– 7 –
РЕШЕНИЕ
№ 309
гр. София14.03.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 08.11.2017 (осми ноември две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 5464 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 25 152/25.08.2016 година, подадена от [фирма]-клон Р. [населено място], срещу решение № 1103/21.07.2016 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 1448/016 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Пловдив е потвърдил първоинстанционното решение № 1164/06.04.2016 година на Районен съд Пловдив, ХІ-ви състав, постановено по гр. д. № 12 900/2015 година. Със същото е признато за незаконно и е отменено като такова уволнението на И. С. Р. от длъжността „монтажник електрооборудване“ в З. [населено място] при [фирма]-клон Р. [населено място], извършено със заповед № 134/18.09.2015 година на Управителя на дружеството, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, като Р. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а дружеството е осъдено да му заплати сумата от 4042.71 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода от 18.08.2015 година до 18.02.2016 година. В подадената от [фирма]-клон Р. [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от И. С. Р. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени.
Ответникът по касационната жалба И. С. Р. не е подал отговор на същата, като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
[фирма]-клон Р. [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 01.08.2016 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 25 152/25.08.2016 година. Предвид на това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 856/02.08.2017 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за това следва ли дисциплинарното нарушение да е точно, подробно и детайлно описано в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание или е достатъчно на работника да му е било ясно основанието, на което се прекратява трудовото му правоотношение. По така поставения въпрос съдът намира следното:
По силата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Изискването на чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед на установеното в чл. 189, ал. 2 от КТ правило за еднократност на наказанието; а също така с оглед необходимостта от преценка за спазване на сроковете по чл. 194 от КТ и на възможността работникът или служителят да се защити в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ. Затова когато изложените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание мотиви са достатъчни, за да удовлетворят тези изисквания заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. При това, в случай че работодателят неправилно определи правната квалификация на нарушението, това не води до незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарното нарушение съобразно фактическите основания изложени в заповедта. Затова последните са от основно значение за законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Законът обаче не поставя изискване в заповедта да бъдат посочени всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностна характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво е дисциплинарното нарушение според класификацията в чл. 187 от КТ е извършено. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин, включително и чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи. При това не може да се изисква от работодателя да извършва анализ на нормативни разпоредби или на длъжностната характеристика, когато с тях са възложени общо формулирани, но конкретно нарушени задължения. В този случай за законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е достатъчно да са посочени нарушенията на тези задължения, а въпросът за изясняване на обема и причините за неупражняването им в конкретната ситуация, е въпрос по същество. Мотивите на работодателя за налагане дисциплинарно наказание могат да се съдържат само в заповедта за налагането му, но не съществува забрана това да бъде направено и чрез други документи, към които заповедта препраща, независимо дали те изхождат от работодателя или не, като в този случай тези документи трябва да са известни на работника или служителя, или да са му били връчени, най-късно със заповедта за налагане на наказанието.
С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийски градски съд е неправилно по следните съображения:
По делото е установено, че със заповед № 134/18.09.2015 година на Управителя на [фирма]-клон Р. [населено място] на И. С. Р. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, от длъжността „монтажник електрооборудване“ в З. [населено място], на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. В заповедта е посочено, че дисциплинарното нарушение се е състояло в това, че Р. е спял в бункера за капаци на F. и в контейнера за боклук по време на работа. Работодателят е бил уведомен за това нарушение с доклад от 10.05.2015 година на А. В. П.-началник смяна в отдел „А.“. Във връзка с така извършеното дисциплинарното нарушение от И. С. Р. са били изискани обяснения и той е дал такива на 10.08.2015 година.
Съставът на Окръжен съд Пловдив е посочил, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ трябва да бъде мотивирана, като в нея трябва да бъдат изложени конкретните обстоятелства, очертаващи от обективна и субективна страна противоправните деяния на работника или служителя, кога е извършено, наказанието и законния тест, въз основа на който то се налага. Задължението по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивирана на заповедта било въведено с оглед на изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, с оглед съобразяването на сроковете по чл. 194 от КТ и възможността на работника или служителя да упражни правото си на защита. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания тя е в съответствие с чл. 195, ал. 1 от КТ. Прието е че заповед № 134/18.09.2015 година на Управителя на [фирма]-клон Р. [населено място], не отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 195, ал.1 от КТ, тъй като не е мотивирана, поради което се явявала незаконна. Същата. съдържала посочване на правното основание за прекратяване на трудовия договор, като лаконично било посочено, че наказанието се налага за извършено тежко нарушение на трудовата дисциплина-спане в бункера за капаци на F. и контейнера на боклук по време на работа. Не били посочени датата и часа на деянието, за което се налагало дисциплинарното наказание. Това не давало възможност да се провери спазването на сроковете по чл. 194 от КТ за налагане на дисциплинарното наказание, както и не позволявало да се индивидуализира нарушението, с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ, предвиждащо, че за едно и също нарушение на трудовата дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание. Според въззивния съд дисциплинарните нарушения могла да бъдат индивидуализирани и в друг акт на работодателя, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието, на който е станало достояние на наказаното лице, т. е. заповедта за уволнението е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, когато препраща към друг конкретен акт изготвен от работодателя, в който е посочено нарушението, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено. Такова препращане обаче липсвало в заповедта за уволнението на И. С. Р.. При отсъствие на индивидуализация на конкретното извършено нарушение в атакуваната заповед чрез негови обективни и субективни признаци, било невъзможно да се установи по безспорен начин, че наложеното наказание е за това, за което работодателят е провел дисциплинарна процедура. Разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ предвиждала точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Посочените в закона реквизити били задължителни, като липсата на само един от тях била достатъчна, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконна, тъй като правната норма на чл.195, ал.1 КТ била императивна. В случая липсата на изискуемото от закона съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание била толкова съществена, че не можело да бъде санирана в хода на съдебния спор, тъй като се касаело до задължително спазване на предвидена в закона форма. Освен това липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание правела невъзможен и съдебния контрол при оспорване на наказанието.
Освен посоченото съставът на Окръжен съд Пловдив е посочил, че за пълнота на изложението следвало да се подчертае, че дори да се приемело, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е мотивирана и постановена, съобразно изискванията, установени в разпоредбата на чл.195 от КТ, посоченото в нея деяние не съответствало на тежестта на наложеното дисциплинарно уволнение. Преценката за тежестта на нарушението следвало да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършената дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. В обясненията, дадени по реда на чл.193 КТ, Р. бил заявил, че е легнал да спи, тъй като му е станало лошо. Не били представени доказателства, опровергаващи и твърденията, че в периода, когато е спял, Р. не е бил в установената почивка през работното време. Не били представени и доказателства, установяващи, че ответникът по касацията преди е бил наказван дисциплинарно. Още повече, че двата месеца преди уволнението той бил получил допълнително възнаграждение за трудова дисциплина. Според въззивния съд това обосновавало извода, че тежестта на наказанието не съответствала на деянието, посочено в заповедта за прекратяване на трудовия договор между страните по делото.
Съставът на ВКС, ГК, ІV г. о. намира, че изводите на въззивния съд за несъответствие на заповед № 134/18.09.2015 година на Управителя на [фирма]-клон Р. [населено място] с изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ са незаконосъобразни. Наистина в заповедта е посочено, че дисциплинарното наказание се налага на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, като действието на И. С. Р., за което се налага наказанието се изразява в спане в бункера за капаци на F. и контейнера на боклук по време на работа, без да се посочва конкретна дата и евентуално час на извършването му. В заповедта обаче е посочено, че същата се издава по подов да доклад на началник смяна в отдел „А.“ № 960/10.08.2015 година, в който е посочено, че на 04.08.2015 година, около 2.30 часа, е забелязал И. С. Р. да се изляга в бункера за капаци на F.. Докато началник смяна в отдел „А.“ слезе от втория етаж, където се е намирал, до първия, където е бил бункера, Р. се бил преместил в контейнера на боклук. Освен това в заповедта се съдържа и позоваване на дадените от И. С. Р. на 11.08.2015 година обяснения във връзка със случая, в които той е заявил, че му е било лошо, тъй като през деня е имал друга работа и поради тази причина е легнал в бункера за празните кашони. В дадените от Р. обяснения буквално е записано: „На 04.08.2015 година в 2.30 часа ми беше много лошо. През деня работих много тежка работа, не съм ял и вечерта на работата изпих едно кафе и ми става лошо и аз легнах в бункера за празните кашони”. По този начин заповед № 134/18.09.2015 година на Управителя на [фирма]-клон Р. [населено място], препраща към доклана на началник смяна в отдел „А.“ № 960/10.08.2015 година и към дадените от самия И. С. Р. обяснения от 11.08.2015 година, поради което същите трябва да се считат като част от нея. В същите се съдържат данни за времето на извършване на нарушението, а именно 04.08.2015 година. Задължението на работодателя да мотивира заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съобразно установените в чл. 195, ал. 1 от КТ изисквания може да бъде изпълнено не само чрез посочване на всички елементи на дисциплинарното нарушение в заповедта, но и чрез препращане към други изходящи от работодателя актове, които обаче са връчени на работника или служителя преди или най-късно с връчването на заповедта или към издадени от самия работник или служител частни документи, каквито са обясненията по чл. 193, ал. 1 от КТ. При това, доколкото последните произтичат от работника или служителя, не е необходимо да му бъдат изрично връчвани, каквото е изискването за изходящите от работодателя документи. В случая от показанията на разпитаната по делото свидетелка Ц. С. М. се установява, че след получаването на доклада на началник смяна в отдел „А.“ № 960/10.08.2015 година, тя е запознала И. С. Р. със съдържанието му и е поискала писмени обяснения във връзка с него. От това следва, че и двата документа, към които препраща заповедта за налагане на дисциплинарното наказание са били известни на И. С. Р. преди връчването й. Затова трябва да бъде прието, че времето и мястото на извършването на дисциплинарното нарушение са индивидуализирани в заповед № 134/18.09.2015 година на Управителя на [фирма]-клон Р. [населено място] са индивидуализирани чрез препращането към доклада на началник смяна в отдел „А.“ № 960/10.08.2015 година и към писмените обяснения на И. С. Р., поради което същата отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ.
Както се посочи, по-горе от показанията на разпитаната по делото свидетелка Ц. С. М. се установява, че тя е получила доклада на началник смяна в отдел „А.“ № 960/10.08.2015 година, като по нареждане управителите на дружеството е извикала И. С. Р.. Свидетелката е запознавал Р. с доклада на началник смяна в отдел „А.“ и е поискала писмените му обяснения. От своя страна Р. е дал такива, в които е посочил, че „На 04.08.2015 година в 2.30 часа ми беше много лошо. През деня работих много тежка работа, не съм ял и вечерта на работата изпих едно кафе и ми става лошо и аз легнах в бункера за празните кашони “ От това съдържание на обясненията е видно, че Р. е бил наясно за какво точно се искат обясненията, поради което изискването по чл. 193, ал. 1 от КТ е спазено. Законът не съдържа разпоредба задължаваща работодателя да открие специална процедура за установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказание, нито пък да уведомява работника или служителя за образуването на такова производство или за това, че обясненията се искат във връзка с евентуалното налагане на дисциплинарно наказание. За да се счита спазен закона е необходимо и достатъчно работодателят да е изискал обяснения от работника или служителя за действията или бездействията, които счита за дисциплинарни нарушения и те да са достигнали до него. При това не е необходимо тези обяснения да са поискани от самия работодател. Възможно е тези обяснения да бъдат изискани от прекия ръководител, като за това не е необходимо изрично упълномощаване от страна на работодателя В този случай той действа не в качеството на носител на дисциплинарна власт, а на лице, което извършва фактически действия по събирането и предаването на обясненията. Затова оплакванията на И. С. Р. за липса на такова производство са неоснователни.
С оглед данните по делото заповед № 134/18.09.2015 година на Управителя на [фирма]-клон Р. [населено място] е издадена в предвидените в чл. 194 от КТ преклузивни срокове.
От показанията на разпитания по делото свидетел О. З. К., който е констатирал нарушението и работи като началник смяна в отдел „А.“ се установява, че на 04.08.2015 година, около 2.30 часа, той е бил на работа заедно с И. С. Р.. Офисите са били на два етажа, като свидетелят е бил на втория, а Р. е бил на първия. Свидетелят е видял, как Р. ляга в един от автоматичните бункери за капаци на F., с които се зареждала поточната линия. Докато П. слезе от втория етаж до първия Р. се е бил преместил в контейнера на боклук и видимо е бил заспал. Свидетелят е почукал по контейнера, но не е имало реакция от страна на Р., а след това последния е бил доста сънен. Свидетелят му е заявил, че това не е място за сън и ако има проблеми да отиде в зоната за отдих или в столовата. След около пет-шест минути свидетелят отново е минал покрай Р. и го е заварил да спи на два стола, високи около четиридесет-петдесет сантиметра, намиращи се до заваръчната машина. Според свидетеля по това време там се е работило. Производството се е осъществявало на автоматична поточна линия, която не се спирала, като се зареждала от контейнери за материали. Когато бункерът с материали е празен самия конвейер се включвал автоматично. Имало електродвигатели, които зареждали бункера с материал, а именно пластмасови капаци 10.00 х5.00 сантиметра с остри части. Същевременно контейнера за боклук през определен период от време е бил обслужван от мотокаристи, които изхвърляли натрупаната хартия в машината за пресоване на хартия. С оглед на това по делото е доказано, че И. С. Р. е извършил дисциплинарното нарушение, за което му е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“. При това нарушението е от такова естество, че прави възможно налагането на това дисциплинарно наказание, тъй като Р. е извършил нарушението на място, където се е извършвала работна дейност, което се породило опасността от възникване на производствена авария или трудова злополука. Без значение е дали в този момент Р. е ползвал регламентирана почивка. За времето от 2.00 до 3.00 часа той е могъл да ползва тридесет минутна почивка за хранене, което обаче е следвало да стане в столовата, а не на работното място. В случай, че Р. е решил да се възползва от тази почивка, не съобразно нейното предназначение, то той е следвало да направи това на определените за целта места, а не на място, където се е извършвала трудова дейност.
С оглед на посоченото така предявеният от И. С. Р. срещу [фирма]-клон Р. [населено място] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен и като такъв трябва да се отхвърли, а като зависещи от него трябва да се отхвърлят и предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. Това налага обжалваното решение на Софийски градски съд да бъде отменено и да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на делото И. С. Р. ще трябва да заплати на [фирма]-клон Р. [населено място] сумата от 2922.92.00 лева разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение пред трите инстанции.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло решение № 1103/21.07.2016 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 1448/016 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И. С. Р. от [населено място], [община], област П., с Е. [ЕГН] и съдебен адрес. [населено място], [улица], дом Л.-партер, чрез адв. Н. Х. Г. срещу [фирма]-клон Р. [населено място], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ искове за признаване за незаконно уволнението на И. С. Р. от длъжността „монтажник електрооборудване“ в З. [населено място] при [фирма]-клон Р. [населено място], извършено със заповед № 134/18.09.2015 година и за отмяната му като такова, като И. С. Р. бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а [фирма]-клон Р. [населено място] бъде осъдено да му заплати сумата от 4042.71 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода от 18.08.2015 година до 18.02.2016 година.
ОСЪЖДА И. С. Р. от [населено място], [община], с Е. [ЕГН] и съдебен адрес. [населено място], [улица], дом Л.-партер, чрез адв. Н. Х. Г. да заплати на [фирма]-клон Р. [населено място], сумата от 2922.92.00 лева разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение пред трите инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.