Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
4042_17_opr_chj_274(2)@248
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 227
София, 24.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 4042 /2017 г.
Производство по чл.274,ал.2 вр. чл.248 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Н. С. срещу определение № 526 от 18.07.2017 г. по възз гр.д. № 541 /2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, г.о., с което е допълнено решение № 68 от 30.03.2017 г. по делото в частта за разноските, като частният жалбоподател е осъден да заплати на Т. М. Р., С. Д. Р. и Е. Д. Г. по 300 лева разноски за адвокатски възнаграждения.
Частният жалбоподател иска отмяна на обжалваното определение и намаляване на присъдените разноски съразмерно на уважената от въззивния съд част на неговата въззивна жалба. Насрещните страни С. Д. Р., Е. Д. Г. и Т. М. Р. в писмен отговор оспорват основателността на частната жалба.
От приложеното въззивно дело се установява следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на П. С. срещу една част от решението и по въззивна жалба на Т. Р., С. Р. и Е. Г. срещу друга част от решението.
С въззивната си жалба П. С. не е поискал присъждане на разноски..
С въззивната си жалба Т. Р., С. Р. и Е. Г. не са поискали присъждане на разноски.
С отговора на въззивната жалба на П. С. Т. Р., С. Р. и Е. Г. са заявили, че я оспорват изцяло (л.12 по възз. дело) и са поискали да им бъдат присъдени разноските за отговор на въззивната жалба на П. Н. С. в размер на по 300 лева.
От въззивно решение № 68 от 30.03.2017 г. по делото е видно, че по въззивната жалба на П. С. въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иск за делба на два имота и вместо това е допуснал делба по отношение на тези два имота между страните по делото и е потвърдил решението в частта му, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за делба на други два имота и в която първоинстанционният съд е уважил предявените от Т. Р., С. Р. и Е. Г. срещу П. С. (инцидентни) установителни искове за три недвижими имота.
Въззивният съд е уважил въззивната жалба на Т. Р., С. Р. и Е. Г. като е постановил да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение по описанието на два недвижими имоти.
Въззивният съд не е присъдил разноски, като е приел, че с оглед изхода на делото разноските за въззивното производство остават за страните така, както са направени.
Т.е. въззивната жалба на П. С. е приета за основателна в една част – по два от седем иска и за неоснователна в друга част – по пет от седем иска.
В обжалваното определение въззивният съд е приел, че молбата на Т. Р., С. Р. и Е. Г. за допълване на въззивното решение в частта за разноските е основателна, тъй като с въззивното си решение частта от обжалваното решение, с което е уважен предявеният от Т. Р., С. Р. и Е. Г. срещу П. С. установителен иск за собственост е потвърдена, в разпределението на разноските относно горния иск, макар и в рамките на делбеното производство, е следвало на общо основание да намерят приложение правилата на чл.78 от ГПК и страната, която с неоснователното си поведение е станала причина за образуване на въззивното производство, би следвало да понесе отговорността за разноските, направени от насрещната страна. Т. Р., С. Р. и Е. Г. своевременна са поискали присъждането на разноски, представили са и списъци и са удостоверили, че са сторили такива в размер на 300 лева всеки от тях, поради което в съдебното решение съдът неоснователно е счел, че не им се следва присъждане на разноски.
По основателността на частната жалба настоящият състав намира следното:
Частната жалба е основателна.
Т. М. Р., С. Д. Р. и Е. Д. Г. са поискали присъждането на разноски единствено за защита срещу въззивната жалба на П. Н. С., която са оспорили изцяло (л.12 по възз. дело). Не са поискали присъждането на разноски по подадената от самите тях въззивна жалба.
Съгласно чл.78,ал.3 ГПК Т. Р., С. Р. и Е. Г., които са оспорили изцяло въззивната жалба на П. С. имат право на разноски за защита срещу въззивната жалба на П. С. съразмерно на отхвърлената част от жалбата (за която въззивният е потвърдил въззивното решение) – на по 214.29 лева. За разликата над тази сума до 300 лева искането на всеки един от тях е неоснователно.
Съответно за тази част частната жалба е основателна, а обжалваното определение следва да бъде отменено и исканията за разноски да бъдат отхвърлени.
Частният жалбоподател не е поискал присъждането на разноски за настоящото производство и такива не следва да му бъдат присъждани. с огед изхода от това производство – уважаването на искането на частния жалбоподател за намаляване на присъдените разноски съответно на уважената част от въззивната му жалба искането на процесуалния представител на С. Д. Р. да и бъдат присъдени 200 лева разноски на основание чл.38,ал.2 вр. ал.1,т.3,пр.2 от ЗА е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Воден от изложеното и на основание чл.213 ГПК настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя определение № 526 от 18.07.2017 г. по възз гр.д. № 541 /2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, г.о., с което е допълнено решение № 68 от 30.03.2017 г. по делото в частта за разноските, в частта, с която П. Н. С. е осъден да заплати на всеки един от Т. М. Р., С. Д. Р. и Е. Д. Г. сумата 85.71 лева (осемдесет и пет лева и 71 ст.), представляващи разликата над сумата 214.29 лева (двеста и четиринадесет лева и 29 ст.) до сумата 300 (триста) лева разноски за адвокатски възнаграждения във въззивното производство и вместо това постановява:
Отхвърля искането на Т. М. Р., С. Д. Р. и Е. Д. Г. за осъждане на П. Н. С. да заплати на всеки един от тях сумата 85.71 лева (осемдесет и пет лева и 71 ст.), представляващи разликата над сумата 214.29 лева (двеста и четиринадесет лева и 29 ст.) до сумата 300 (триста) лева разноски за адвокатски възнаграждения във въззивното производство.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.