– 4 –
РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. София 17.09.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 24.01.2018 (двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 208 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 14 213/11.10.2016 година, подадена от Ч. В. Ц., срещу решение № 1580/21.07.2016 година на Софийски апелативен съд гражданско отделение, осми състав, постановено по гр. д. № 2364/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение № 641/22.01.2016 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-Б състав, постановено по гр. д. № 10 890/2015 година в обжалваната му част, с която Ч. В. Ц., на основание чл. 57, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД, е осъден да заплати на М. Б. Н., Д. Б. Н. и А. Б. Й., в качеството им на наследници на Б. В. Н. сумата от 15 000.00 лева, представляваща пазарната цена на недвижим имот, а именно апартамент № 66, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] заедно със законната лихва, считано от 08.02.2007 година до окончателното плащане.
В подадената от Ч. В. Ц. касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявеният срещу него иск с правно основание чл. 57, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД да бъде отхвърлен.
Ответниците по касационната жалба М. Б. Н., Д. Б. Н. и А. Б. Й. не са подали отговор на същата като не са изразили становище по допустимостта и основателността й.
Ч. В. Ц. е бил уведомен за обжалваното решение на 15.09.2016 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 14 213/11.10.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С постановеното по делото определение № 894/22.08.2017 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правните въпроси за това дали съдебното решение за унищожаване на договор за покупко-продажба на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД има обратно действие по отношение на страните по сделката, към деня на сключването й, и могъл ли е купувачът да прехвърли собствеността на последващия приобретател; при положение, че в съдебното решение за унищожаване на договор за покупко-продажба на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД има обратно действие по отношение на сраните по сделката, към деня на сключването й, както и че с унищожаването се заличава не само правото на собственост на купувача, но и юридическия акт, от който то е поизлязло, т. е. купувача не е могъл да прехвърли собствеността на последващия приобретател, налице ли е отчуждаване по смисъла на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД; в тази хипотеза с какъв иск трябва да защити интереса си продавача по унищожения договор-допустим ли е и евентуално основателен ли би бил искът по чл. 57, ал. 2, Изр. 2 от ЗЗД, ако имотът е прехвърлен възмездно преди вписването на исковата молба за унищожаване на договора за покупко-продажба на недвижим имот, при положение, че продавачът може да ревандикира имота от третото лице, тъй като купувачът по унищожения договор не е могъл да прехвърли собствеността, т. е. не е налице отчуждаване по смисъла на чл. 57, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД.
По този въпрос съдебният състав намира, че унищожаването на договора за покупко-продажба на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД има обратно действие, като заличава с обратна сила както правните последици от него, така и самия факт на сключването му. Това изрично следва от разпоредбата на чл. 34 от ЗЗД, уреждаща последиците от нищожността и унищожаемостта на договорите, като наред с това в ППВС № 1/28.05.1979 година унищожаването на договора е посочено като основание за възникване на задължението за връщане на полученото на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Затова придобитото от купувача по унищожения договор право на собственост върху вещта, която е предмет на този договор, отпада с обратна сила от момента на унищожаването като се счита, че той никога не го е притежавал, поради което и не би могъл да то прехвърли валидно на трето лице. Невъзможността да се прехвърли правото на собственост върху вещта, предмет на договора върху последващ приобретател, не е пречка да възникне задължението на купувача по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, в случаите на извършено от него отчуждаване. Това задължение възникна и в трите хипотези на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, като при първите две от тях-тези по чл. 55, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД, задълженото лице не придобива въобще правото на собственост върху вещта. Затова в нито една от трите хипотези на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД задълженото лице не придобива право на собственост върху вещта и не може да го прехвърли на трето лице. Придобитите от това трето лице права са непротивопоставими на действителния собственик на вещта, освен в изрично предвидените от закона случаи. Разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД обаче не ограничава изрично отговорността на задълженото лице само до наличието на тези изрично предвидени случаи на противопоставимост на правата. Същата урежда извъндоговорно задължение на съответното лице, което възниква при установените в нея предпоставки, които не могат да бъдат ограничавани. В случай, че разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД имаше предвид само онези разпореждания с вещта, които са противопоставими на действителния собственик, то това щеше да е посочено изрично. Същевременно разпоредбата на чл. 57, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД предвижда и отговорност на задълженото лице в случаите, когато е отчуждил вещта и когато това е извършено след като получателят е узнал, че я държи без основание, т. е. след като договорът вече е бил унищожен или развален. В последните два случая правото на собственост на задълженото лице, вече е било отпаднало с обратна сила, към момента на извършване на разпореждането, поради което и не може да бъде прехвърлено на третото лице и то не може да бъде противопоставено на действителния собственик, но въпреки това задължението на получателя възниква по силата на закона. Освен това приложението на тази разпоредба не е предвидено при условията на субсидиарност, както това е направено с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗЗД по отношение на иска за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. С оглед на това трябва да бъде прието, че разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД има предвид тези действия на задълженото лице, с което то се е разпоредило с подлежащата на връщане вещ в полза на трето лице, като по този начин се е лишило от владението й Именно съществуващите във връзка с извършеното разпореждане правоотношения между това трето лице и задълженото по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД лице са пречка второто да върне владението си върху вещта и да я предаде на кредитора си, независимо от това дали правата на третото лице са противопоставими на действителния собственик. Затова в този случай за длъжника възниква задължението по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, като въпрос на преценка на кредитора е дали да иска изпълнението на това задължение или да претендира връщане на вещта от третото лице, което я е получило въз основа на извършеното от длъжника разпореждане. Задължението по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД обаче ще се счита погасено, ако кредиторът е предприел действия по отношението на третото лице, в резултат, на които е възстановил вещта в патримониума си.
Освен това касационното обжалване на решението на Апелативен съд С. е допуснато по правните въпроси за това как следва да се определи това, от което се е възползвал отчуждителят, по смисъла на чл. 57, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД и релевантно ли е това, дали има обогатяване на ищеца, съответно обедняване на ответника при разместване на благата, когато се иска осъждане на купувача ва основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД и последният е заплатил на продавача цената по унищожения договор, която не е реституирана, а впоследствие е продал имота на трето лице преди вписването на исковата молба за унищожаване на договора; следва ли съдът да съобрази, при преценката си за основателността на компенсаторното обезщетение по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, едно такова обогатяване на ищеца за сметка на обедняването на ответника, при определяне на компенсаторното обезщетение по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, при направено възражение в този смисъл, а също така и налице ли е възползване, респективно обогатяване, по смисъла на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, когато купувачът по унищожения договор е заплатил цената на имота, същата не е реституирана, а впоследствие е продал имота на трето лице на същата цена преди вписването на исковата молба за унищожаване на договора. Въпросът е поставен във връзка с това дали в случаите, когато ищецът по иск с правно основание чл. 57, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД също трябва да възстанови получената от него насрещна престация на ответника, но не е направил това, е възникнало основа на посочената правна норма задължение на ответника и ако е възникнало дали при определянето на размера му следва да бъде взето предвид стойността на неизпълненото задължение на ищеца, с оглед избягването на неоснователното му обогатяване. Както е посочено в решение № 98/10.05.2018 година, постановено по гр. д. № 3722/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. получилият нещо недължимо дължи връщане на даденото с лихвите (плодовете) от получаването на поканата или предявяването на иска, защото се предполага, че преди това е бил добросъвестен. Недобросъвестността не се предполага, но ако бъде доказано наличието й към определен момент, получателят ще дължи лихвата (плодовете) от този предходен момент. Ако получената без основание вещ е налице у получателя, независимо дали е добросъвестен или не, той дължи връщането й с плодовете от съответния момент. Ако обаче вещта е погинала, изразходвана или отчуждена, отговорността на получателя зависи от неговата добросъвестност: недобросъвестният получател дължи равностойността на вещта (или получената цена, ако е по-висока), а добросъвестният онова, от което се е възползвал, с изключение на плодовете.
Когато обогатилият се с получена на отпаднало основание вещ е недобросъвестен, равностойността й се определя към момента на предявяването на иска. Съдът може да приеме за релевантна оценката на вещта и към по-късен момент, ако това е необходимо за пълното обезщетяване на обеднелия, като лихва върху определеното обезщетение се присъжда винаги от момента, към който е определена оценката. Когато обогатилият се е бил добросъвестен и към момента на отчуждаването на вещта, той дължи получената насрещна престация (или нейната равностойност, определена към момента, в който е престанал да бъде добросъвестен). Обеднелият може да се съгласи да получи насрещната престация, но тя не може да му бъде натрапена, защото задължението на обогатилия се е за стойност. Ако вещта е отчуждена без насрещна престация или срещу явно неравностойна насрещна престация, дължи се нейната стойност към същия момент.
Предвид посоченото е видно, че обемът на отговорността на задълженото по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД лице, в случаите, когато вещта е отчуждена, се определя от закона като в случаите, когато длъжникът е бил недобросъвестен към момента на разпореждането, той дължи действителната стойност на вещта или получената вследствие на разпореждането насрещна престация (или нейната равностойност), в случаите, когато последната е по-висока, а в случаите, когато е бил добросъвестен към посочения момент, той дължи само тази част от насрещната престация, от която се е възползвал, а ако разпореждането е безвъзмездно дължи равностойността на вещта към момента на извършване на разпореждането. Обстоятелството, че кредиторът по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД не е възстановил на длъжника получената насрещна престация е без значение и не се отразява на обема на задължението на длъжника. Задължение на връщане на полученото в хипотезите на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД възниква при наличието на предвидените в закона предпоставки, без значение дали имущественото разместване е довело до обогатяване на едната страна в правоотношението, съответно до обедняване на другата страна. Задължението за връщане на полученото по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е едностранно такова като е без значение причината за даването или основанието, на което е престирано. Затова обстоятелството, че ищецът по иска по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД не е възстановил получената от него насрещна престация на ответника е без значение за основателността на иска и за обема на отговорността на ответника, като не освобождава последния от отговорност.
Освен по горните правни въпроси касационното обжалване на решението на Апелативен съд С. е допуснато и по правния въпрос за това възможно ли е прихващане на платената по унищожения договор цена с определеното от съда компенсаторно обезщетение по чл. 57, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД и следва ли съдът да отхвърли предявения на това правно основание иск, при направено възражение за прихващане, поради еквивалентност на платеното по унищожения договор с получената цена по договора за продажба с последващ приобретател, сключен преди вписването на исковата молба за унищожаване на договора, и при липса на възползване, респективно обогатяване, от ответника, доколкото обратното би довело до обогатяването на ищеца за сметка на обедняването на ответника. По отношение на този въпрос следва да се има предвид, че както се посочи по-горе задължението за връщане на полученото на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД възниква по силата на закона и едностранно такова. По отношение на последиците от нищожните и унищожените сделки съществува и разпоредбата на чл. 34 от ЗЗД, която след изменението и със ЗИЗЗД, обнародван в ДВ бр. 12/12.02.1993 година, предвижда, че когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. След посоченото изменение на чл. 34 от ЗЗД, предвидените с нея последици от нищожността или унищожаването на договорите са идентични с тези по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Същата обаче сочи на това, че задължението за връщането на полученото възниква за всяка една от страните по договора. Касае се до две насрещни задължения, които произтичат от общ юридически факт-сключването на нищожния договор или унищожаването на договора. Затова в случая ответникът по иска по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД може да се възползва от предоставеното му с чл. 90 от ЗЗД право и да откаже да изпълни задължението си докато кредиторът му не изпълни своето такова за връщане на полученото по нищожния или унищожения договор, в случаите, когато се касае до различни по характер престации. В случаите, когато се касае за насрещни престации, при които се дължат пари или други заместими вещи защитата на ответника може да бъде реализирана чрез прихващане по реда на чл. 103 и следващите от ЗЗД.
С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Апелативен съд С. е неправилно по следните съображения:
Съставът на Софийския апелативен съд е приел за установено, че с договор за покупко-продажба от 04.03.2002 година, обективиран в нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № 21/2002 година на С. Г.-нотариус с район на действие района на Районен съд София, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, Б. В. Н. е продал на Ч. В. Ц. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 66, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за сумата от 15 000.00 лева, изплатена на продавача изцяло и в брой. С договор за покупко-продажба от 11.06.2002 година, оформен с нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № 26/2002 година на В. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд София, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара, Ч. В. Ц. е продал апартамента на Б. Б. Е. за сумата от 15 000.00 лева. С влязло в сила решение от 22.03.2012 година на Районен съд София, гражданско отделение, 50-ти състав, постановено по гр. д. № 6077/2004 година, сключеният между Б. В. Н. и Ч. В. Ц. договор за покупко-продажба е бил унищожен на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД. Между страните в производството не съществувал спор, че исковата молба по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД е била вписана след втората продажба на апартамента, както и че липсва покана от Б. В. Н. до Ч. В. Ц. за връщането на апартамента преди отчуждаването му.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 57, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД е основателен. По реда на пълното и главно доказване или установени елементите от фактическия състав на посочената разпоредба, а именно: възникнало в тежест на ответника задължение за реституиране на имота, като последица от решението, с което е уважен искът за унищожаване на прехвърлителната сделка, по аргумент от разпоредбата на чл. 34 от ЗЗД, и отчуждаване на същия преди поканата за връщането му.
Въззивният съд е приел, че това, от което се е възползвал Ч. В. Ц. смисъла на чл. 57, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД, е пазарната цена на апартамента към момента на втория договор за покупко-продажба. Посочената в него продажна цена била непротивопоставима на кредитора, който не бил обвързан от заявеното от страните пред нотариуса относно стойността на апартамента. В първоинстанционното производство е било изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза вещото лице, по която е дало заключение за пазарната стойност на апартамента само към 2013 година, когато е изготвено заключението. Липсата на доказателства за стойността на апартамента към релевантния момент-юни 2012 година не било пречка за решаване на спора, тъй като искът е билуважен за 15 000.00 лева, като първоинстанционното решение е било влязло в сила в отхвърлителната му част над уважения до пълния предявения размер, поради необжалването му. Въззивният съд е приел за неоснователно ввъзражението на Ч. В. Ц., че закупувайки имота от Б. В. Н., е заплатил 15 000.00 лева., и поради еднаквост в продажните цени, не се е обогатил или възползвал, и съответно нищо не следва да дължи. Прието е, че дали има обогатяване, или обедняване при разместването на благата, в случая било ирелевантно, тъй като тези юридически факти не били елементи от фактическия състав на чл. 57 от ЗЗД, в сравнение с този на чл. от 59 ЗЗД. По делото нямало данни за реституция на дадените от Ч. В. Ц. в изпълнение на първата покупко-продажба 15 000.00 лева, за връщането на които нито било направено надлежно възражение за прихващане, или предявен насрещен иск в рамките на съдебното производство, или в отделно такова. Позоваването на мислено прихващане на основата на неоснователно обогатяване било неправилно и не почивало на законови правила. Поддържаното и във въззивната жалба възражение, че кредиторът е разполагал с възможността да ревандикира имота от третото лице, е също било неоснователно. Предявеният иск не бил субсидиарен и предявяването му не се предпоставяло от възможността или невъзможността за упражняване на други съществуващи в полза на кредитора права..
Законосъобразно съставът на Софийския апелативен съд е приел, че след като с влязло в сила решение от 22.03.2012 година на Районен съд София, гражданско отделение, 50-ти състав, постановено по гр. д. № 6077/2004 година, сключеният между Б. В. Н. и Ч. В. Ц. договор за покупко-продажба от 04.03.2002 година, обективиран в нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № 21/2002 година на С. Г.-нотариус с район на действие района на Районен съд София, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара е бил унищожен на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД за Ц. възниква задължението по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за връщането на получения при продажбата апартамент в патримониума на Н.. Също така правилно е прието, че след като с договор за покупко-продажба от 11.06.2002 година, оформен с нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № 26/2002 година на В. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд София, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара Ч. В. Ц. е прехвърлил апартамента на трето лице Б. Б. Е., той не може да го възстанови реално в патримониума на Б. В. Н., съответно на неговите наследници М. Б. Н., Д. Б. Н. и А. Б. Й., то той дължи заместващата престация по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД. Въззивният съд правилно е определил размера на същата на 15 000.00 лева, съобразявайки се със силата на пресъдено нещо, създадена в слизането в сила като необжалвано на първоинстанционното решение, в частта му, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над този до пълния предявен размер, като за дължимостта на същата е без значение дали насрещната страна по унищожения договор е възстановила на Ц. получената продажна цена или не, както и това дали Н., съответно неговите наследници могат да ревандикират апартамента от третото лице Б. Б. Е..
Неоснователно обаче съставът на Софийския апелативен съд е приел, че Ч. В. Ц. не е направил възражение за прихващане на дължимата от него сума в размер на 15 000.00 лева с насрещното задължение на Б. В. Н., съответно на неговите наследници М. Б. Н., Д. Б. Н. и А. Б. Й. да му възстановят получената от Н. продажна цена на апартамента в размер на 15 000.00 лева. Ц. е твърдял, че не дължи претендираната от него сума, тъй като не се е обогатил основателно, поради обстоятелството, че Н. е получил продажната цена на апартамента, която е в същия размер, както и исковата сума и която не е възстановил. Само по себе си наличието или не на обогатяване или обедняване е без значение в хипотезите на чл. 55-чл. 58 от ЗЗД, които се отнасят до връщане на получено без правно, на неосъществено или на отпаднало основание. Същественото при тях е това дали имущественото разместване е възникнало на правно основание или не, а не това дали вследствие па него е последвало обогатяване на едната страна в правоотношението и обедняване на другата. Затова твърдението на Ч. В. Ц., че не се е обогатил, тъй като Б. В. Н. вече бил получил сумата от 15 000.00 лева при сключването на договора за покупко-продажба от 04.03.2002 година, обективиран в нотариален акт № **, том *, рег. № ****, дело № 21/2002 година на С. Г.-нотариус с район на действие района на Районен съд София, вписана под № *** в регистъра на Нотариалната камара не може да доведе до отхвърляне на предявения срещу него иск с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД. Направените в хода на производството изявления на страните обаче не следва да се разглеждат според буквалното им изразяване, а подлежат на тълкуване, уточняване и конкретизация, чрез които да бъде установена действителната воля на страната. В случая, доколкото наличието или не на обогатяването на насрещната страна в правоотношението е без правно значение за иска по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, то изявлението на Ч. В. Ц. за недължимост на сумата, поради това обстоятелство, следва да бъзе тълкувано като съдържащо в себе си и изявление за прихващане на задължението му от 15 000.00 лева с възникналото в резултат на унищожаването на договора за покупко-продажба с насрещното задължение на Б. В. Н. за връщане на получената продажна цена в размер на 15 000.00 лева. В конкретния случай по делото не са правени възражения и не са събрани доказателства, от които да се установява, че Б. В. Н. не е получил продажната цена на апартамента, той дължи нейното връщане. Затова са налице предвидените в разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД за прихващане на двете насрещни задължения и предвид еднаквия им размер същите трябва да се считат взаимно погасени с оглед на разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД.
С оглед на горното така предявеният иск с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид на това обжалваното решение на Софийския апелативен съд следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което искът да се отхвърли.
С оглед изхода на спора М. Б. Н., Д. Б. Н. и А. Б. Й. дължат на Ч. В. Ц. направените за трите съдебни инстанции съдебни и деловодни разноски в размер на 3630.00 лева. Тъй като с първоинстанционното решение искането на Ц. за присъждане на разноски е уважено за сумата от 2330.71 лева, то ответниците по касацията следва да бъдат осъдени да му заплатят и остатъка от 1299.20 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА изцяло решение № 1580/21.07.2016 година на Софийски апелативен съд гражданско отделение, осми състав, постановено по гр. д. № 2364/2016 година, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 641/22.01.2016 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-Б състав, постановено по гр. д. № 10 890/2015 година, последното в частта му, с която Ч. В. Ц. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН], на основание чл. 57, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД, е осъден да заплати на М. Б. Н. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с Е. [ЕГН], Д. Б. Н. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с Е. [ЕГН] и А. Б. Й. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН], в качеството им на наследници на Б. В. Н. с Е. [ЕГН] сумата от 15 000.00 лева, представляваща пазарната цена на недвижим имот, а именно апартамент № 66, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] заедно със законната лихва, считано от 08.02.2007 година до окончателното плащане, както и сумата от 379.26 лева разноски по делото, а по сметка на Софийски градски съд сумата от 600.00 лева държавна такса и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Б. Н. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с Е. [ЕГН], Д. Б. Н. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с Е. [ЕГН] и А. Б. Й. от [населено място], [улица], ап. 8, с Е. [ЕГН], в качеството им на наследници на Б. В. Н. с Е. [ЕГН] срещу Ч. В. Ц. иск с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 15 000.00 лева, представляваща пазарната цена на недвижим имот, а именно апартамент № 66, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] заедно със законната лихва, считано от 08.02.2007 година до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М. Б. Н. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с Е. [ЕГН], Д. Б. Н. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с Е. [ЕГН] и А. Б. Й. от [населено място], [улица], с Е. да заплатят на Ч. В. Ц. от [населено място], [улица], с Е. [ЕГН] сумата от 1299.29 лева, представляваща направени в производството съдебни и деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.