по смисъла на пар.9 ал.1 ПЗР ЗУТ отчужденият собственик и неговите правоприемници, които са настанени в оборотно жилище до предаване на имотното обезщетение в новострояща се сграда, не се обогатяват неоснователно. Те ползват оборотното жилище на основание възникналото по силата на закона наемно отношение и дължат наем само в размер данъка върху сградите за отчуждения имот (чл.92 изр.1 З. – отм.), каквато претенция в настоящето производство не е заявена. До предаване на имотното обезщетение наемното правоотношение не може да бъде прекратено, тъй като неговата уредба е със специални норми, изключващи общите правила за договора за наем. Независимо от последвалата отмяна на тези норми, по отношение на неприключилите отчуждителни процедури те продължават да бъдат надлежен регулатор по силата на изричната разпоредба на пар.9 ал.1 ПЗР ЗУТ. Наемното правоотношение може да бъде прекратено само при условията на отменения закон, не и по общите правила на ЗЗД или при условията на приватизационното законодателство. Инвеститорът може да поиска отмяна на отчуждаването при условията на чл.102 ал.8 (отм.) ЗС, ако са налице предпоставките за това, но преди отчуждаването да бъде отменено или до предаване на правоимащия на определеното по чл.100 З. (отм.) имотно обезщетение, той не може нито да прекрати наемното отношение, нито да придобие вземане за неоснователно обогатяване, произтекло от ползването на оборотното жилище. Ищецът в настоящето производство е универсален правоприемник на инвеститора Д. „Р. м.”, за чиито нужди е отчужден имот на праводател на ответниците, поради което той има същото правно положение и е обвързан от приложимите за отчуждаването разпоредби на отменения З..
Неоснователно ищецът се позовава на друго влязло в сила решение, с което искът срещу същите ответници за изравняване на неоснователно обогатяване от ползване на същия имот е уважен за предходен период. Решението на Софийски градски съд по гр.д.№ 1889/ 2007 г. не формира сила на пресъдено нещо по въпросите за собствеността и наличието на основание за държане на вещта. То формира такава сила само по отношение на облигационното право, което е било предмет на делото. Напротив, сила на пресъдено нещо по въпросите за правото на собственост и наличието на основание формира последващо постановеното и влязло в сила от 29.01.2013 г. решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 3547/ 2008 г. То е задължително за всички съдилища в страната (включително за настоящия съдебен състав) и ги обвързва да приемат, че ответниците държат процесната вещ на противопоставимо на собственика основание.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, като на ответниците бъдат присъдени разноските по делото.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Софийски градски съд № 4921 от 14.06.2016 г. по гр.д.№ 17934/ 2014 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], [населено място], [улица], Е.[ЕИК], против И. М. П., Е. [ЕГН] и С. М. М., [ЕГН], двете с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] искове за сумата 9 200 лв – обезщетение за ползване на недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за период 01.06.2006 г. – 31.03.2010 г., със законната лихва от 31.03.2010 г.
ОСЪЖДА П. к. РМ” Е., [населено място], да заплати на И. М. П. и С. М. М. 408 лв (четиристотин и осем лева) разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: