РЕШЕНИЕ
№ 165
София, 18. юли 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4242 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 217/27.07.2017 на Пернишкия окръжен съд по гр. д. № 380/2017, с което е потвърдено решение № 84/11.05.2017 на Радомирския районен съд по гр. д. № 259/2016, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 6.576 лева. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за приложното поле на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ в случаите когато работникът или служителят нито е уведомил, нито е представил на работодателя болничен лист.
По повдигнатия материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения работникът, който се е явил на работа и му е връчена заповед за уволнение, не се ползва с предварителна закрила, макар и за същия ден да има издаден болничен лист за временна нетрудоспособност, ако работодателят не е уведомен и болничният лист не е представен преди това. Същото важи и когато работникът не се е явил на работа и заповедта за уволнение му е връчена по пощата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „горски надзирател“ по безсрочен трудов договор за неопределено време, като със заповед № РД-07-18/12.02.2016 (връчена на 12.02.2016 г. при отказ в присъствието на двама свидетели), на ищеца е наложено дисциплинарното наказание “уволнение”, на основание чл. 187, т. 3 и т. 10 и чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, за нарушения на трудовата дисциплина: на 01.02.2016 г. в охранителен участък „К.“ не е изпълнил възложените му със заповед № РД-07-30/12.10.2015 и описани в ЗГ и в длъжностната му характеристика функции по опазване на горските територии; на 01.02.2016 г. не е изпълнил нареждане, дадено с писмо изх. № 316/10.03.2015; на 01.02.2016 г. не е изпълнил трудовите си задължения да опазва поверената му горска територия, като не е осъществил контрол на терен и по документи, във връзка с предстояща експедиция на дървесина от временен склад от подотдел 115-е, вследствие, на което е допуснал да бъде извършено нарушение, което не е регистрирал – разтоварване от два товарни автомобила на дърва за огрев, които не са маркирани с КГМ и не са придружени с превозен билет на 01.02.2016г. в района между двата моста на влизане от [населено място] в [населено място]. Съгласно болничен лист № Е./12.02.2016 г., болничен лист № Е./17.02.2016 г. и болничен лист ЛАК № 271/08.03.2016 г. се установява, че за периода 12.02.2016 г. – 27.03.2016 г., на ищеца е бил разрешен отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване. С последваща заповед № РД-06-1/08.03.2016 работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, считано от посочената дата, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Въззивният съд е приел, че предвид липсата на данни болничните листове да са отменени по установения ред нито съществуват доказателства, които да оборват същите, към момента на връчване на процесната заповед за уволнение от 12.02.2016 г., обусловила прекратяването на трудовото правоотношение между страните, не е преодоляна закрилата по чл. 333 КТ и работникът е ползвал законно разрешен отпуск за временна неработоспособност (основание за предварителна закрила срещу уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, предпоставящо разрешение на инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение), като втората заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е без значение и има само констативен характер. Като неоснователно е прието възражението на ответника, че не е уведомен за издаването на болничния лист на 12.02.2016 г., а едва на 15.02.2016 г., доколкото не изключена възможността работникът да е уведомил работодателя си за издаването му преди това. Прието е, че представянето на болничен лист пред работодателя в по-късен момент е без значение за задължението на работодателя да поиска съгласие от инспекцията по труда по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, защото самото наличие на болничен лист, представен по делото, който установява обективния факт на нетрудоспособността и нейната продължителност, е достатъчно доказателство, че работникът попада под закрилата на чл. 333 КТ (както и без значение за законността на уволнението е твърдението на работодателя, че не е знаел за нетрудоспособността на работника към датата на уволнението). Като недоказано е прието възражението на ответника за злоупотреба с право, че работникът се е явил и присъствал на работа и не е съобщил за разрешен отпуск по болест, вкл. и при връчване на заповедта за уволнение. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че към момента на уволнението, извършено с процесната заповед, ищецът се е ползвал със закрилата при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ и за работодателя е съществувало задължението до този момент да вземе предварително разрешение от инспекцията по труда за неговото уволнение, а по делото няма нито твърдения, нито доказателства за получено разрешение към момента на връчването на заповедта за уволнение, поради което уволнението следва да бъде отменено като незаконно. Въззивният съд е изложил допълнителни съображения, че по делото няма данни ищецът да е извършил твърдените нарушения, тъй като не е установено работодателят да е възложил на ищеца охраната и опазването на подотдел 115-е на 01.02.2016 г., както и че той е лицето, което носи отговорност в участъка да не бъде допуснато твърдяното нарушение (съгласно приложената заповед № РД-07-30/12.10.2015 г. са определени охранителните участъци и горски стражари, отговарящи за непосредствената им охрана, като на ищеца-въззиваем е възложено да осъществява трудовата функция на горски надзирател в горско-стопански участък „З.“ – Охранителен участък „К.“). С оглед основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, са уважени и обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за възстановяване на ищеца на работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа (размерът на дължимото обезщетение е определен въз основа на назначената съдебно-икономическа експертиза).
Правилно въззивният съд е приел, че предявените искове са за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение, както и че в деня на връчване на заповедта за уволнение 12.02.2016 г. са издадени болнични листове №№ Е./12.02.2016, Е./17.02.2016 и ЛАК № 271/08.03.2016 удостоверяващи, че за периода от 12.02. до 27.03.2016 г., ищецът е бил неработоспособен поради общо заболяване. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че при тези обстоятелства работникът се ползва с предварителна закрила при уволнение. Задължението за работодателя да преодолее предварителната закрила при уволнение възниква след като той бъде уведомен за заболяването на работника и му бъде представен болничен лист.
В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел, че не е установено работодателят да е възложил на ищеца охраната и опазването на подотдел 115-е на 01.02.2016 г., както и че той е лицето, което носи отговорност в участъка да не бъде допуснато твърдяното нарушение. По делото това обстоятелство не само не е било спорно, но се признава изрично в исковата молба, в която ищецът заявява, „моята роля по организацията на извозването на дървесината е свързана с това, че съгласно правилата трябва да има депозирана писмена заявка от предходния ден от управителя на фирмата, както и писмен допуск на автомобилите, с които ще се извози дървесината за определения обект в отдел 115-е” и се установява от разпита на свидетелката Д.. Също в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил събраните доказателства по делото, в т.ч. показанията на свидетелката Д., че на 01.02.2016 г., макар да му е било изрично наредено да отиде в поверения му горски участък, той е останал в стопанството и в негово отсъствие е извозвана незаконно дървесина.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че ищецът е работил при ответника като „горски надзирател“ по безсрочен трудов договор. На 01.02.2016 г. той не е осъществил контрол на терен и по документи, във връзка с предстояща експедиция на дървесина от временен склад от подотдел 115-е, вследствие на което е допуснал да бъде извършено нарушение, което не е регистрирал – разтоварване от два товарни автомобила на дърва за огрев, които не са маркирани с КГМ и не са придружени с превозен билет. В дадените обяснения по случая ищецът е признал, че по време на нарушението не се е намирал на терен, а е бил в стопанството, тъй като е получил нареждане от директора да изчака обаждане по телефона от добиващия дървесина, което не отговаря на истината, тъй като от разпита на свидетелката Д. – зам. директор при ответника се установява, че в нейно присъствие директорът на стопанството е наредил на ищеца да отиде в поверения му участък, тъй като там има готови камиони за експедиция. Ищецът не е отишъл на място, за да изпълни задълженията си – както в обясненията по случая, така и в исковата молба той признава, че не е бил на работното си място в поверения му горски участък и е бездействал – не е изпълнявал задълженията си да осъществи необходимия контрол на терен и по документи.
Той няма вина и не отговаря за това, че по-късно е извършено претоварване на немаркирана дървесина, без превозен документ и извън разрешеното за това място. Той отговаря само за противоправното си бездействие – не е отишъл на терен и не е осъществил необходимия контрол.
В деня на връчване на заповедта за уволнение 12.02.2016 г. са издадени болнични листове №№ Е./12.02.2016, Е./17.02.2016 и ЛАК № 271/08.03.2016 удостоверяващи, че за периода от 12.02. до 27.03.2016 г., ищецът е бил неработоспособен поради общо заболяване. Това обстоятелство обаче не е съобщено на работодателя преди връчването на заповедта за уволнение, поради което за работодателя не е възникнало задължението да преодолява предварителна закрила при уволнение.
Поради извършеното нарушение трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 187, т. 3 и т. 10 и чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ със заповед № РД-07-18/12.02.2016, връчена същия ден при отказ в присъствието на двама свидетели.
Видно от изложеното работодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца чрез едностранно волеизявление. Бездействието на ищеца съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, поради което правилно му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Предявеният иск за признаване незаконността на уволнението по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен, съответно следва да бъдат отхвърлени и предявените искове за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение в размер на 6.576 лева по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.
При този изход на делото на ответника по предявените искове ТП „Държавно горско стопанство З.“, [населено място] следва да бъде присъдена сумата 3.794,00 лева разноски за всички инстанции, както и да бъде освободената внесената като гаранция сума 6.576,00 лева с преводно нареждане № 11779866/07/08/2017.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 217/27.07.2017 на Пернишкия окръжен съд по гр. д. № 380/2017.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. В. Д. срещу ТП „Държавно горско стопанство З.“, [населено място] искове за признаване незаконността на уволнението му със заповед № РД-07-18/12.02.2016, за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение за сумата 6.576,00 лева на основание 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
ОСЪЖДА М. В. Д. да заплати на ТП „Държавно горско стопанство З.“, [населено място] сумата 3.794,00 лева разноски за всички инстанции.
ОСВОБОЖДАВА внесеното от ТП „Държавно горско стопанство З.“, [населено място] обезпечение за спиране на предварителното изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 217/27.07.2017 на Пернишкия окръжен съд по гр. д. № 380/2017.
Сумата 6.576,00 лева, внесена по сметка на Върховния касационен съд с преводно нареждане № 11779866/07/08/2017, да се върне на наредителя ТП „Държавно горско стопанство З.“, [населено място] по сметката, посочена в преводното нареждане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.