Р Е Ш Е Н И Е
№ 327/17 г.
София, 28.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
При участието на секретаря Даниела Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5411 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.290 и следв. ГПК.
С определение № 839/27.07.2017г. е допуснато касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд от 15.VІ.2016г. по гр.д. № 1021/2016г. по касационната жалба на В. И. Г., представлявана от адвокат Н.А., за проверка на допустимостта му, както и по въпроса за задължението на съда да обсъди показанията на свидетелите – роднини на страната – и с оглед другите доказателства, да отчете установените противоречия между тях, тяхната очевидна заинтересованост от изхода на делото, че показанията не са основани на лични и преки впечатления на свидетелите, и да изложи съображения налице ли са основания за кредитирането им, поради произнасянето по него в противоречие с практиката на ВКС.
Касаторката В. И. Г. е изложила съображения за частична недопустимост и за неправилност на въззивното решение и е заявила искане за обезсилване в недопустимата му част, за отмяна в допустимите му части и отхвърляне на предявените срещу нея искове. Претендира разноски.
Ответниците по касационната жалба К. К. В. и В. Д. В. чрез адвокат Св.П. са изложили съображения за нейната неоснователност с искане за оставяне в сила на въззивното решение, евентуално за връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане. Претендират разноски.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 15.VІ.2016г. Старозагорският ОС е отменил решението на РС Ст.З. от 29.ІV.2015г. по гр.д. № 815/2014г., с което са уважени предявените от В. Г. срещу К. и В. В. искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД, и вместо него е постановил друго, с което във връзка със заявено от ответниците възражение е обявил за нищожен като привиден и сключен при условията на абсолютна симулация договорът за покупко-продажба от 21.ІV.2010г. с нот.акт № 170/2010г. между ищцата – сега касатор като купувач и К. и В. В. като продавачи на апартамент, находящ се в гр.Ст.З., съответно индивидуализиран, и е отхвърлил предявените ревандикационен иск и искове за присъждане на 300 евро, представляващи обезщетение за неоснователно ползване на процесния апартамент в периода 27.ХІІ.2013г. – 21.ІІ.2014г.
Въззивният съд е приел за основателно възражението на ответниците В. за абсолютна симулативност на договора за продажба. При липсата по делото на т.н. „обратно писмо” е направен извод, че е налице начало на писмено доказателство, каквото представлявало нарочното изявление на страните по гр.д. № 1419/2015г. на ОС Ст.З. /по което Р. В. К. е ищца, а В. Г. – ответница по иск по чл.422 ГПК/ за съществуваща симулация, приета в постановеното по него на 06.ХІ.2016г. решение, приобщено към настоящото дело на основание чл.266 ГПК, и в което по безспорен начин било доказано и прието, че всички разноски както по кредита на Г. от [фирма], така и по извършването на симулативната сделка /покупко-продажбата между страните по настоящото дело/, са заплатени от Р. К. – дъщеря на ответниците В.. Прието е, че е налице изключението по чл.165 ал.2 изр. последно ГПК, а именно, че ограничението не се отнася до трети лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях. С оглед на това са счетени за допустими свидетелски показания. Прието е, че показанията на свидетелите Р. Костандиева и на И. И. – живеещ на семейни начала с нея – установяват по безспорен начин привидността на сделката, както и действителните уговорки между страните, че извършването й е с цел да се получат 20000 евро по сключен от ищцата с [фирма] договор за кредит, които да се предоставят на сестрата на ищцата Г. Г. и на свидетелката Р. К. за започване на бизнес в Италия. Симулация може да се разкрие и на база косвени доказателства, водещи до единствен и несъмнен извод за наличието на такава. Няма пречка симулация да се установи от трети лица, стига те да имат правен интерес от това, каквото лице в случая се явява свидетелката. Установено е, че голяма част от сумата по кредита е внасяла свидетелката. Липсва житейска и правна логика семейството на „продавачите” да изплащат кредит, отпуснат на „купувачите” за имота, предмет на сделката – самият факт на плащане на голяма част от средствата доказва привидността на сделката по покупко-продажбата на процесния имот. Потвърждение на привидността е и фактът, че не е установено извършено от ищцата плащане в брой на 15000 евро, както е посочено в нотариалния акт – тя е била във физическа и финансова невъзможност да стори това. При тези обстоятелства е направен извод, че липсва съгласие между страните по договора да се породят правните му последици и за обвързването им от него, както и за липса на основната предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, тъй като ищцата не е собственик на претендирания имот поради нищожността на договора за покупко-продажбата му. С оглед на това е неоснователен и искът за обезщетение.
ВКС на РБ намира, че атакуваното въззивно решение в частта, с която е обявена нищожност на договора за покупко-продажба, сключен между страните, е недопустимо. Въззивният съд се е произнесъл в тази част въз основа на възражението на К. и В. В. за нищожност поради абсолютна симулация на договора за покупко-продажба, сключен с В. Г.. При липсата на предявени от тях инцидентен или насрещен искове в тази насока съдът е имал правомощие да се произнесе по възражението само в мотивите на решението. Като не е съобразил това, съдът е излязъл извън рамките на заявените пред него искания за защита, което обуславя частична недопустимост на постановеното от него въззивно решение /виж в този смисъл решение на ВКС І ГО по гр.д. № 1741/2009г./. Ето защо в посочената част решението следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено.
По поставения в изложението процесуалноправен въпрос въззивният съд се е произнесъл частично в противоречие с трайната практика на ВКС, която настоящият състав напълно споделя, обективирана и в решения на негови състави по гр.д. № 843/2009г. І ГО, по гр.д. № 477/2009г. ІІІ ГО, по гр.д. № 759/2010г. ІІ ГО, според която роднинската връзка на свидетел със страна по делото не е основание показанията му да се считат недостоверни, но те следва да се преценяват от съда отделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото, като се отчете дали има противоречия с тях, дали са основани на лични, преки и непосредствени впечатления и да се изложат съображения, обосноваващи кредитирането или некредитирането им.
В разглеждания случай съдът при преценката на показанията на допуснатите за установяване възражението на ответниците В. за симулативност на договора за покупко-продажба свидетели Р. К. и И. А. е взел предвид, че първата е дъщеря на ответниците В. и че живее с А. на съпружески начала, приел е, че показанията на К. не противоречат на останалите събрани доказателства, но без да съпостави твърдението й, че платила всички разходи по сделката и близо 4 години плащала по 160 евро по кредита, със заключението на съдебно-икономическата експертиза, че тя е платила 960 евро от общо платени по кредита 12035 евро, от които близо 5900 евро от В.Г. и 750 евро от сестра й Г. Г., и не е изложил мотиви за извършена преценка и дали показанията са основани на преки и непосредствени впечатления на свидетелите и с оглед на това дали те следва да бъдат кредитирани.
Касационната жалба е основателна. Въззивното решение в допустимите му части е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, довело да необоснованост и незаконосъобразност на изводите за нищожност поради привидност на сключения между страните договор за покупко-продажба.
Несъмнено установено и безспорно е по делото, че страните по договора не са съставили т.н. „обратно писмо“, доказващо, че действителната им воля не е отразената в договора и че не са искали настъпването на правните му последици.
Правилно въззивният съд е приел, че чл.165 ал.2 ГПК въвежда изключение от предвидената в чл.164 ал.1 т.2 и т.6 ГПК забрана за доказване на симулативност на договора за продажба със свидетелски показания. В нарушение на тези процесуални правила и в противоречие с доказателствата по делото, обаче, съдът е приел наличие на предпоставките за допустимост в случая на гласни доказателства.
Т.н. „начало на писмено доказателство“, предвидено в чл.165 ал.2 ГПК, преодоляващо забраната за свидетелски показания като доказателствено средство, е писмено доказателство, изходящо от другата страна по договора или удостоверяващо нейни /на другата страна по договора/ изявления пред държавен орган, правещи вероятно твърдението за привидност на изразеното в документа съгласие. Такова ограничение законът не предвижда за трети по отношение на оспорения документ лица, както и за наследниците, когато той е насочен срещу тях.
Изводът в разглеждания случай, че „е налице изключението по чл.165 ал.2 изр.последно, защото ограничението не се отнася до третите лица и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях, и че начало на писмено доказателство е „нарочното изявление на страните за съществуваща симулация, приета в решението от 06.11.2015г. по гр.д. № 1419/2015г. на ОС Ст.З., в което по безспорен начин било доказано и прието, че всички разноски както по кредита на Г. от [фирма], така и по извършването на симулативната сделка /покупко-продажбата между страните по настоящото дело/, са заплатени от Р. В.К. /дъщеря на ответниците В./“ е напълно необоснован и противоречащ на посочените в процесуалния закон изисквания за това. На първо място, ответниците В. не са нито трети лица, нито наследници по смисъла на чл.165 ал.2 ГПК по отношение на оспорения от тях по настоящото дело договор, а са страни по него, което прави неприложимо относно тях правилото, съдържащо се в последното изречение на посочената разпоредба. Без значение в настоящия случай е приетото в мотивите на решението по гр.д. №1419/2015г. във връзка с твърдението на ищцата по него Р. К. за привидност на договора за продажба. И второ, в представените по делото писмени доказателства, представляващи преписи от протоколи за проведени в производството във връзка с посоченото гр.д. № 1419/2015г. съдебни заседания, въобще не се съдържат данни за направено от В.Г. изявление пред съда, правещо вероятно твърдението на ответниците К. и В. В. за привидност на сключения помежду им договор за покупко-продажба. А видно от доклада по чл.146 ГПК на първоинстанционния съд по гр.д. № 2494/2014г., в писмения си отговор /възпроизведен и в решението от 06.11.2015г. по гр.д. № 1419/2015/ „В.Г. е оспорила предявения срещу нея иск за парично вземане, както и твърдението на ищцата Р.К. за уговорки помежду им за връщане на имота в срок от два месеца – договорката между Г. и продавачите била да ги изчака няколко месеца, докато освободят жилището“ /виж на гърба на л.48 от второинстанционното дело/. Без значение относно валидността на договора е кой е заплащал разноските по кредита на В.Г. и по закупуването на имота, както и имала ли е тя физическа и финансова възможност и извършила ли е плащане на 15000 евро, както е отразено в нотариалния акт.
Недопустимостта при тези обстоятелства на свидетелски показания за установяване привидност на сключения между страните договор за продажба обосновава неговата валидност.
По изложените съображения атакуваното въззивно решение в допустимите му части е неправилно и следва да бъде отменено, като спорът бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.
Установено е по делото, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот, придобит от нея по сключения с ответниците В. договор за покупко-продажба, предмет на нотариален акт № 170, т.ВТОРИ, рег. № 1597, д. № 101/21.04.2010г. Несъмнено и безспорно е и че ответниците държат имота, основание за каквото те не са установили. Ето защо предявеният ревандикационен иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено правото на собственост на ищцата относно имота и ответниците бъдат осъдени да й предадат собствеността и владението върху него.
Основателен с оглед и приетото от първоинстанционния съд заключение на съдебно-икономическа експертиза е и искът на В.Г. за присъждане на 300 евро, представляващи претендирания размер обезщетение за ползването от ответниците на процесния имот без основание през периода 27.12.2013г. – 21.02.2014г., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2014г. /датата на предявяването на иска/ до окончателното изплащане.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на касаторката се дължат и всички направени от нея разноски за производството по делото с оглед изхода на спора по него.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответниците по касация разноски не се следват.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решението на Старозагорския окръжен съд, втори граждански състав, № 191/15.06.2016г. по гр.д № 1021/2016г. в частта, с която е обявен за нищожен като привиден, сключен при условията на абсолютна симулация, договорът, предмет на нот.акт № 170 т.ВТОРИ, рег. № 1597, д. № 101/21.04.2010г., с който К. К. В. и В. Д. В. са продали на В. И. Г. апартамент № 33, находящ се в гр.Ст.З., [улица], вх.А, етаж трети, ведно с прилежащото му избено помещение № 13 и с 1.322% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОТМЕНЯВА решението на Старозагорския окръжен съд, втори граждански състав, № 191/15.06.2016г. по гр.д № 1021/2016г. в отхвърлителните му части по исковете по чл.108 ЗС и по чл.59 ЗЗД и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. К. В. и В. Д. В., и двамата от гр.Ст.З., че В. И. Г. със съдебен адрес в с.гр., ЕГН [ЕГН], е собственик на апартамент № 33, находящ се в гр.Ст.З., [улица], вх.А, етаж трети, състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня, тоалетна, антрета и два балкона, ведно с прилежащото му избено помещение № 13 и с 1.322% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, представляващо п-л І кв.38 по плана на гр.Ст.З., придобит по договор за покупко-продажба, предмет на нотариален акт № 170 том ІІ рег. № 1597 д. № 101/2010г.
ОСЪЖДА К. К. В. и В. Д. В., и двамата от гр.Ст.З., да предадат на В. И. Г. със съдебен адрес в с.гр., ЕГН [ЕГН], владението върху апартамент № 33, находящ се в гр.Ст.З., [улица], вх.А, етаж трети, състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня, тоалетна, антрета и два балкона, ведно с прилежащото му избено помещение № 13 и с 1.322% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, представляващо п-л І кв.38 по плана на гр.Ст.З..
ОСЪЖДА К. К. В. и В. Д. В., и двамата от гр.Ст.З., да заплатят на В. И. Г. със съдебен адрес в с.гр., ЕГН [ЕГН], общо 300 /триста/ евро обезщетение за ползването без основание през периода 27.12.2013г. – 21.02.2014г. на апартамент № 33, находящ се в гр.Ст.З., [улица], вх.А, етаж трети, състоящ се от две спални, дневна, кухня, баня, тоалетна, антрета и два балкона, ведно с прилежащото му избено помещение № 13 и с 1.322% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, представляващо п-л І кв.38 по плана на гр.Ст.З., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2014г. /датата на пред явяването на иска/ до окончателното изплащане, както и 5045лв. направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: