– 8 –
РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. София 14.03.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 08.11.2017 (осми ноември две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис И.
Димитър Димитров
при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4532 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на подадена от П. срещу решение № 1570/20.07.2016 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, четвърти състав, постановено по гр. д. № 2244/2016 година касационна жалба с вх. № 11 628/09.08.2016 година.
С обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е изменил първоинстанционното решение № 1478/18.02.2016 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 15-ти състав, постановено по гр. д. № 2777/2015 година, при което като краен резултат П. е осъдена, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, да заплати на М. Д. П. сумата от 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 и чл. 201 ал. 2 от НК и на престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК, по дознание № 584/2002 година по описа на О. [населено място], преобразувано в следствено дело № 199/2002 година по описа на Н. [населено място], приключило с влязла в сила оправдателна присъда по н. о. х. д. № 5925/2005 година по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 20-ти състав неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на присъдата 02.03.2012 година до окончателното плащане на сумата.
В подадената от П. касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови ново такова, с което размерът на присъденото на М. Д. П. обезщетение за неимуществени вреди да бъде намален като се съобрази обема на реално претърпените вреди с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба М. Д. П. не е подал отговор на същата и не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
П. е била уведомена за обжалваното решение на 29.07.2016 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 11 628/09.08.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 896/22.08.2017 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на по отношение на въпроса за това как се прилага обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на съда да определи размера на това обезщетение, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта По този въпрос трябва да се отчете, че съгласно правилото на чл. 52 от ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Както е посочено в раздел ІІ от мотивите на ППВС 4/23.12.1968 година, които са запазили действието си и след приемането на решение № 2/11.07.1995 година, постановено по гр. д. № 1/1995 година на Пленума на ВС. залегналото в чл. 52 от ЗЗД понятие „справедливост“ обаче не е абстрактно такова. По своето естество „справедливостта” по чл. 52 от ЗЗД представлява критерий за определяне на такъв размер на обезщетението, който най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този критерий се основава и е свързан с редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Това изброяване е примерно, а не изчерпателно, като от значение, с оглед на всеки конкретен случай, са и множество други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на комплексната преценка, на които да определи какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. В случаите, когато се определя обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ следва да се имат предвид и указанията дадени с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС, а също така и установените в практиката факти и обстоятелства от значение за определянето на обезщетението, каквито са личността на увреденото лице, данните за наличието на предишни осъждания, начина на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, както и продължителността на наказателното производство, наложената мярка за неотклонение, отражението на производството върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяването и публичността на производството, а също така и причиняването на здравословни вреди. Посочването в съдебното решение, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, без посочване на обстоятелствата, въз основа на които се определя същото е нарушение на чл. 52 от ЗЗД, което води и до противоречива съдебна практика по отношение на размера на неимуществените вреди и до големи различия между присъдените размери по сходни случаи, които не винаги могат да се коригират от въззивната инстанция. Затова при определяне размера на неимуществените вреди съдилищата задължителна трябва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията си трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди, в какъвто смисъл са и указанията в т. 11 от диспозитива на ППВС 4/23.12.1968 година. Освен, че е източник на информация за осъществената от съда решаваща дейност, по определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, посочването в мотивите към решението, на всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и значението на същите за определяне на размера на обезщетението, дава възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и е средство за защита на правата и интересите на страните производството, доколкото обезщетението трябва да съответства на действително претърпените вреди и не може да бъде източник на неоснователно обогатяване.
С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че обжалваното решение е частично неправилно по следните съображения:
М. Д. П. e задържан от органите на М. на 08.11.2002 година, като му е било повдигнато обвинение по чл. 339, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК-за незаконно придобиване на взривни вещества, извършено в съучастие с други лица. Взетата по отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража“ е прилагана до 23.01.2003 година, когато е заменена от съда с по-лека такава – „гаранция“. Обвинителен акт за пръв път е внесен в съда през 2003 година, но след провеждане пет съдебни заседания съдът е върнал делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на установените съществени процесуални нарушения. Съдебното следствие по н. о. х. д. № 5925/2005 година по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 20-ти състав е започнало през 2005 година, като по него са проведени двадесет и пет съдебни заседания. Делото е отлагано многократно поради неявяване на свидетели, експерти, защитници на подсъдимите. Три пъти е отлагано поради причини, свързани с М. Д. П. и неговия защитник. На 07.06.2010 година Софийският районен съд е постановил оправдателна присъда по н. о. х. д. № 5925/2005 година по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 20-ти състав по отношение и на тримата подсъдими. Оправдателната присъда е протестирана от прокурора и е образувано в. н. о. х. д. № С-1/2011 година по описа на Софийски градски съд, в което производство са събирани допълнителни доказателства. С влязло в сила решение от 02.03.2012 година оправдателната присъда на първоинстанционния съд е потвърдена. Видно от мотивите на наказателния съд, причината за постановяване на оправдателна присъда са, допуснати съществени процесуални нарушения при извършените процесуални действия „претърсване и изземване“, довели до опорочаване при събирането на веществените доказателства-взривни вещества, а именно-подписване на протоколите за обиск, претърсване и изземване от поемни лица, които не са присъствали на самото действие.
С оглед на горното са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на П. за претърпените от М. Д. П. вследствие на обвинението неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Тази отговорност възниква не по повод на извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между страните в производството отношения, а по силата за законова разпоредба. Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради което има гаранционно обезщетителен характер. Затова предпоставките за възникването й се уредени в закона като същите не може да се допълват с други такива, за да бъде обосновано наличието или липсата й. Всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица от прокуратурата. Това сочи на извода, че това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. Това е така тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу лицето действия са били неоснователни. Без значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без значение е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие или дали същите са действали правомерно. Тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл. 5 от ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване на отговорността. Възникването на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ е поставено единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, а в случая той е оправдаване на лицето по повдигнатото му обвинение. Законът не е предвидил като изискване за възникване на отговорността освен оправдаването и самото обвинение да е било незаконосъобразно при повдигането му. Затова и отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на служителя. Отнася се до специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и съществуването и не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в нормата. За възникване на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ са необходими две предпоставки, а именно:
1) повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и
2) наказателното производство да е приключило с оправдано по повдигнатото му обвинение.
Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва и установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Тази отговорност може да отпадне или на бъде намалена само в случаите по чл. 5 от ЗОДОВ, при които обаче е предвидено определено субективно отношение на пострадалото лице към вредоносния резултат, като такова изискване за субективно отношение не е предвидено в чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Поради това прокуратурата не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали добросъвестно. Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на обвинението е влязлата в сила оправдателна присъда. Именно с нея се констатира незаконосъобразността на обвинението. Евентуалната незаконосъобразност на обвинението е основание за търсене на обезщетение, доколкото в хода на наказателното производство върху лицата са упражнявани мерки на процесуална принуда и са създавани допълнително стресиращи фактори. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ не може да признае определени действия на прокуратурата за основателни и да изключи нейната отговорност за тях. Субективното отношение на служителите на прокуратурата към извършените от тях действия е от значение за приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗОДОВ, но не и за отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от закона. Единствената възможност за намаляване на отговорността на държавата за вреди е тази по чл. 5 от ЗОДОВ. Като основание за намаляване или изключване на отговорността за вреди не е посочено действие или събитие на длъжностни лица от прокуратурата, като за тях не се предвижда санкция. Поради това отговорността на прокуратурата не може да се изключи поради евентуалната законосъобразност на неговите действия.
Законът предвижда отговорността за държавата за вреди причинени от действията на нейните органи, което означава, че между двете трябва да съществува причинно следствена връзка, а това следва и от разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Същевременно не е въведено предположение за съществуването на такава връзка, поради което по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК същата трябва да бъде доказана от М. Д. П., извън случаите, когато се претендира вреди в рамките на обичайните такива. В случаите, когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение то те трябва да бъдат доказани от ищеца по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
В решение № 480/23.04.2 013 година, постановено по гр. д. № 85/2 012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди от в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. При това е посочено, че е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. С оглед на приетото в решението съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. Това означава, че при наличие на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ съдът може да присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и без да са налице други доказателства освен посочените по-горе за установяване на основанието за възникване на отговорността. В този смисъл е и решение № 55/11.03.2 013 година, постановено по гр. д. № 1 107/2 012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Същевременно в решение № 542/15.01.2 013 година, постановено по гр. д. № 1 568/2 011 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. При това размерът на обезщетението трябва да бъде определен по справедливост, в какъвто смисъл са и посочените по-горе други две решения на ВКС.
От показанията на разпитания по делото свидетел Х. П. Д. се установява, че преди наказателното производство П. работел като данъчен служител. Бил е познат като добро момче, нищо лошо не се е чувало за него, имал здраво семейство. След „демокрацията” семейството взело и стопанисвало едно кафене срещу къщата си. Арестът станал публично известен в цял Т., като е дал повод за коментари, при които се говорело, че П. е терорист, че взривява. Свидетелят не бил очевидец на задържането му, но възпроизвежда чутото в града, че от полицията пристигнали с вертолет, проснали задържаните в някакви локви, а оттам ги закарали в следствения арест. Според свидетеля, П. стоял около година в ареста. Както родителите му, така и децата му тежко приели случилото се, понеже било обсъждано от хората, в училище децата му били тормозени. Приятелите му започнали да го отбягват. Бащата на П. се разболял и починал, майка му също била зле. През 2008 година съпругата му заминала за Англия, при нея отишла и едната им дъщеря, а другата заминала за Испания, при което семейството се пръснало. Съпругата му изобщо не искала да се върне в България, а той не можел да замине, понеже е болен. Кафенето го затворили веднага след ареста. Наложило се П. да продаде един етаж от къщата, за да заплати гаранцията, определена от съда. При това не можел да си намери работа, защото никой не го искал, тъй като е терорист. Бил зле материално, разболял се-диабет, високо кръвно налягане.
От заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза с вещо лице еднокринолог д-р Е. Н. В.-В. се установява, че М. Д. П. страда от диабет като заболяването е установено през 2010 година. Има данни за усложнение, а именно диабетна полиневропатия. М. Д. П. има и анамнеза за артериална хипертония, която била също от 2010 година. Според вещото лице, при стрес (а в случая наказателното преследване също било стрес), или се проявява новооткрит захарен диабет, както в случая, който явно е протичал и латентно-месеци наред, поради което са се появили и усложнения.
С оглед на това е установено, че М. Д. П. е търпял неимуществени вреди вследствие на образуваното срещу него наказателно производство. Същото се е отразило негативно на доброто му име, като е станало повод за коментари в населеното място, където П. живеел и е довело до ограничаване на социалните му контакти. Влошили са се и отношенията н семейството на М. Д. П., като съпругата му заминала в чужбина, а той останал в страната. Негативните емоции и преживявания са продължили през цялото време на наказателното производство, което е продължило общо девет години и два месеца, като за период от два месеца и петнадесет дни по отношение на П. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. При това следва се има предвид и това, че повдигнатото обвинение е било за престъпление, което е „тежко“ такова по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, което допринася за по-висок интензитет на негативните емоции. Наред с това обаче следва да бъде отчетено, че няма категорични доказателства заболяванията на М. Д. П., макар и да са констатирани по времето на наказателното производство, да са в пряка причинна връзка със същото. С огледа на всичко това настоящият съдебен състав намира, че сумата от 15 000.00 лева справедливо ще обезщети М. Д. П. за претърпените от него вреди.
Изложеното налага обжалваното решение да бъде отменено в частта му, с която предявеният от М. Д. П. срещу П. иск по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ е уважен за сумата от 5000.00 лева (разликата между присъденото обезщетение от 20 000.00 лева и действително дължащото се такова от 15 000.00 лева) като се постанови друго, с което иска в тази му част бъде отхвърлен.
В останалата му обжалвана част решението на Софийския апелативен съд трябва да бъде трябва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 1570/20.07.2016 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, четвърти състав, постановено по гр. д. № 2244/2016 година, в частта му, с която е уважен предявеният от М. Д. П. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. М. Д. срещу П. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за сумата от 5000.00 лева (разликата между присъденото обезщетение от 20 000.00 лева и действително дължащото се такова от 15 000.00 лева) представляваща обезщетение за претърпени от него в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 и чл. 201 ал. 2 от НК и на престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК, по дознание № 584/2002 година по описа на О. [населено място], преобразувано в следствено дело № 199/2002 година по описа на Н. [населено място], приключило с влязла в сила оправдателна присъда по н. о. х. д. № 5925/2005 година по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 20-ти състав неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на присъдата 02.03.2012 година до окончателното плащане на сумата и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Д. П. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. М. Д. срещу П. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за сумата от 5000.00 лева (разликата между присъденото обезщетение от 20 000.00 лева и действително дължащото се такова от 15 000.00 лева) представляваща обезщетение за претърпени от него в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 и чл. 201 ал. 2 от НК и на престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК, по дознание № 584/2002 година по описа на О. [населено място], преобразувано в следствено дело № 199/2002 година по описа на Н. [населено място], приключило с влязла в сила оправдателна присъда по н. о. х. д. № 5925/2005 година по описа на Софийски районен съд, наказателно отделение, 20-ти състав неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на присъдата 02.03.2012 година до окончателното плащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1570/20.07.2016 година на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, четвърти състав, постановено по гр. д. № 2244/2016 година в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.