1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 206
гр.София, 03.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 694/ 2018 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 424/ 11.05.2018 г. по настоящето дело по жалбата на К. Н. В. и П. Д. В. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 247 от 17.11.2017 г. по гр.д.№ 386/ 2017 г. в частта му, в която са отхвърлени предявените от касаторите против П. (П.) искове за обезщетяване на неимуществени вреди, търпени от неоснователно повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което са оправдани с влязла в сила присъда по ВНОХД № 103/ 2014 г. на Ловешки окръжен съд, за разликата съответно над 6 000 лв до 150 000 лв за ищеца К. В. и за разликата над 4 000 лв до 150 000 лв за ищцата П. В..
Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по материалноправния въпрос за възможността отговорността на П. по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ да бъде ограничена поради обстоятелството, че на определен етап от производството прокурорът не е оспорвал актовете на съда, оневиняващи обвинените лица, а висящността на производството е поддържана от частен обвинител.
Както е изяснено в Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015 г. по тълк.д.№ 5/ 2013 г., ОСГК, ВКС, отговорност за обезщетяване на вреди, причинени при правозащитна дейност, носи не П., а държавата. Последната е длъжник по материалното правоотношение, част от чието съдържание е правото на обезщетение за причинените вреди, а П. е единствено неин процесуален субституент в съдебното исково производство за защита на това право. В тълкувателното решение е разяснено също, че дори само един правозащитен орган да представлява държавата, то това не би могло по никакъв начин да наруши принципа за пълно обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Правилото за пълно обезщетяване на всички вреди не се предпоставя от вина на органите, осъществили правозащитната дейност, отговорността на държавата е обективна. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска. При обвинение в извършване на престъпление рискът е за прокуратурата, на която е предоставена държавната функция по обвинение в наказателния процес.
С оглед тези принципни постановки не би могло да се приеме, че отговорността на държавата за вреди от неоснователно обвинение е ограничена в рамките на този период от наказателното производство, в който прокурорът е поддържал висящността на обвинението. С действията на прокуратурата по реализиране на наказателно преследване срещу определено лице се поставя началото на процес, който приключва или с прекратяване на наказателното производство, или с присъда. Когато присъдата е оправдателна, всички вреди, търпени от лицето, подложено на неоснователно преследване, са в причинно-следствена зависимост от повдигането на обвинение срещу него. Обстоятелството, че в определен момент прокурорът се е отказал да поддържа обвинението, но висящността на производството е поддържана от частния обвинител, няма отношение към обема на отговорността на държавата. Тя дължи обезщетение за всички вреди, като в исковото производство тази отговорност се реализира с участието (като процесуален субституент, а не като длъжник) на органа, сложил началото на причинно-следствения процес.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е дал противоположно разрешение по въпроса, по който касационното обжалване е допуснато. Той е установил, че след постановяване на оправдателна присъда по обвинението срещу ищците по НОХД № 1/ 2012 г. на Габровски окръжен съд, прокурорът не е протестирал срещу нито един от последвалите актове в производство. При тази констатация от правна страна извел, че вредите от продължилото след 23.05.2012 г. наказателно преследване не следва да се обезщетяват от държавата, тъй като те са причинени от действията на частния обвинител по делото, а не от действия на прокурора. Изводът е направен в нарушение на материалния закон, тъй като всички вреди, търпени от неоснователно обвинено лице в производството по реализиране на наказателната му отговорност, са в причинно-следствена връзка от повдигането на неоснователното обвинение. Без значение е обстоятелството дали на даден етап от производството прокурорът е спрял да поддържа обвинението. Д. дължи обезщетение за всички вреди, търпени до приключването му. Поради това в отхвърлящата исковете част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, а доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество от касационната инстанция.
Въззивното решение е влязло в сила по претенциите на К. и П. В. за обезщетяване на причинени неимуществени вреди от същото неоснователно обвинение до размер съответно 6 000 лв и 4 000 лв. Поради това по наличието на елементите от фактическия състав по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ и възникналото от него вземане за обезщетяване на вредите е формирана сила на пресъдено нещо. За съда в настоящето производство остава да съобрази обстоятелствата, които са релевантни за определяне на размера на дължимото обезщетение.
Установено е, че на 02.12.2010 г. ищците били привлечени като обвиняеми за извършено престъпление по чл.133 пр.1 НК – за това, че на 11.06.2010 г. не осъществили достатъчно контрол върху собственото си немско овчарско куче и по непредпазливост допуснали причиняване на тежка телесна повреда – загуба на по-голямата част от дясната ръка – на С. Т. Й.. Взета им била мярка за неотклонение „подписка”. Прокурорът внесъл срещу тях обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 37/ 2011 г. на Дряновски районен съд. На 21.12.2011 г. първоинстанционният съд издал присъда, с която ищците били признати за виновни по повдигнатото обвинение и били осъдени на по три месеца лишаване от свобода, като изпълнението на наложеното наказание било отложено за изпитателен срок от три години. По жалба на подсъдимите срещу тази присъда е образувано НОХД № 1/ 2012 г. на Габровски окръжен съд, който с нова присъда от 23.05.2012 г. отменил първоинстанционната и ги оправдал изцяло по повдигнатите обвинения. Актът на окръжния съд бил обжалван пред ВКС от частния обвинител С. Й., по жалбата е образувано по НОХД № 1194/ 2012 г. на ВКС, което приключило с решение за отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. При повторното разглеждане ищците отново били оправдани, с присъда по НОХД № 160/ 2012 г. на Габровски окръжен съд. Частният обвинител обжалвал и тази присъда пред ВКС, който решение по НОХД 925/ 2013 г. уважил жалбата, отменил оправдателната присъда и наново върнал делото за разглеждане от въззивния съд. Новото разглеждане било извършено вече от състав на Ловешки окръжен съд (поради невъзможност да се образува състав в Окръжния съд в Габрово). С присъда от 30.10.2014 г. по НОХД № 103/ 2014 г. ищците за трети път били оправдани изцяло по повдигнатите обвинения. Жалбата на частния обвинител срещу тази присъда била оставена без уважение с решение на ВКС по НОХД № 75/ 2015 г. от 21.07.2015 г. и от тази дата тя влязла в сила.
К. и П. Д. изживели тежко предприетото срещу тях наказателно преследване. Той работел като полицай и повдигнатото обвинение се отразило негативно в сферата на професионалната му реализация. Колегите му започнали за избягват работата с него, а притеснението от възможното му осъждане го направило нервен и раздразнителен, което още повече влошавало служебните му отношения. Изпитвал негативни изживявания при извършване на служебни действия в града, опасявайки се от контакти с граждани, които знаят за обвинението срещу него. Опасенията от евентуално осъждане, при което би загубил права и не би могъл да върне взет преди инцидента заем, го мотивирали да предприеме преждевременно действия за пенсиониране. Обвинението довело и до семейни дрязги и отчуждение между съпрузите. Преустановили семейните си контакти с близки други семейства и познати. Ищцата престанала да се среща с най-близките си приятелки, с които преди повдигането на обвинението редовно и често общувала. Затворила се в себе си, била изолирана в колектива по месторабота и била разтревожена от евентуалната възможност за уволнение на съпруга й, който основно допринасял за издръжката на семейството и за връщане на взетия заем. Допълнително ищците били потиснати от широкото медийно отразяване на повдигнатото обвинение и от разпространеното в малкия град, в който живеели, мнение за тяхната виновност.
От така установените обстоятелства релевантни за определяне на обезщетението в по-малък размер са тежестта на повдигнатото обвинение (за престъпление, което не е тежко, нито умишлено), взетата най-лека мярка за неотклонение по отношение на ищците, неупражняването на други мерки за процесуална принуда, липсата на вредни последици за здравословното им състояние, срокът на наказателното производство, който (с оглед обстоятелството, че делото два пъти е връщано на въззивната инстанция), не е надхвърлил разумния. Релевантни за определяне на по-голям размер на обезщетението са следните обстоятелства: произнасянето на осъдителна присъда от първоинстанционния съд, двукратното произнасяне на Върховния касационен съд, с което делото е връщано за ново разглеждане от въззивния съд с указания да бъдат преценени подкрепящите обвинителната теза доказателства, сравнително силното отражение, което неоснователното обвинение е дало в сферата на професионална реализация на ищците и в начина им на живот, широката разгласа на факта на обвинението и изживените от това притеснения. Съвкупната преценка на тези обстоятелства мотивира съда да определи обезщетението малко над средното, присъждано в подобни случаи, като се вземе предвид и нивото на икономическо благосъстояние в държавата. Обезщетението следва да бъде диференцирано по отношение на двамата ищци, защото (както правилно е отчел въззивният съд) вредите са с по-интензивен характер при К. В., с оглед по-тежкото отражение на обвинението в сферата на професионалната му реализация. Поради това исковете са основателни до размер 10 000 лв за ищеца и 8 000 лв за ищцата. С влязлото в сила въззивно решение на двамата са присъдени съответно 6 000 и 4 000 лв, с настоящето решение следва да бъдат присъдени по още 4 000 лв на всеки от ищците, а за разликата исковете са неоснователни и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Съответно на уважения размер на исковете следва да се присъди възнаграждение на процесуалния представител на ищците за оказаната им безплатна правна помощ, а за отговорността за разноските по делото следва да намери приложение разпоредбата на чл.10 ал.3 ЗОДОВ.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 247 от 17.11.2017 г. по гр.д.№ 386/ 2017 г., изменено в частта за разноските с определение № 247/ 17.11.2017 г., в частта му, в която са отхвърлени предявените от К. Н. В. и П. Д. В. искове против П. за разликата съответно над 6 000 лв до 10 000 лв за ищеца К. В. и за разликата над 4 000 лв до 8 000 лв за ищцата П. В., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П., [населено място], [улица], да заплати на К. Н. В., Е. [ЕГН], и на П. Д. В., Е. [ЕГН], двамата с адрес [населено място], м.”М.”, парцел № 045016, още по 4 000 лв (четири хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което са оправдани с влязла в сила присъда по ВНОХД № 103/ 2014 г. на Ловешки окръжен съд, заедно със законната лихва върху тези суми от 21.07.2015 г. до окончателното им изплащане и по 35 (тридесет и пет лева) на всеки от тях – разноски за производството пред настоящата инстанция.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 247 от 17.11.2017 г. по гр.д.№ 386/ 2017 г., изменено в частта за разноските с определение № 247/ 17.11.2017 г., в останалата обжалвана от К. Н. В. и П. Д. В. част.
ОСЪЖДА П., [населено място], [улица], да заплати на адвокат Й. Ц. Й., [населено място], [улица], на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата 1 560 лв (хиляда петстотин и шестдесет лева) адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: