2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
гр. София, 10.04.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на втори април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 658 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.73 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба на М. на Република България против решение от 15.11.2017 г. на Д. към К. на Република България, постановено по дисциплинарно дело № 32/2017 г..
Ответникът по жалбата Ч. А. С. А. е представил писмен отговор, с който оспорва жалбата, което становище поддържа в открито съдебно заседание, чрез своя процесуален представител.
В открито съдебно заседание, представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Дисциплинарното производство пред Д. към К. на Република България е образувано по искане на К. на Република България.
Не се спори по фактите, изложени в искането за налагане на дисциплинарно наказание, а именно:
Изпълнително дело № 20167570400008 по описа на Ч. А. С. А. с рег.№… с район на действие Окръжен съд – Пловдив е образувано по издаден изпълнителен лист против Д. Д. Р., с който същата е осъдена да заплати на А. С. А. /Ч./ сумата 7600 лева, представляващи съдебни разноски по водено гражданско дело от Д. Р., против Ч. А. С. А.. Делото е образувано на 28.09.2016 г., като в предходен момент – с договор за цесия от 15.09.2016 г., Ч. А. С. А. прехвърля вземането си по изпълнителния лист на трето лице – Н. А. Н., като цесията е съобщена на длъжника по изпълнителния лист на 26.09.2016 г., като договора за цесия и уведомлението до длъжника за извършената цесия са приложени към молбата за образуване на изпълнително производство, подадена от цесионера Н. Н.. На датата на постъпване на молбата, с разпореждане, Ч. А. С. А. е образувал изпълнително дело. На същата дата е изплатена и призовка за доброволно изпълнение по представения изпълнителен лист, както и е изпратено запорно съобщение по отношение на получаваното от длъжника по изпълнителния лист трудово възнаграждение.
С молба от 08.11.2016 г., длъжникът по изпълнителното дело Д. Р. е изложила фактите по делото и е направила отвод на съдебния изпълнител, тъй като същия е бил страна по гражданското дело с нея, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, като на това основание е изложила съмнения в безпристрастността на съдебния изпълнител.
Ч. А. С. А. се е отвел от изпълнителното дело с постановление, издадено на 12.04.2017 г. и изпълнението е прехвърлено на друг частен съдебен изпълнител.
Действително, частният съдебен изпълнител няма право и законово основание да откаже образуването на изпълнително дело въз основа на валидно изпълнително основание. След образуване на изпълнителното производство, при направен отвод със съмнения относно безпристрастността на съдебния изпълнител, той е длъжен да прецени основанията, изложени в молбата за отвод и да си направи такъв, ако счете същите за основателни. Съдебния изпълнител, на основание чл.22 ГПК, е длъжен да си направи отвод и без да е налице изрично искане от страна в изпълнителния процес, ако прецени че е налице кое да е от основанията по чл.22 ГПК. При направен отвод с молба от страна в процеса, същият дължи произнасяне и то незабавно, като в този смисъл е налице нарушение, предвид безспорното обстоятелство, че съдебният изпълнител си е направил отвод, но едва повече от пет месеца, след като е постъпило искане за отвода от длъжника в изпълнителното производство. Настоящия състав на ВКС счита, че след образуването на изпълнителното дело, за съдебния изпълнител са били налице основанията за отвод, доколкото за него е било известно, като страна в процеса, по който е издаден изпълнителния лист, както и с оглед договора за цесия, по който същия е бил страна, че с длъжника за били противни страни по гражданското дело и този факт, сам по себе си води до съмнения в неговата безпристрастност. Вместо отвод, съдебния изпълнител е събрал дължимите държавни такси, които отново ще бъдат възложени в тежест на длъжника, което само по себе си не представлява изпълнително действие, но с оглед основателността на отвода, както е приел и самия съдебен изпълнител, води до извод за недобросъвестност при изпълнение на своите права и задължения по образуваното изпълнително дело. Състава на ВКС приема, че несвоевременното отвеждане от изпълнителното дело представлява нарушение от страна на ответника в дисциплинарното производство, за което следва да му бъде наложено наказание. Не е необходимо, при наличието на основания за отвод /както е приел и самия ответник/, да са налице вреди за страна в изпълнителния процес, за да е основателно искането за налагане на наказание. Наличието на вреди следва да се преценява при размера на наказанието, но липсата на такива не е основание да се приеме, че липсва основание за налагането на наказание, предвид обстоятелството, че липсата на вреди не води до извод за липсата и на нарушение по конкретното дисциплинарно производство.
По размера на наказанието.
Нарушението не е довело до настъпването на вреди, доколкото не са предприети изпълнителни действия, но самото забавяне за един период от около пет месеца, период, през който при липсата на основания за отвод биха се предприели действия може да се приеме, че за длъжника биха настъпили вреди, с оглед лихвата за забава, която се начислява върху сумата, която би се събрала в хода на изпълнението, но доколкото такива доводи в искането няма, този факт не следва да се взима предвид при определянето на наказанието. Предвид изложеното, състава приема, че нарушението не е тежко и следва да се наложи възможно най-лекото наказание, предвидено в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗЧСИ – порицание.
С оглед изхода на спора, в полза на жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 вр. чл.23, т.4 НЗПП, в размер на 100 лева.
Водим от горното, състава на ВКС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 15.11.2017 г. на Д. към К. на Република България, постановено по дисциплинарно дело № 32/2017 г., като вместо него постановява:
НАЛАГА на Ч. А. С. А. с рег.№ .. с район на действие Окръжен съд – Пловдив на основание чл.73, ал.4 вр. чл.68, ал.1, б.”а” ЗЧСИ дисциплинарно наказание „порицание”.
ОСЪЖДА Ч. А. С. А. с рег.№ .. с район на действие Окръжен съд – Пловдив да заплати на М. на основание чл.78, ал.8 вр. чл.23, т.4 НЗПП, сумата в размер на 100 /сто/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.