– 2 –
РЕШЕНИЕ
№ 337
гр. София 03.04.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 06.12.2017 (шести декември две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3861 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 16 915/13.06.2016 година, подадена от Д. А. Н., срещу решение № 587/28.04.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3329/2015 година.
С решение № 587/28.04.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3329/2015 година е потвърдил решение № 38875/09.10.2015 година на Районен съд Варна, ХLІІІ състав, постановено по гр. д. № 5568/2014 година в частта му, с която са отхвърлени предявените от Д. А. Н. срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № 30/2007 година на К. П. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара и иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че [фирма] [населено място] не е собственик на имота по договора за покупко-продажба. Наред с това първоинстанционното решение е обезсилено в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Д. А. Н. срещу [фирма] [населено място], иск с правно основание чл. 26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожност на споразумение от 02.02.2007 година с нотариална заверка на подписите с рег. № 689/13.02.2007 година на Й. Х. Л.-нотариус с район на действие района на Районен съд София, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, с което е уговорено прехвърляне на недвижим имот, поради противоречие с разпоредбите на чл. 152 и чл. 209 от ЗЗД, заради наличие на уговорки за обратно изкупуване обективирани в предварителен договор с нотариална заверка на подписите от 23.07.2007 година и производството в тази част е било прекратено.
В касационната си жалба с вх. № 16 915/13.06.2016 година Д. А. Н. твърди, че обжалваното решение на Окръжен съд Варна е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявените от жалбоподателката срещу [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] искове да бъдат уважени.
Ответниците по касационната жалба с вх. № 16 915/13.06.2016 година [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] са подали отговори с вх. № 22 809/17.08.2016 година и с вх. № 23 090/22.08.2016 година, с които са изразили становище, че жалбата е неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение на бъде потвърдено.
Останалите страни М. Ж. Т. и К. О. Б. не са подали отговор на жалбата като не са изразили становище по допустимостта и основателността й.
Д. А. Н. е била уведомена за обжалваното решение на 17.05.2016 година, а касационната й жалба е с вх. № 16 915/13.06.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 898/22.08.2017 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на за това налице ли е симулация при договор за покупко-продажба на недвижим имот, по който страните действително са целели прехвърлянето на собствеността, но не срещу описаната в нотариалния акт престация,, а срещу друга, описана в друг документ извън текста на договора; налице ли е симулация в случаите, когато един договор за покупко-продажба на недвижим имот, в който съдържанието на договорките се свежда единствено до прехвърлянето на правото на собственост срещу парична цена, представлява елемент от поредица проектирани юридически действия, посредством които страните се домогват да постигнат друг правен резултат-прехвърляне на правото на собственост срещу задължението на строителя да застрои терена и да прехвърли собствеността върху част от постройката и за това при формулирана искова претенция за обявяване на един договор за покупко-продажба за нищожен поради привидност, за разкриване на симулацията и за обявяване на прикритата сделка за нищожна поради противоречие със закона, обоснована с твърдения в обстоятелствената част от иска, че продажбата е симулативна и прикрива комплексен договор за прехвърляне на правото на собственост срещу задължение за строителство, в който се съдържа уговорка за обратно изкупуване и удовлетворяване на кредитора с непредвидени от закона способи, следва ли главният иск за обявяване на привидния договор за нищожен да се квалифицира като такъв за установяване недействителността на сделката като абсолютно симулативна
Във връзка с така поставените въпроси следва да се посочи, че привидните договори са тези, при които страните по тях са се съгласили, че няма да бъдат обвързани от правните им последици. С тях се цели да се създаде привидност пред третите лица за това какви да действителните отношения между страните. Когато волята им е била, че въобще няма да бъдат обвързани от последиците от договора и няма да си дължат престациите по него, а целта им е била само да създадат привидност за съществуващите между тях правоотношение и за тяхното съдържание е налице абсолютна симулация. В случаите, когато изразената воля е страните да си дължат нещо различно от посоченото в договора е налице относителна симулация. При последната са налице две съглашения-явно, прикриващо действителните отношения между страните и прикрито такава, което урежда тези отношения. Както при абсолютната така и при относителната симулация привидният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД, като и в двата случая страните не са обвързани от правните му последици. В случаите на абсолютна симулация договорът въобще не обвързва страните. В случаите когато с привидният договор страните са прикрили друго съглашение, то по силата на чл.17, ал. 1 от ЗЗД, те са обвързани от него, ако са налице изискванията за неговата действителност. В случаите, когато прикритото съглашение е нищожно на друго основание, то също както и привидното не обвързва страните. Всяка една от страните по привидния договор може да предяви иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД за установяване на неговата нищожност. Този иск обаче не е идентичен с иска за установяване на привидната симулация по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД. Двата иска са с различен предмет. С този по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД се цели само установяване на нищожността на привидния договор, докато с този по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД се цели да бъдат установени действителните отношения между страните, такива каквито са по прикритото споразумение. Затова страната, която иска да се позове само на последиците от нищожността на привидния договор, но без да се да се счита обвързана от привидното съглашение има интерес от предявяването на иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД за установяване на нищожността на привидния договор, но няма такъв за предявяване на иск по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за установяване на относителната симулация и действителните отношения между страните. Ответникът по предявения иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД може да се брани с възражение за това, че е налице относителна симулация и страните са обвързани от прикритото съглашение или да предяви насрещен иск по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за установяване на това съглашение. Срещу тази защита на ответника ищецът може да противопостави възражение за нищожност на прикритото съглашение на някое от посочените в чл. 26 от ЗЗД основания. Искът с правно основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД има за предмет установяване на действителните отношения между страните, основани на прикритото съглашение, поради което с оглед на разпоредбата може да бъде уважен, ако това съглашение е действително. Затова е допустимо съединяването му с иск по чл.. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД за нищожност на привидния договор, но не и с иск по чл. 26 от ЗЗД за нищожност на прикритото съглашение, доколкото последицата от тази нищожност е неоснователността на иска по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД. Искът по чл. 26 от ЗЗД или възражението за нищожност на прикритото съглашение е средство за защита срещу иска за установяване на относителната симулация по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Варна е частично неправилно по следните съображения:
Договора за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № 30/2007 година на К. П. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара е бил сключен между Д. А. Н. и [фирма] [населено място], вследствие на споразумение от 02.02.2007 година с нотариална заверка на подписите с рег. № ***/13.02.2007 година на Й. Х. Л.-нотариус с район на действие района на Районен съд София, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара. С него Д. А. Н. е поела задължението да прехвърли на дружеството по данъчна оценка недвижимия имот срещу записаните, но незаплатени от нея и М. Ж. Т. акции. След това прехвърляне Д. А. Н. и М. Ж. Т. не са дължали никакви средства във връзка с учредяването и с дейността на [фирма] [населено място]. Дружеството е трябвало да предприеме всички необходими действия за извършването на строеж в имота, като в едномесечен срок след снабдяването с всички необходими документи за учредяването на правото на строеж Д. А. Н. и М. Ж. Т. ще прехвърлят притежаваните от тях акции в [фирма] [населено място] на [фирма] [населено място] и К. О. Б., като в замяна на това [фирма] [населено място] ще им учреди право на строеж, в обем който да съответства на процентното участие в капитала на дружеството. Самото строителство е трябвало да бъде извършено изцяло за сметка на [фирма] [населено място], [фирма] [населено място] и К. О. Б..
Същевременно на 23.02.2007 година е бил сключен и предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот, с нотариална заверка на подписите с рег. № ***/23.02.2007 година и рег. № ***/27.02.2007 година на К. П. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, с който [фирма] [населено място] се е задължило да продаде на Д. А. Н. и М. Ж. Т. имота при цена равна на актуалната данъчна оценка към момента на сключването на окончателния договор, която ще се счита платена от купувачите, след като същите прехвърлят притежаваните от тях акции от [фирма] [населено място] на останалите акционери в дружеството. Окончателният договор е трябвало да бъде сключен в срок от три години от регистрацията на [фирма] [населено място], ако до изтичането на този срок не бъде извършено строителството на сграда в имота. С анекс от 16.03.2010 година, този срок е променен и е станал едногодишен, считано от влизането в сила на ПУП за имота и при условие, че не е открита строителна линия и ниво и съгласуване между страните па предварителен договор на графика (етапите) на строителството.
Във връзка с това въззивният съд е преценил, че е предявен иск за абсолютна симулация, а не такъв за относителна. Д. А. Н. имала интерес от отпадането на вещно-прехвърлителния ефект на договора за покупко-продажба, което можело да стане само при абсолютна симулация. Същевременно не бил предявен положителен установителен иск за установяване на прикритата сделка или за нейното изпълнение. Самата Н. не се е позовала на такива обстоятелства, а напротив твърдяла недействителност на прикритото съглашение, но не е обосновал правния си интерес от това. Затова искът за обявяване на недействителността на споразумение от 02.02.2007 година с нотариална заверка на подписите с рег. № 689/13.02.2007 година на Й. Х. Л.-нотариус с район на действие района на Районен съд София, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара бил недопустим.
Въззивният съд е приел, че страните по споразумението са постигнали съгласие за прехвърлянето на правото на собственост върху недвижимия имот, при посочената цена. Фактът, че тази цена е с оглед наличие на други уговорки между страните, касаещи прехвърлени вече поименни, но незаплатени от ищцата и третото лице акции, поети за в бъдеще от ответниците задължения за липса на финансови претенции към ищцата и третото лице за реализиране дейността на дружеството, за изграждане на сграда и прехвърляне на права на строеж, както и поетите от ищцата задължения за връщане на дружеството на поименните акции, не касаел извода за действително изразена от страните воля за прехвърляне собствеността върху имота. Всички тези допълнителни уговорки се отнасяли отношенията между сраните във връзка с реализиране на претенциите на Д. А. Н. и М. Ж. Т. за получаване на процент от застроената площ. Реализирането на тези претенции обаче не водело до извод, че страните не са желаели прехвърляне право на собственост върху земята. Даже напротив, никъде в цитираното споразумение не била заложена клауза за връщане на вещното право на собственост от [фирма] [населено място] на Н. след реализиране на сделката. Прехвърлянето на застроена площ било свързано с връщане на притежаваните, но незаплатени от Д. А. Н. и М. Ж. Т. акции. Връщането на собствеността върху земята, извършено с атакуваната сделка, не било уговорено да бъде извършено ведно с прехвърлянето на процент от застроената площ срещу връщане на получените акции. С оглед обезпечаване изпълнението на споразумението от 02.02.2007 година страните били сключили и предварителен договор, с който са уговорили че при неизпълнение на задължението на [фирма] [населено място] и при връщане на акциите от страна на Д. А. Н. и М. Ж. Т., дружеството ще прехвърли обратно собствеността на имота. Последиците, предвидени в посочения предварителен договор, били идентични с последиците, предвидени при развалянето на договор поради обективно неизпълнение или при наличие на виновно неизпълнение и от двете страни- всяка от страните да върне полученото по нереализирания договор и да се възстанови положението отпреди сключването му. Затова съставът на Окръжен съд Варна е приел, че с този предварителен договор страните са уредили отношенията си при евентуално неизпълнение на споразумението от 02.02.2007 година, а не са обективирали липса на действителна воля за прехвърляне собствеността върху имота. Такъв извод не можело да бъде направен и като се съобразяла и волята на страните, обективирана в самото споразумение. Като краен резултат било видно, че със споразумението страните са постигнали съгласие срещу прехвърляне правото на собственост върху земята на цената на данъчната й оценка ответното дружество да построи и прехвърли процент от застроената площ. Прехвърлянето на акции на Д. А. Н., както и връщането им при изпълнение са били само уговорени като гаранции за изпълнение на поетото със споразумението задължение и от двете страни. Прехвърлянето на правото на собственост е било част от поетото по споразумението задължение за постигане на крайната цел. Задължението било валидно поето и изпълнено според действителната воля на страните, като привидност не била налице.
Установената от състава на Окръжен съд Варна не се оспорва от страните в производството, като се оспорват само направените във връзка с нея правни изводи на съда, намерили израз в обжалваното решение. Оспорваният договор от 02.02.2007 година, обективиран с нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № 30/2007 година на К. П. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара е бил сключен между Д. А. Н. и [фирма] [населено място] и с него е било прехвърлено правото на собственост върху описания в акта недвижим имот. Това прехвърляне е било оформено като договор за покупко-продажба срещу цена равна на данъчната оценка на имота. Видно от споразумение от 02.02.2007 година с нотариална заверка на подписите с рег. № ***/13.02.2007 година на Й. Х. Л.-нотариус с район на действие района на Районен съд София, вписан под № 263 в регистъра на Нотариалната камара целения от страните по оспорвания договор резултат е различен от този по договора за покупко-продажба. Срещу така прехвърленото право на собственост Д. А. Н. е следвало да получи правото на собственост върху реално определени обекти от сградата, която [фирма] [населено място] е трябвало да построи върху имота, предмет на договора, заедно със съответната част от правото на строеж върху терена. Следователно срещу прехвърленото му право на собственост върху недвижимия имот [фирма] [населено място] е поело задължението да построи сграда, в същия, като обезщети Д. А. Н. с реално определени обекти от тази сграда, заедно с прилежащото към тях право на строеж върху терена. Това задължение по своето съдържание е различно от задължението за заплащане на продажната цена, което от своя страна води и до различни последици в случай на неизпълнението му. Предвид на това с оглед на отговора на правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, договорът за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № 30/2007 година на К. П. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, сключен между Д. А. Н. и [фирма] [населено място] се явява симулативен по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД.
С оглед на изложеното обжалваното решение на Окръжен съд Варна следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Д. А. Н. срещу [фирма] [населено място] иск, с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1, т. 5 от ЗЗД, за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № 30/2007 година на К. П. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, сключен между Д. А. Н. и [фирма] [населено място]. Ответникът по този иск [фирма] [населено място] не е направил възражение и не е предявил насрещен иск по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД за установяване на относителната симулация по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД и за установяване на обвързаността на страните от прикритото съглашение. Твърденията му са за това, че така оспорваният договор е действителен и е породил действие между страните по него. От своя страна за Д. А. Н. липсва правен интерес от една страна да установява съществуването на привидното съглашение по реда на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, а от друга неговата нищожност на някое от посочените в закона основания за това. С оглед на това обжалваното решение на Окръжен съд Бургас е законосъобразно в частта му, с която първоинстанционното решение е обезсилено в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Д. А. Н. срещу [фирма] [населено място], [фирма] [населено място] и М. Ж. Т. иск с правно основание чл. 26, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожност на споразумение от 02.02.2007 година с нотариална заверка на подписите с рег. № 689/13.02.2007 година на Й. Х. Л.-нотариус с район на действие района на Районен съд София, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, с което е уговорено прехвърляне на недвижим имот, поради противоречие с разпоредбите на чл. 152 и чл. 209 от ЗЗД, заради наличие на уговорки за обратно изкупуване обективирани в предварителен договор с нотариална заверка на подписите от 23.07.2007 година и производството в тази част е било прекратено. Въпросът за евентуалната недействителност на прикритото споразумение следва да бъде разрешен между страните по него, каквито [фирма] [населено място] и М. Ж. Т. не са. Освен това самото споразумение не документира евентуалното прикрито съглашение, а представлява само доказателство за съществуващите между страните уговорки и отношения, от които може да бъде направен извод за неговото съдържание. С оглед на това обжалваното решение в тази му част следва да бъде потвърдено.
Установяването на нищожността на договора за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № 30/2007 година на К. П. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара е бил сключен между Д. А. Н. и [фирма] [населено място] на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД от своя страна води до уважаване и на предявения от Д. А. Н. срещу [фирма] [населено място] отрицателен установителен иск, по чл. 124, ал. 1 от ГПК, за това че дружеството не е собственик на недвижимия имот, предмет на този договор. Затова обжалваното решение на Окръжен съд Бургас следва да бъде отменено и в частта му, с която е този иск е отхвърлен като се постанови друго такова, с което искът бъде уважен.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 587/28.04.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3329/2015 година в частта му, с която са отхвърлени предявените от Д. А. Н. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] срещу [фирма] [населено място], район „О.“, [улица]/82 искове с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД и чл. 124, ал. 1 от ГПК, за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № 30/2007 година на К. П. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, сключен между Д. А. Н. и [фирма] [населено място], като симулативен и за признаване за установено по отношение на [фирма] [населено място], че дружеството не е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], представляващ поземлен имот № ******, с площ 15 756.00 м2, при граници : поземлен имот № ******, поземлен имот № ****** и поземлен имот № ******, който имот по действащата кадастрална карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-73/23.06.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК, представлява поземлен имот с идентификатор № *****.****.*** с площ от 5595.00 м2 и поземлен имот с идентификатор № *****.****.*** с площ от 9985.00 м2 и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА по иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД, предявен от Д. А. Н. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] срещу [фирма] [населено място], район „О.“, [улица]/82, нищожността на договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № 30/2007 година на К. П. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Варна, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, сключен между Д. А. Н. и [фирма] [населено място], като симулативен такъв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от Д. А. Н. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] срещу [фирма] [населено място], район „О.“, [улица]/82, че [фирма] [населено място] не е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], представляващ поземлен имот № ******, с площ 15 756.00 м2, при граници : поземлен имот № ******, поземлен имот № ****** и поземлен имот № ******, който имот по действащата кадастрална карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-73/23.06.2008 година на Изпълнителния директор на АГКК, представлява поземлен имот с идентификатор № *****.****.*** с площ от 5595.00 м2 и поземлен имот с идентификатор № *****.****.*** с площ от 9985.00 м2.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 587/28.04.2016 година на Окръжен съд Варна, постановено по гр. д. № 3329/2015 година в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.