– 2 –
РЕШЕНИЕ
№ 339
гр. София 27.03.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 06.12.2017 (шести декември две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 60 217 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 16 780/16.12.2015 година, подадена от [фирма] [населено място], срещу решение № 2256/19.11.2015 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по гр. д. № 1572/2015 година.
С обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е отменил изцяло решение № 50/01.12.2011 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-3 състав, постановено по гр. д. № 1282/2010 година и е постановил ново, с което е отхвърлил предявените от [фирма] [населено място] срещу А. „М.“ [населено място] и М. на ф. [населено място] искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 339 370.48 лева, представляваща платени отчисления при първоначална липса на основание за периода от 14.05.2005 година до крайния срок на всеки един от сключените между страните договори, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 13.05.2010 година до окончателното плащане.
В подадената от [фирма] [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен така както е предявен.
Ответникът по касационната жалба М. на ф. [населено място] е подало отговор на същата с вх. № 1040/26.01.2016 година, с който е изразил становище, с който жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Ответникът по касационната жалба А. „М.“ [населено място] не е подал отговор на същата и не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 04.12.2015 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 16 780/16.12.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 892/22.08.2017 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правните въпроси за това налице ли е в процесния случай и допустимо ли е съобразно действащите правни норми разширително тълкуване на разпоредбата на § 26, ал. 3 от ПЗРЗИДЗА (отм.), изразяващо се в допускане на обратно действие на нормата след като в същата или в друга такава не е визирано такова изключение и действието й изрично е регламентирано за в бъдеще, за конкретно определен срок, чието начало започва с изтичането срока на процесните договори, определящи исковия период в настоящия процес и за това налице ли е в процесния случай и допустимо ли е съобразно действащите норми разширителното тълкуване на административните актове издадени от Министър на финансите на 30.12.2003 година, разрешаващи извършването на безмитна дейност от [фирма] [населено място] и вменяващи му задължение да заплаща 2 % от оборота си на А. „М.“ [населено място], изразяващи се в допускането им на обратно действие, след като в същия този административен акт или в друг действащ към този момент нормативен акт не е визирано това изключение, като действието им изрично е регламентирано за в бъдеще, за изрично определен срок, чието начало започва с изтичане срока на процесните договори определящи исковия период в настоящия процес.
Тези два въпроса са вързани и се отнасят до уреждане на заварени от две изменения на ЗА (отм.) материалноправни отношения. За да се отговори на въпроса за действието на § 26, ал. 3 от ПЗРЗИДЗА (отм.), обнародван в ДВ бр. 110/21.12.2001 година, който е в сила от 01.01.2002 година разпоредбата следва да бъде тълкувана с оглед на систематическото и място в цялостната структура на параграфа и по-конкретно с предходната ал. 2 на същия. В § 26, ал. 2 от ПЗР на този закон е предвидено, че лицата получили разрешение за извършване на валутна търговия по реда на ПМС № 15/1991 г. на МС, заварени към 01.12.2001 година могат да извършват валутна търговия до изтичане на срока на договора, сключен между ГУ „М.”, удължен с десет месеца. Същевременно в § 26, ал. 3 от ПЗР на закона е предвидено, че за десет месечния период по ал. 2 лицата правят ежемесечни отчисления в размер 2 на сто от реализирания стокооборот от обектите за безмитна търговия по сметка на А. „М.“. От съвместното тълкуване на двете разпоредби следва извода, че месечните отчисления в размер на 2 на сто по § 26, ал. 3 от ПЗРЗИДЗА (отм.) се дължат не въобще, а само за десет месечния срок, с който се продължава действието на заварените договори. Този срок започва да тече след изтичането на срока на договорите, поради което и ежемесечните отчисления в размер на 2 на сто от реализирания стокооборот се дължат от момента на изтичане на срока на заварените договори, до края на десет месечния срок, с който същите се продължават. От това е видно, че разпоредбата на § 26, ал. 3 от ПЗРЗИДЗА (отм.) не преурежда отношенията по заварените към момента на влизането й в сила договори, поради което отношенията между страните, включително и размера на отчисленията, които се правят към А. „М.“ [населено място] се определят от тези договори. Липсва изрична разпоредба, която да предвижда, че предвидения в § 26, ал. 3 от ПЗР на този закон размер на отчисленията се прилага към заварените към момента на влизането й в сила договори за валутна търговия, а такъв извод не следва и от тълкуването на самата разпоредба. С оглед на това лицата получили разрешение за извършване на валутна търговия по реда на ПМС № 15/1991 г. на МС, чиито договори са заварени към 01.12.2001 година, дължат предвидените в § 26, ал. 3 от ПЗРЗИДЗА (отм.) отчисления от момента на изтичането на срока на сключения с ГУ „М.”, като с разпоредбата не се променя уговорения с договорите размер на отчисления. Впоследствие в ДВ бр. 118/20.12.2002 година е обнародван ЗИДЗА (отм.). В § 20, ал. 1 от ПЗРЗИДЗА (отм.), обнародван в ДВ бр. 118/20.12.2002 година е предвидено, че заварените оператори на обекти за безмитна търговия са длъжни да внесат и заявят за вписване в търговския регистър капитала си в съответствие с изискванията на чл. 12в, ал. 1 от ЗА (отм.) при кандидатстването за ново разрешение. Новото разрешение се издава след като капиталът бъде вписан. Същевременно в § 20, ал. 2 от ПЗР на закона е посочено, че безмитни оператори, на които с акт на министъра на финансите са предоставени права по предходни разрешения, за подновяването на договорите могат да упражнят тези права и да получат ново разрешение за съответните обекти до края на 2003 година. Срокът на новото разрешение започва от изтичане на срока на заварения договор. Видно от съвместното тълкуване на § 20, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на закона предвиденият срок до края на 2003 година се отнася само до получаването на разрешението на министъра на финансите, а не представлява краен срок на заварените към влизането в сила на § 20 от ПЗРЗИДЗА (отм.), обнародван в ДВ бр. 118/20.12.2002 година договори за безмитна търговия. Това е видно от изричното посочване, че срокът на новото разрешение започва да тече от изтичането на срока на заварения договор. От това следва, че всички отношения между страните, включително и размера на отчисленията, които се правят към А. „М.“ [населено място] се определят от тези договори до момента на изтичането на срока им. Тези отношения не се преуредят с разрешенията по § 20, ал. 2 от ПЗРЗИДЗА (отм.), обнародван в ДВ бр. 118/20.12.2002 година. Тези разрешения имат характера на индивидуален административен акт и предвид изричната разпоредба на § 20, ал. 2, изр. 2 от ПЗРЗИДЗА (отм.), обнародван в ДВ бр. 118/20.12.2002 година, имат действие за в бъдеще, а именно от изтичането на срока на заварените договори. От този момент започват да действат и предвидените в разрешението на министъра на финансите условия за упражняване на дейността, включително и това за извършване на отчисления в посочения размер в полза на А. „М.“ [населено място]. Разпоредбата не предвижда изрично право на министъра на финансите да внася изменение във вече съществуващите договори, нито пък такова може да бъде извлечено чрез тълкуването на разпоредбата.
Освен това касационното обжалване на решението на Апелативен съд С. е допуснато и по процесуалноправния въпрос за това следва ли въззивният съд да се произнесе в мотивите на своето решение отменяйки първоинстанционното такова относно това кои факти, които са от значене за делото не са изяснени, кои фактически констатации на първата инстанция не са основани на доказателствата по делото, кои изводи не са обосновани и кои са незаконосъобразни. Несъобразяването на оспореното решение с изискванията на ППВС № 7/27.12.1965 година води ли до определянето на оспореното решение като необосновано и противоправно. По този въпрос следва да се има предвид, че съгласно чл. 236, ал. 2 във връзка с чл. 237 от ГПК към въззивното решение задължително следва да бъдат изложени мотиви, които трябва да съдържат най-кратко указание за спора, както и това какво е приел съда по отношение на фактите по този спор, като се посочи след обсъждане и преценка на кои доказателства е стигнал до този извод. Изрично е посочено, че при наличие на противоречиви доказателства съдът е задължен да изложи мотиви, за това кои приема и кои отхвърля като посочи причините за това. На последно място мотивите към съдебното решение трябва да съдържат преценката на съда за установените факти и приложението на закона към тях. Съгласно дадените с т. 5 от ППВС № 7/27.12.1965 година указания, които са валидни и към настоящия момент в решението си второинстанционният съд е длъжен да посочи точно коя част от обжалваното решение отменява и коя част остава в сила, а когато отменява решението, той трябва да укаже в мотивите точно кои факти, които са от значение за делото, не са изяснени, кои фактически констатации не са основани на доказателствата по делото, кои изводи са необосновани и кои незаконосъобразни. Ако второинстанционният съд намери, че обжалваното решение е неправилно само в една част, а в останалата част е правилно, той следва да го отмени само в неправилната част, а в останалата част да го остави в сила. Тези указания са доразвити в т. 2 от ППВС № 1/10.11.1985 година, където е посочено, че решението е единство от мотиви и диспозитив. Страната, която има правен интерес, може да обжалва решението изцяло или само отделна част от него. Втората инстанция оставя в сила диспозитива, ако след отстраняване на недостатъците в мотивите приеме за правилно същото разрешение. В такъв случай в мотивите се излагат правилните съображения, а също така и в т. 13 от ППВС № 1/10.11.1985 година, където е посочено, че решението се отменява и се връща за ново разглеждане, ако към него не са изложени мотиви и без тях не може да бъде извършена проверка на правилността му. Неизпълнението на това задължение, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за отмяна на решението, доколкото без тях не може да бъде проверена правилността на решението. Това може да бъде направено само ако доказателствата не са противоречиви и установяват признатото субективно право. За такова е признато и положението когато съдът не е дал квалификация на правото, но правните му изводи кореспондират на закона или не е посочил доказателствата, на които е основал фактическите си констатации и изводи, но те ги обосновават.
С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Апелативен съд С. е частично неправилно по следните съображения:
Съставът на Апелативен съд С. е приел от фактическа страна, че между [фирма] [населено място] и А. „М.“ [населено място] са били сключени договори за осъществяване на валутна търговия, въз основа на които дружеството е трябвало да извършва отчисления от реализирания оборот за всеки един от обектите, предмет на конкретния договор, към агенцията в размери от 0.5 % или 1.5 %, в зависимост от всеки един договор. Не съществувал спор, че на 30.12.2003 година Министърът на финансите е издал общо шест броя разрешителни, с които на [фирма] [населено място] е разрешено да извършва безмитна търговия, съгласно ЗА (отм.) и ППЗА (отм.). Всяко едно от тези разрешени е било издадено за срок от три години, считано от изтичането на заварения договор, сключен между [фирма] [населено място] и А. „М.“ [населено място] на 18.12.1991 година и на 30.11.1995 година, удължен с десет месеца. В т. 4 от всяко от тези разрешителни изрично било упомената, че [фирма] [населено място], ежемесечно до 10-то число на всеки календарен месец, отчислява по сметка на А. „М.“ [населено място] 2 на сто от стойността на реализирания през предходния календарен месец стокооборот. Разрешенията в тази си част са били обжалвани от [фирма] [населено място] и потвърдени с решение № 674/14.01.2011 година, постановено по адм. д. № 5730/2010 година по описа на ВАС, І-во отделение, което от своя страна е потвърдено с решение № 5849/27.04.2011 година, постановено по адм. д. № 2354/2011 година по описа на ВАС, петчленен състав. От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установявало, че общия размер на направените от [фирма] [населено място] отчисления за периода от 14.05.2005 година до крайния срок на всеки от договорите за валутна търговия е 455 996.69 лева, докато размерът му съгласно сключените през 1991 година и пред 1995 година договори би бил 116 626.21 лева. В срока на действие на тези договори била настъпила промяна в нормативната база, като с нормата на § 56 от ПЗРЗИД на Закона за митниците, обнародван в ДВ бр. 63/2000 година е предвидено, че лицата, получили разрешение за извършване на безмитна валутна търговия по реда на ПМС№ 15/1991 година за изменение на валутния режим и на Наредба № 1 за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на безмитна валутна търговия, какъвто е и [фирма] [населено място] могат да извършват безмитна търговия до изтичане на срока на договора, сключен между тях и ГУ „М.”, но не по-късно от 31.12.2002 година. Тази разпоредба е била отменена с § 26, ал. 2 от ЗИДЗА, обнародван в ДВ бр. 110/21.12.2001 година, която от своя страна е установила, че лицата получили разрешение за извършване на валутна търговия по реда на ПМС № 15/1991 г. на МС, заварени към 01.12.2001 година могат да извършват валутна търговия до изтичане на срока на договора, сключен между ГУ „М.”, удължен с десет месеца, през които същите са задължени да правят ежемесечни отчисления, съобразно първоначалната уговорка, като следва от ал. 3 на разпоредбата. В последствие с § 15 от ЗИДЗА, който е в сила от 01.01.2002 година бил изменен текстът на чл. 12в от същия закон, като е предоставено правомощие на Министъра на финансите да издава разрешение за безмитна търговия, като редът за това се определя с наредба на посочения министър. Издадената в изпълнение на тази законова делегация Наредба № 8/03.10.2002 година на Министъра на финансите в § 2, ал.1 регламентирала статута на заварените безмитни оператори, давайки им възможност да продължат извършването на безмитна търговия по същия ред и условия до провеждането на първия конкурс. С последващо изменение на ЗА, обнародвано в ДВ бр.118/2002 година, което било в сила от 01.01.2003 година-в § 20, ал. 2 било прието, че заварените безмитни оператори могат да упражнят предоставените им права и да подновят договорите, като получат ново разрешение за същите обекти до края на 2003 година Срокът на това разрешение започвал от изтичане на срока на заварения договор. В ал. 2 на същия § 20 било посочено изрично, че тези лица правят ежемесечни отчисления в размер на 2 на сто от реализирания стокооборот за безмитна търговия по сметка на А. „М.” за 10-месечния период. Именно при действието на тази разпоредба на [фирма] [населено място] са издадени обсъдените общо шест броя разрешения от Министъра на финансите от 30.12.2003 година. Тези разрешения били продължили срока на действие на вече предоставените права на [фирма] [населено място] при преходно установените условия и ред за упражняване на безмитна търговия-тези, при който са били сключени договорите с А. „М.“ [населено място] с изтекъл срок на действие, като са създали единствено ново условие – отчисленията от 2 на сто в полза на агенцията. С оглед на това е прието, че направените от [фирма] [населено място] са направени на правно основание.
По делото е установено, че със заповед № 196/02.12.1991 година на Министъра на финансите е било разрешено на ВТО „Т.“ [населено място], което впоследствие е преобразувано в [фирма] [населено място], е разрешено да извършва валутна търговия в посочените в заповедта обекти, като за целта извърши за своя сметка инвестиция в изграждането на търговските обекти и отчислява ежемесечно 0.5% или 1.5% от реализирания валутен стокооборот в полза на ГУ „М.” [населено място]. Въз основа на тази заповед е следвало да бъдат сключени договори между [фирма] [населено място] и ГУ „М.” [населено място], с които да се конкретизират правата и задълженията на страните във връзка с даденото разрешение.
Въз основа на горната заповед между [фирма] [населено място] и ГУ „М.” [населено място] са били сключени договори от 18.12.1991 година, първият, от които е за извършване на валутна търговия в зоната на митническия контрол на В.-М. г., В.-З., В.-И., Б., Р., Л. като отчисленията за ГУ „М.” [населено място] са определени в размер на 1.5% от реализирания валутен стокооборот. Предвидено е, че договорът влиза в сила от момента на сключването му и има действие за срок от десет години, считано от момента на откриване на магазините, в които ще се извършва валутна търговия. Вторият договор е за извършване на валутна търговия в зоната на ГКПП Р.-Д. мост като отчисленията за ГУ „М.” [населено място] са определени в размер на 0.5% от реализирания валутен стокооборот. Предвидено е, че договорът влиза в сила от момента на сключването му и има действие за срок от десет години, считано от момента на предаване на сградите на магазините, в които ще се извършва валутна търговия. Третият договор е за извършване на валутна търговия в зоната на ГКПП В., като отчисленията за ГУ „М.” [населено място] са определени в размер на 0.5% от реализирания валутен стокооборот. Предвидено е, че договорът влиза в сила от момента на сключването му и има действие за срок от десет години, считано от момента на предаване на сградите на магазините, в които ще се извършва валутна търговия. Четвъртият договор е за извършване на валутна търговия в зоната на ГКПП Малко Т., като отчисленията за ГУ „М.” [населено място] са определени в размер на 0.5% от реализирания валутен стокооборот. Предвидено е, че договорът влиза в сила от момента на сключването му и има действие за срок от десет години, считано от момента на предаване на сградите на магазините, в които ще се извършва валутна търговия. На 30.10.1995 година между Т.“ АД [населено място] и ГУ „М.” [населено място] е бил сключен пети договор за извършване на валутна търговия в зоната на ГКПП Кулата като отчисленията за ГУ „М.” [населено място] са определени в размер на 0.5% от реализирания валутен стокооборот ва щатски договори. Предвидено е, че договорът влиза в сила от момента на сключването му и има действие за срок от десет години, считано от момента на започване извършването на валутна търговия.
С оглед на уговорките в горепосочените договори за момента, в който същите пораждат действие трябва да се приеме, че първият договор е породил такова за обектите, намиращи се в М. г. В. на 01.01.1996 година, когато е сключен договор за наем между [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място], като срокът на действието му изтича на 01.01.2006 година. За обекта в Р. договорът е породил действие на 22.09.1995 година, когато е било издадено разрешение за ползване № 485/22.09.1995 година на валутен магазин на [фирма] [населено място], като срокът на действието му изтича на 22.09.2005 година. Вторият договор е породил действие на 25.05.1995 година, когато е било издадено разрешение за ползване № 270/25.05.1995 година на валутен магазин на територията на ГКПП Д. мост, като срокът на действието му изтича на 25.05.2005 година. Третият договор е породил действие на 29.05.1996 година, когато е било издадено разрешение за ползване № 19/29.05.1996 година за безмитен валутен магазин на територията на ГКПП-Ф. В., като срокът на действието му изтича на 29.05.2006 година. Четвъртия договор е породил действие на 04.11.1996 година, когато е било издадено разрешение за ползване № 128/04.11.1996 година за валутен магазин ГКПП М. Т., като срокът на действието му изтича на 04.11.2006 година. Петият договор е породил действие на 29.051996 година, когато е било издадено разрешение за ползване № 46/04.11.1996 година за валутен магазин ГКПП К., като срокът на действието му изтича на 29.05.2006 година.
Предвид посочените срокове на действие договорите са били действащи към момента на влизането в сила на § 56 от ПЗРЗИДЗМ, обнародван в ДВ бр. 63/2000 година. Съгласно тази разпоредба, която е била в сила от 01.01.2000 година (съгласно § 63 от ПЗРЗИДЗМ), лицата, получили разрешение за извършване на безмитна валутна търговия по реда на ПМС№ 15/1991 година за изменение на валутния режим и на Наредба № 1 за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на безмитна валутна търговия могат да извършват безмитна търговия до изтичане на срока на договора, сключен между тях и ГУ”М.”, но не по-късно от 31.12.2002 година. Тази разпоредба не предвижда автоматично изменение на срока на действие на заварените договори за извършване на безмитна валутна, търговия, до посочената в нея дата. Предвид на това не може да бъде прието, че горепосочените договори са били със срок на действие до 31.12.2002 година. Това следва и от обстоятелството, че тази разпоредба трябва да се счита отменена с разпоредбата на § 26, ал. 2 от ПЗРЗИДЗА (отм.), обнародван в ДВ бр. 110/21.12.2001 година, който е в сила от 01.01.2002 година, съгласно която лицата, получили разрешение за извършване на безмитна валутна търговия по реда на ПМС№ 15/1991 година за изменение на валутния режим и на Наредба № 1 за условията и реда за издаване на разрешения за извършване на безмитна валутна търговия заварени към 01.01.2001 година, какъвто е настоящия случай, могат да извършват безмитна търговия до изтичането на срока на договора, сключен между тях и Главното управление на митниците, удължен с десет месеца. Впоследствие в ДВ бр. 118/20.12.2002 година е обнародван ЗИДЗА (отм.). В § 20, ал. 1 от ПЗР на този закон е предвидено, че заварените оператори на обекти за безмитна търговия са длъжни да внесат и заявят за вписване в търговския регистър капитала си в съответствие с изискванията на чл. 12в, ал. 1 от ЗА (отм.) при кандидатстването за ново разрешение. Новото разрешение се издава след като капиталът бъде вписан. Същевременно в § 20, ал. 2 от ПЗР на закона е посочено, че безмитни оператори, на които с акт на министъра на финансите са предоставени права по предходни разрешения, за подновяването на договорите могат да упражнят тези права и да получат ново разрешение за съответните обекти до края на 2003 година. Срокът на новото разрешение започва от изтичане на срока на заварения договор. По силата на § 1 от ПЗРЗАДС, действието на този § 20 е продължило до влизането н сила на ЗБТ, обнародван в ДВ бр. 105/22.12.2002 година, който е в сила от 01.01.2007 година. Предвид на дадените отговори на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, следва, че разпоредбата на § 26, ал. 3 от ПЗРЗИДЗА (отм.), обнародван в ДВ бр. 110/21.12.2001 година, съответно новото разрешение по § 20 от ПЗР ЗИДЗА (отм.), обнародван ДВ бр. 118/20.12.2002 година имат действие в отношенията между [фирма] [населено място] и А. „М.“ [населено място] от момента на изтичането на срока на действие на заварените договори. Затова задължението за ежемесечните отчисления от стокооборота на [фирма] [населено място] е в размер на предвиденото във всеки един от договорите до изтичането на срока на същия. От заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза с вещо лице М. Л. А. се установява, че задължението на [фирма] [населено място] към А. „М.“ [населено място] за периода от 14.05.2005 година до изтичането на крайния срок на всеки един от договорите, съобразно установените в тях размери на отчисленията е общо 116 626.21 лева, докато дружеството е превело общо сумата от 455 996.69 лева. Налице е разлика от 339 370.48 лева, която е платена без основание и следва да бъде възстановена на [фирма] [населено място]. Плащането на тази сума не може да бъде обосновано с разпоредбата на § 26, ал. 3 от ПЗРЗИДЗА (отм.), обнародван в ДВ бр. 110/21.12.2001 година, тъй като предвидения в нея размер на вноските се прилага само по отношение на десетмесечния период по ал. 2 на същата разпоредба, с който действието на заварените договори се продължава след изтичането на срока им. Това плащане не може да бъде обосновано и с издадените по реда на § 20от ЗИДЗА (отм.), обнародван в ДВ бр. 118/20.12.2002 година, тъй като същите имат действие след изтичане на срока на заварените договори. Още повече, че в самите тях е посочено, че задължението за ежемесечно до 10-то число на всеки календарен месец, отчисляване по сметка на А. „М.“ [населено място] 2 на сто от стойността на реализирания през предходния календарен месец стокооборот важи за срока на разрешението. Поради това е без значение, че в тази си част разрешенията са потвърдени с решение № 674/14.01.2011 година, постановено по адм. д. № 5730/2010 година по описа на ВАС, І-во отделение, което от своя страна е потвърдено с решение № 5849/27.04.2011 година, постановено по адм. д. № 2354/2011 година по описа на ВАС, петчленен състав.
Задължено лице за връщане на посочените суми на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД обаче е само А. „М.“ [населено място], доколкото тя е самостоятелно юридическо лице и сумите са постъпили по нейната сметка. Доколкото М. на ф. [населено място] не е получавало сумите, предмет на иска, то не се е обогатило с тях без правно основание и не дължи възстановяването им. С оглед на това обжалваното решение трябва да бъде потвърдено в частта му, с която искът срещу М. на ф. [населено място] е отхвърлен.
С оглед горното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която искът срещу А. „М.“ [населено място] е отхвърлен и се постанови ново, с което А. „М.“ [населено място] бъде осъдена, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 339 370.48 лева, представляваща платени отчисления при първоначална липса на основание за периода от 14.05.2005 година до крайния срок на всеки един от сключените между страните договори, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 13.05.2010 година до окончателното плащане. При това следва да се вземе предвид, че тъй като вземането на [фирма] [населено място] е такова по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, то се погасява с предвидената в чл. 110 от ЗЗД обща петгодишна давност, независимо това, че задължението на дружеството към А. „М.“ [населено място] е било такова за периодични плащания. Затова предвид началната дата на периода-14.05.2005 година давността не е изтекла към момента на предявяването на иска-13.05.2010 година.
Предвид изхода на А. „М.“ [населено място] ще трябва да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 30 891.41 лева разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение пред всички инстанции.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 2256/19.11.2015 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по гр. д. № 1572/2015 година в частта му, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] [населено място], район „С.”, [улица] срещу А. „М.“ [населено място], [улица] иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 339 370.48 лева, представляваща платени отчисления при първоначална липса на основание за периода от 14.05.2005 година до крайния срок на всеки един от сключените между страните договори, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 13.05.2010 година до окончателното плащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А. „М.“ [населено място], [улица], на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, да заплати на [фирма] [населено място], район „С.”, [улица] сумата от 339 370.48 лева, представляваща платени отчисления при първоначална липса на основание за периода от 14.05.2005 година до крайния срок на всеки един от сключените между страните договори, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 13.05.2010 година до окончателното плащане, както и сумата от30 891.41 лева разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение пред всички инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2256/19.11.2015 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по гр. д. № 1572/2015 година в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.